филмът му е неуспешен.
— Бих искал да положите специални усилия да се разпространи снимката на Уесли Джордан — започна Рудолф.
— Няма проблем — отговори мъжът. — Вече се е разчуло, че е страхотен. Снимката му в никакъв случай няма да навреди.
— Запилял се е тук някъде, а пък аз искам хората да го разпознаят, за да го използваме в рекламната кампания преди прожекцията на филма.
— Готово — каза рекламният агент. — Той и на мен ще ми трябва.
— Благодаря — каза Рудолф и се качи в стаята си. Чантата стоеше на стола, където я бе оставил. Нагласи шифъра на ключалката и я отвори. Пистолетът все още беше там. Какво грозно нещо, помисли си той, като затвори чантата и пак я заключи. Установи, че по десет пъти на ден проверява съдържанието й.
Влезе в банята и взе две хапчета. Откакто бе пристигнал в Париж, се чувстваше нервен и за първи път в живота си получаваше тик, който се изразяваше в потрепване на десния клепач. Опитваше се да го прикрие пред хората, като си търкаше окото, сякаш нещо бе влязло в него. Хапчетата му помагаха по за час-два.
Когато се върна в стаята, телефонът звънеше. Вдигна слушалката и чу женски глас:
— Мистър Рудолф Джордах, моля.
— На телефона — каза той.
— Вие не ме познавате. Аз съм приятелка на Уесли. Казвам се Алис Ларкин — обясни жената.
— О, да — каза Рудолф. — Уесли ми е говорил за вас. Откъде се обаждате?
— От Ню Йорк. Уесли при вас ли е? — попита Алис.
— Не.
— Знаете ли къде мога да го намеря?
— Мисля, че не.
— Той трябваше да ми се обади миналата седмица — каза Алис. — Уреждах си отпуската, за да дойда в Кан за няколко дни. Мисля, че ще мога да дойда. Утре ще разбера окончателно и бих искала да знам дали той все още иска да ме види.
— Струва ми се, че трябва да изчакате, преди да вземете някакво решение — каза Рудолф. — Да ви кажа честно, Уесли изчезна. Ако се появи, ще му предам да ви се обади.
— Случило ли му се е нещо? — разтревожи се Алис.
— Не знам да му се е случило нещо — внимателно отвърна Рудолф. — Макар че е трудно да се каже. В много отношения той е непредсказуем.
— Точно такъв е. — Сега гласът на момичето прозвуча ядосано. — Но ако го видите, предайте му, че му желая успех във всичко.
— Ще му предам — каза Рудолф и бавно затвори телефона. Дано хапчетата подействат по-бързо, помисли си той. Безумието на Уесли го изтощаваше… Като го видя, каза си той, ще взема да му дам тоя проклет пистолет и ще се оттегля от цялата тази история. Отиде до прозореца и загледа спокойното, синьо море и хората, излезли на разходка по Кроазет, за да се насладят на слънчевия ден под знамената, които се развяваха празнично от топлия ветрец. За миг изпита завист към всички тези хора долу, на широкия булевард, само защото не беше на тяхно място.
Били се върна в стаята си привечер. Цял следобед бе обикалял старото пристанище, оглежда яхтите, наднича в барове и ресторанти. Но Уесли го нямаше на никоя яхта, в никой бар или ресторант. Поиска да го свържат със стаята на майка му, но телефонистката му съобщи, че тя не отговаря на телефонни обаждания. Сигурно е в кревата с брадатия си приятел, каза си Били. Най-добре беше да не мисли за това.
Съблече се и си взе душ. Беше обикалял в жегата цял ден и сега блаженстваше под острите като иглички студени струи, без да мисли за нищо, наслаждавайки се на приятното изтръпване на кожата.
Като излезе от душа, чу, че на вратата се почука. Уви една хавлиена кърпа през кръста си и оставяйки мокри следи по килима, отиде да отвори. На прага стоеше усмихната Моника, облечена с една от красивите памучни рокли, които носеше в Испания.
— Мили боже — извика той.
— Виждам, че си облечен за гости — каза тя. — Може ли да вляза?
Той огледа коридора, за да види дали Моника е сама.
— Не се тревожи, това е светско посещение — обяви тя. — Сама съм. — Мина покрай него и той затвори вратата. — Я виж ти, как само се издигаме. Това изобщо не може да се сравнява с Брюксел. — Тя огледа просторната, красиво мебелирана стая. — Капитализмът добре ти подхожда, малкия.
— Как ме намери? — попита Били, без да обръща внимание на забележката й за Брюксел.
— Лесно — отвърна тя. — Този път си беше оставил адреса.
— Никога вече не трябва да го правя — каза той. — Какво искаш? — Чувстваше се глупаво, застанал насред стаята, целият мокър, едва успял да си увие една хавлиената кърпа.
— Исках просто да ти кажа здравей. — Тя седна, кръстоса крака и му се усмихна. — Имаш ли нещо против, ако запаля цигара.
— Какво ще направиш, ако кажа, че
— Ще си я запаля. — Тя се разсмя, извади цигара от чантата си, но не я запали.
— Ще отида да се облека — каза Били. — Не съм свикнал да забавлявам гол непознати дами. — И се запъти към банята, където бе оставил панталоните и ризата си.
Моника пусна цигарата, протегна се и го хвана за ръката.
— Няма нужда. Не съм съвсем непозната. Освен това колкото по-малко си облечен, толкова по-добре изглеждаш. — Тя придвижи ръката си надолу и я обви около краката му. После отметна глава назад и го погледна. — Целуни ме.
Той се опита да се освободи, но тя го държеше здраво.
— Какво си намислила този път? — рязко попита той, макар че усети познатото напрежение в слабините.
— Същото, каквото и по-рано — засмя се Моника.
— В Испания не беше същото — отвърна той, проклинайки се за внезапно обзелата го възбуда, която не можеше да прикрие.
— В Испания имах други грижи — каза тя. — И, ако си спомняш, не бях сама. Сега съм сама, във ваканция, и е пак същото, както по-рано. Нали ти казах веднъж, че оргазмът е рядкост в средите на Новата левица. В това отношение няма промяна. — С рязко движение тя мушна ръка под хавлиената кърпа и отново се засмя. — Както виждам, и тук няма промяна. — Погали го нежно, движейки ловко ръката си.
— О, божичко, нека поне да легнем в леглото — каза той, сигурен, че накрая ще съжалява за тези думи.
— С това намерение дойдох и аз — изправи се Моника. Целунаха се. — Липсваше ми — прошепна тя. — Изчакай само да се съблека.
Той легна на широкото легло, все още с хавлиената кърпа около кръста си, и я загледа как съблича през главата си красивата рокля. Моника не носеше сутиен и като видя прекрасните й малки гърди, Били потръпна от удоволствие. Затвори очи. За последен път, дявол да го вземе, каза си. Майка му вероятно правеше същото един етаж над него. Каквато майката, такъв и синът. Галавечер на семейството. Чу как Моника пристъпва боса към леглото, как изщрака ключът, като гаси лампата. Отметна хавлиената кърпа. С тиха въздишка тя легна при него и той обви с ръце тялото й.
Малко по-късно лежеше по гръб в топлия мрак, протегнал едната си ръка под шията на Моника, а тя, сгушена до него, бе сложила глава на рамото му, преметнала крак през гърдите му.
— Колко е прекрасно — въздъхна той. — По-прекрасно от това не може. Дай боже винаги да е така.
— Винаги — повтори Моника. — И винаги си оставяй адреса.
— Добре — каза той, макар да не беше сигурен в обещанието си. Толкова много бе изпатил с Моника, че единственото място, където се чувстваше спокоен с нея, беше леглото. — А твоят адрес какъв е сега?
