— Хайде да се качим в моята стая — предложи Уесли, поглеждайки към бармана, който режеше лимони в дъното на бара. — Там ще говорим.
— Не може ли да си допия бирата — възрази Били. — Като те гледам, и ти имаш нужда от една бира.
— Аз имам нужда от още много неща. Хайде по-бързо — подкани го Уесли.
— Доста елегантен хотел — огледа се Били. — Сигурно струва цяло състояние.
— Смятах, че ще остана тук само два дни, а не целия сезон — отговори Уесли. — Изпи ли си бирата?
— Изглежда, съм я изпил, но трябва да я платя — уточни Били.
— Запишете бирата на господина в моята сметка — извика Уесли на бармана в дъното на залата.
— Благодаря — каза Били, като последва Уесли.
— Това е най-малкото, което мога да направя за моя верен братовчед — отвърна язвително Уесли.
Като влязоха в стаята, Уесли се обърна към Били и рязко попита:
— Носиш ли го?
— Чакай да ти обясня — започна Били. — Човекът, който ми го пази, се укрива. Нямаше го в Париж, приятелката му каза, че не знае къде е, но чака той да й се обади и…
— Кога? — попита Уесли. — Кога ще й се обади?
— Не можа да ми каже. Смята, че скоро.
— Скоро? На четвърти юли? На Коледа?
— Божичко — възкликна обидено Били, — нямаш основание да ми говориш по този начин! Направих всичко възможно! Това не е като да влезеш в магазин и да си купиш кутия бонбони.
— Знаеш ли какво мисля, Били — каза Уесли с равен глас. — Мисля, че ме лъжеш.
— Не бъди толкова подозрителен, дявол да те вземе! Аз сам си предложих услугите, нали така. Никой не ми е опирал пистолет в гърба. Исках само да ти помогна.
— Глупости — ядоса се Уесли. — Ти знаеш къде е този пистолет, ако изобщо има пистолет…
— Има. Кълна се!
— Тогава ще ми кажеш къде е. И то веднага. — С внезапен котешки скок Уесли се озова над Били и започна да го души. Били се съпротивляваше, забил нокти в ръцете, стиснали гърлото му, и се опитваше да ритне с коляно Уесли в слабините. Но Уесли беше с осемнайсет килограма по-тежък от него. Двамата се мятаха безшумно из стаята. Били се подхлъзна и се смъкна на пода, а Уесли го притисна с коляно и със спокойно лице продължи съсредоточено да го души. Малко преди Били да изгуби съзнание, Уесли отпусна ръце и прошепна:
— Ще ми кажеш ли или не?
— Божичко, щеше да ме удушиш — задъхано извика Били.
— Напълно възможно. — Ръцете на Уесли отново стиснаха гърлото на Били.
— Рудолф — каза на пресекулки Били. — Той е в Сен Пол дьо Ванс… Хотел „Коломб д’ор“ Ще слезеш ли сега от гърдите ми?
Уесли бавно отпусна ръце и се изправи. После помогна на Били да стане. Били се отпусна тежко в едно кресло, опипвайки гърлото си с ръце.
— Това, че си толкова силен, няма да ти е от полза — каза той.
Застанал заплашително пред него, Уесли го попита:
— Как така се появи чичо Рудолф? Но без повече номера, Били.
— Аз му се обадих в Ню Йорк. Смятах, че само той може да ти помогне. Направих го заради теб. Нали не мислиш, че съм го направил за себе си.
— Изплашил си се — презрително изрече Уесли. — И си се обадил на дядо Коледа. Трябваше да се досетя. Какво може да се очаква от един тенисист? Връщай се при твоите превзети дамички, негодник! Да ме мотаеш по тоя гаден начин…
— Защо не отидеш в Сен Пол дьо Ванс и не опиташ да удушиш чичо си Рудолф, идиот такъв — изруга Били.
— Може би точно това ще се опитам да направя — отвърна Уесли. — А сега се махай от стаята ми. И от този град. Ако те видя да се мотаеш тук, може и да съжаля, че съм те оставил жив.
— Следващия път, като те видя, ще нося нож. Предупреждавам те — каза Били и се изправи.
— Благодаря. Ще го имам предвид — отвърна Уесли.
— Последното, което искам да ти кажа — обърна се Били на вратата, — е, че съм ти приятел, независимо какво си мислиш.
Уесли мрачно кимна, а Били отвори вратата и излезе.
От фоайето се обади по телефона в Сен Пол дьо Ванс. Когато Рудолф вдигна слушалката, той му разказа какво се бе случило.
— О, господи, толкова ли е зле? — попита Рудолф.
— Повече от зле. Побъркан е — добави Били. — Ти по-добре се премести в друг хотел, ако не искаш да приложи номера с удушаването и на друг член от семейството.
— Никъде няма да се местя — отвърна спокойно Рудолф. — Нека да заповяда.
— Само че недей да се срещаш с него сам — попита Били, възхищавайки се на безметежното спокойствие на вуйчо си. — С това момче се разправяй само пред свидетели.
— Както той поиска, така ще се срещнем.
— Измисли ли нещо?
— Може би. Ще видим — отговори Рудолф.
— Мога ли да ти дам един съвет — каза Били. — Разкарай онова нещо, преди той да дойде при теб. Хвърли го в морето.
— Не — отвърна замислено Рудолф. — Мисля, че няма да го направя. Може да се окаже полезно. В немного далечното бъдеще.
— Желая ти късмет — каза Били.
— Ще се видим другата седмица на фестивала в Кан — отвърна Рудолф. — Запазил съм за всички ни стаи в хотел „Мажестик“. Ти ще бъдеш заедно с Уесли. Но при тези обстоятелства… — Той се изсмя странно. — При тези обстоятелства мисля, че трябва да запазя отделна стая за теб на друг етаж.
— Ти мислиш за всичко, нали, Рудолф? — подметна саркастично Били.
— Почти за всичко — отвърна Рудолф.
Били затвори, отиде при портиера и каза:
— Моля ви, запишете телефонния разговор в сметката на мистър Джордах.
Уесли не се обади нито на следващия, нито на по-следващия ден, но адвокатът от Антиб се обади.
— Имам да ви съобщя някои новини — каза той. — Господинът, когото имах предвид за работата, за която ми споменахте онзи ден, не е на разположение в момента. Намира се в затвора във Френ. Очаква се да излезе оттам след две седмици и много скоро след това да се прибере у дома си в Марсилия. Ще се свържа с него и ще му кажа къде може да ви намери.
— Ще бъда в Кан в хотел „Мажестик“ — каза Рудолф.
— Съжалявам за закъснението — добави адвокатът.
— Ще трябва да се примирим — отвърна Рудолф. — Благодаря за помощта. Ще чакам да ми се обадят.
Ще трябва да се примирим, повтори мислено Рудолф, докато затваряше телефона. Хубаво описание на моя живот… Ще трябва да се примирим.
10
Благодарение на рекламния агент на фестивала Гретхен бе станала известна като режисьорката, чийто първи филм е сред избраните да представят американското кино в Кан, и затова, когато самолетът кацна на летището в Ница, там вече я чакаха фоторепортьори. Те снимаха Гретхен как слиза от самолета, как минава през митницата, а след това как поздравява Били и Рудолф. Като целуна Били и силно го прегърна, тя почти се разплака и прошепна:
— Толкова време…
