жена ти на ресторант. Какво ще кажеш?
— Ще кажа да си гледаш работата. — Том отвори вратата и се спря. — Ела някой път да ме видиш на ринга. Доведи и Гретхен. От почитатели не се смущавам. Но не си прави труд да идваш в съблекалнята.
— Помисли пак върху моето предложение. Знаеш къде можеш да ме намериш — каза Рудолф уморено. Не беше свикнал да губи и този неуспешен разговор го изтощи. — Впрочем ела в Уитби да видиш мама. Тя пита за теб.
— Какво пита — още ли не са ме обесили? — засмя се Том кисело.
— Казва, че иска да те види поне веднъж, преди да умре.
— Маестро, цигулките, моля — каза подигравателно Томас.
Рудолф написа адреса в Уитби и телефонния номер и каза:
— Ето къде живеем — в случай че решиш да дойдеш.
Томас се поколеба, после взе листчето и го напъха небрежно в джоба си.
— Ще се видим след десет години, братко… може би… — каза той, излезе и затвори вратата зад себе си. Сега стаята сякаш стана по-голяма.
Рудолф се загледа във вратата. Колко дълго може да продължи омразата? В едно семейство сигурно цял живот. Трагедията в дома на Джордах, на чието място сега се издига супермаркет. Той събра банкнотите от леглото, сложи ги внимателно в един плик и го запечата. Беше вече късно да ги внесе в банката. Тази нощ ще ги остави на съхранение в хотела.
Едно обаче е сигурно. Няма да ги похарчи за себе си. Утре ще ги вложи в акции на сдруженото търговско предприятие „Д. К.“ на името на брат си. Сигурно един ден Томас ще има нужда от тях. А тогава те ще бъдат много повече от пет хиляди долара. Парите не опрощават греховете, но поне успокояват старите душевни рани.
Той беше смъртно уморен, но за спане и дума не можеше да става. Извади отново чертежите на архитектите — грандиозни замисли, нереални мечти, дългогодишни надежди, несръчно осъществени. Загледа се в очертаните с молив линии, които след шест месеца щяха да се превърнат в неонова реклама с името „Колдъруд“, светещо в нощта. Лицето му се изкриви в недоволна гримаса.
Телефонът иззвъня. Беше Уили, весел, но трезвен.
— Здравей, търговски принце — каза Уили. — Искаш ли да вечеряш със скъпата си сестра и с мен? Ще отидем в едно квартално заведение.
— Съжалявам, Уили — отговори Рудолф. — Тази вечер съм зает. Имам среща.
— Работи и заради мене, принце — каза Уили безгрижно. — Ще се видим друг път.
Рудолф бавно затвори телефона; Скоро няма да види Уили, поне на вечеря.
Оглеждай се, Уили, преди да влизаш в чужди къщи.
ГЛАВА СЕДМА
1
„Мили синко — четеше той думите, написани със закръглен, ученически почерк, — брат ти Рудолф беше така добър да ми даде адреса ти в Ню Йорк Сити и аз използувам възможността след толкова години да установя връзка с моя изгубен син.“
О, господи, помисли си Том, още един роднина на хоризонта. Току-що се беше върнал и беше намерил писмото на масичката в антрето. Чу, че в кухнята Тереза дрънчи с тенджерите, а детето надава шумни крясъци.
— Аз съм тук — извика той, влезе във всекидневната и седна на канапето, отмествайки с крак едно детско влакче. Канапето, тапицирано с лъскав, оранжев плат, беше купено по настояване на Тереза; Томас седеше, размахваше леко писмото с една ръка и се чудеше дали да не го хвърли, без изобщо да го чете.
В стаята влезе Тереза; беше с престилка, а гримираното й лице лъщеше от пот. След нея допълзя и детето.
— Имаш писмо — каза тя. Откакто разбра, че той ще ходи в Англия без нея, тя се държеше доста недружелюбно.
— Да-а.
— Почеркът е женски.
— От майка ми е, за бога.
— И сигурно очакваш да ти повярвам?
— Гледай — тикна той писмото под носа й.
Тя присви очи, за да го прочете. Беше много късогледа, но не искаше да носи очила.
— Много младежки почерк за една майка — каза Тереза, оттегляйки подозрението си, — Сега се оказва, че имаш и майка. Семейството ти се увеличава не с дни, а с часове.
Тя тръгна към кухнята, взимайки детето на ръце, което се разрева, защото не искаше да отиде с нея.
За да ядоса Тереза, Томас реши да прочете писмото и да види какво му съобщава старата вещица.
„Рудолф ми разказа при какви обстоятелства сте се срещнали и трябва да ти кажа, че доста бях изненадана от професията, която си си избрал. Макар че не би трябвало да се учудвам, като имам пред вид какъв беше баща ти и какъв пример ти даваше с онзи боксов чувал в задния двор. Въпреки всичко това сигурно е един честен начин да си изкарваш прехраната, брат ти ми каза, че водиш порядъчен живот и че имаш жена и дете и аз се надявам, че си щастлив.
Рудолф не ми описа каква е жена ти, но аз се надявам, че твоят семеен живот е по-щастлив от моя и на баща ти. Не знам дали Рудолф ти е казал, че баща ти изчезна една нощ заедно с котката.
Аз не се чувствувам добре и усещам, че дните ми са преброени. Бих искала да дойда в Ню Йорк Сити да видя теб и малкия си внук, но ми е трудно да пътувам. Ако Рудолф беше пожелал да купи кола вместо мотора, с който препуска из града, може би щях да предприема едно пътуване. Той би могъл даже да ме води на църква в неделя, за да мога постепенно да изкупя вината си пред бога, защото толкова години живях отлъчена от църквата заради баща ти. Но знам, че не бива да се оплаквам. Рудолф е много добър, грижи се за мен и ми купи телевизор, който разнообразява дългите ми дни. Той работи много над своите проекти и почти не се прибира да спи в къщи. Като съдя по всичко и особено по дрехите му, изглежда, печели доста добре. Но Рудолф винаги се е обличал добре и винаги е имал пари в джоба си.
Трябва честно да ти кажа, че не бих искала да видя цялото семейство отново събрано, тъй като съм се отрекла от сестра ти — имам достатъчно основателни причини за това, но ако видя отново двамата си сина заедно, сигурно ще се разплача от радост.
Цял живот съм била твърде изтощена и уморена от пиянските истории на баща ти и не съм могла да покажа обичта си, която съм изпитвала към теб, но може би сега, преди да умра, ще се помирим.
От думите на Рудолф останах с впечатлението, че не си бил много дружелюбен с него. Сигурно си имаш причини. Той е станал много затворен човек, макар че проявява големи грижи към мен. Ако не желаеш да го виждаш, аз мога да ти съобщя кога няма да бъде у дома, което се случва все по-често и по-често, и то за дълго време, и тогава можем да се видим двамата на спокойствие. Целуни моя внук. Твоята любеща те майка“
Мили боже, каза си Томас, сякаш чувам гласове от онзи свят.
Той продължаваше да седи с писмото в ръка, загледан в празното пространство, без да чува как жена му се кара в кухнята на детето, припомняйки си годините над хлебарницата, годините, когато се чувствуваше много повече в изгнание, макар че всички спяха под един покрив, отколкото после, когато го изгониха и му казаха, че повече не искат да го видят. Може би трябва да посети старата си майка, да послуша закъснелите й оплаквания от нейния скъп Рудолф, от любимия й син.
Ще вземе колата от Щулци и ще я заведе на черква, точно това ще направи. Нека проклетите му роднини разберат колко несправедливи са били към него.
