— Какво те интересува?
— Може случайно да минавам край хотела ти и да ме обземе непреодолимо желание — отвърна той.
— Ще се виждаме тук, когато мен ме обземе непреодолимо желание — заяви тя. — Не искам да ме виждат с теб. А ти мене ще ме виждаш достатъчно често. Но само в тази стая.
— По дяволите. — Той измъкна ръката си изпод шията й и се изправи. — Защо винаги ти трябва да решаваш?
— Аз така действам — отговори тя.
— Действам. Не ми харесва тази дума — каза той.
— Трябва да свикваш, малкия — отвърна Моника и също се изправи. Затърси пакета с цигари, който бе оставила на нощното шкафче, запали цигара и малкото пламъче на кибритената клечка освети лицето и очите й.
— Доколкото си спомням, каза, че си във ваканция — обади се Били.
— Ваканциите не са безкрайни.
— Ако не ми кажеш къде мога да те намеря, това е краят — заяви ядосано той.
— Ще те видя тук утре по същото време — отговори тя, всмуквайки от цигарата.
— Кучка.
— Твоят речник винаги ме е забавлявал. — Моника стана от леглото и започна да се облича. Пламъчето от цигарата й беше единствената светлина в тъмната стая. — Между другото днес следобед видях братовчед ти, който излизаше от един хотел. Нали се сещаш, момчето, с което играеше тенис.
— Така ли? Кой ти каза, че ми е братовчед? — попита Били.
— Проверих в „Кой кой е“.
— Духовита си, както обикновено. Кой е хотелът?
Моника се поколеба и попита:
— Не сте ли заедно?
— Не. Кой е хотелът? Ние трябва да го намерим.
— Кои „ние“?
— Какво значение има това за теб? — Били се опита да не повишава тон.
— Никога не се знае какво значение може да има за мен. Кои „ние“?
— Забрави за това.
— Всъщност не си спомням името на хотела — додаде Моника.
— Лъжеш.
— Може би — засмя се тя. — Но ако утре вечер си тук и си послушен, може и да си го спомня.
— Говори ли с него?
— Не. Аз проявявам интерес към друг член на семейството.
— Господи, как само умееш да усложняваш секса — ядоса се Били.
— Секса? Едно време използваше думата любов — напомни тя.
— Едно време — мрачно повтори Били.
— Прави, каквото искаш, малкия — каза безгрижно Моника. — Поне засега. И един последен комплимент — в леглото си по-добър, отколкото на тенис корта.
— Благодаря.
— Pour rien — за нищо, както казват французите. — Тя хвърли цигарата, върна се при леглото, наведе се и докосна с устни члена му. — Лека нощ, малкия, трябва да вървя.
Вратата зад нея се затвори, но Били остана да лежи, облегнат на възглавниците, вперил поглед в тъмния таван. Още един проблем. Трябваше да реши да каже или да не каже на Рудолф, че същия ден Уесли е бил забелязан да излиза от един хотел в Кан, чието име не знае, но може би ще го разбере утре. Това обаче означаваше, че ще трябва да обясни откъде знае и защо трябва да чака до утре. А не можеше да обясни нещо, без да спомене за Моника. Това пък означаваше, че ще трябва да му разкаже за нея. Той ядосано врътна глава на възглавницата. Вуйчо му си имаше достатъчно грижи и без Моника.
Телефонът иззвъня. Рудолф се обаждаше да му каже, че след половин час всички ще се срещнат долу в бара преди вечеря. След като затвори телефона, Били влезе в банята да си вземе пак душ. Не искаше да мирише като човек, който идва от оргия. Интересно дали и майка ми на горния етаж си взема душ, помисли си той.
11
— Не — каза Гретхен, — не искам никакъв банкет след прожекцията. Уморена съм до смърт и единственото, което искам, е да легна и да спя четирийсет и осем часа. — Тя беше в хола на малкия си апартамент заедно с Донъли и Рудолф. Рудолф бе предложил да отпразнуват премиерата на „Комедия на реставрацията“ с една галавечеря, на която да поканят членове на журито и представители на най-големите компании за разпространение на филми, както и неколцина журналисти, с които Гретхен и Рудолф се бяха сприятелили през последните няколко дни. С наближаването на премиерата Гретхен се напрягаше все повече. Един банкет може би щеше да й подейства добре. — Ако освен нас тримата бяха дошли и други хора от участниците, тогава сигурно щяхме да организираме нещо. Но сега не искам само аз да обирам лаврите, ако изобщо ще има лаври, нито да гледам мрачните физиономии на всички тези хора, в случай че филмът се окаже провал. Ако Франсис Милър и Уесли бяха тук, щях да се съглася, но тази мръсница не си направи труда да дойде, вие не можете да откриете Уесли, а и аз съм вече твърде стара за такива събирания…
— Добре — съгласи се Рудолф. — Никакви банкети! Ще вечеряме само четиримата — ние тримата и Били — така ще отпразнуваме случая. — Погледна си часовника и добави: — Става късно. Предлагам ти да си легнеш да поспиш малко. — Той целуна Гретхен за лека нощ и тръгна към вратата.
— Ще дойда с теб — каза Донъли. — И аз имам нужда от малко сън. Освен ако искаш да остана, Гретхен…?
— Не, благодаря — отговори Гретхен. — Ще се видим утре сутринта.
— Трябва да поговорим за нея, Руди — каза Донъли, като излязоха в коридора и тръгнаха към асансьора. — Тревожа се. Тя приема всичко много навътре. Не може да спи, тъпче се с хапчета, избухва в плач, когато двамата останем сами, просто не знам как да я успокоявам.
— Жалко, че не съм жена — отвърна Рудолф. — Тогава и аз щях да си поплача.
— Мислех, че си спокоен за филма — каза изненадан Донъли.
— Спокоен съм — отвърна Рудолф. — Не става дума за филма, а за нещо съвсем различно.
— За какво?
— Друг път ще ти кажа.
— Мога ли да ти помогна?
— Да. Грижи се за Гретхен — помоли го Рудолф.
— Мисля, че няма да е зле, ако след премиерата я заведа за няколко дни с колата на екскурзия — да се махне от тази лудница.
— Подкрепям идеята ти, стига да можеш да я убедиш.
— Ще опитам утре сутринта.
— Браво — каза Рудолф пред отворената врата на асансьора. — Лека нощ, Дейвид. Приятни сънища.
Донъли се върна обратно по коридора и спря пред вратата на Гретхен. Отвътре не се чуваше никакъв шум. Той понечи да почука, но се отказа. Помисли си, че тази вечер сигурно беше по-добре да спи сама. Качи се в асансьора, натисна копчето за приземния етаж и влезе в бара. Поколеба се, когато барманът го попита какво желае. Поръча си уиски със сода. Виното можеше да почака.
Когато Рудолф отключи вратата на стаята си, телефонът звънеше. Той побърза да вдигне слушалката.
— Мосю Джордах…? — обади се мъжки глас.
— Да.
— L’avocat d’Antibes m’a dit que vous voulez me parler…10 — каза
