2
Мистър Маккена излезе от хотелската стая; благ, кротък човек, с вид на общински чиновник, а в същност беше бивш полицай, вече пенсионер, който се занимаваше с разследването на частни случаи. Беше извадил информацията от една малка, черна чанта за книжа и сега изписаните листове лежаха върху бюрото на Рудолф. „Сигурен съм, че тук се съдържат всички сведения за въпросното лице — беше казал любезно пълничкият мистър Маккена, потривайки плешивата си глава, след като остави на бюрото запазената си тъмна филцова шапка. — Всъщност проучването се оказа сравнително просто и необикновено кратко за толкова изчерпателни резултати. — В гласа на мистър Маккена прозвучаха нотки на съжаление от непохватността и наивността на Уили, с които той се беше справил така бързо и без да влага особено професионално умение. — Смятам, че всеки опитен адвокат ще даде развод на съпругата без особени затруднения, като се има пред вид как се наказва съпружеската измама според законите на щата Ню Йорк. Съвсем ясно е, че тя е потърпевшата страна, наистина съвсем ясно.“
Рудолф погледна с отвращение грижливо изписаните на машина страници. Да се подслушват телефонни разговори, е, изглежда, толкова лесно, колкото и да си купиш хляб. Срещу пет долара прислужниците в хотела ще ти позволят да инсталираш микрофон в която стая си поискаш. Секретарките са готови срещу един обяд в ресторант да измъкнат от кошчето за боклук накъсаните любовни писма и да ги залепят внимателно парченце по парченце. Бивши любовници, които сега се чувствуват пренебрегнати, са съгласни да съобщят всякакви тайни за бившите си приятели. Архивите на полицията са на разположение на интересуващите се, а тайните показания на свидетелите също са достъпни — и всичко звучи напълно достоверно. Независимо от това какво твърдят поетите сега, езикът като средство за комуникация е на голяма почит.
Той вдигна слушалката и поиска да го свържат с Гретхен. Чу как телефонистката набира цифрите. След малко по жицата премина режещ звук — телефонът даваше заето. Рудолф остави слушалката, отиде до прозореца, разтвори завесите и погледна навън. Беше студен и мрачен следобед. По улицата вятърът шибаше минувачите и те, вдигнали яки, бързаха да се скрият. Съвсем подходящ ден за един бивш полицай.
Вдигна пак слушалката и помоли да го свържат с номера на Гретхен. Продължаваше да бъде зает. Той затръшна слушалката раздразнено. Искаше да свърши с тази неприятна работа колкото се може по-бързо. Беше говорил с един приятел адвокат, без да споменава имена; адвокатът го посъветва потърпевшият веднага да напусне семейното жилище с детето, преди да заведе делото, или да отстрани по някакъв начин съпруга от апартамента. В никакъв случай потърпевшият не бива да спи под един покрив с бъдещия ответник.
Преди да повика Уили и да му съобщи какви улики има срещу него, трябваше да предаде на Гретхен съвета на адвоката и да й каже, че смята незабавно да говори с Уили.
Но и този път телефонът даваше заето. Потърпевшата страна явно прекарваше следобеда в телефонни разговори. С кого ли приказваше толкова — може би с Джони Хийт, мълчалив, непретенциозен любовник, постоянен гост в нейния дом, или с някой от другите десет мъже, с които не искаше повече да спи? Най- лесно достъпната жена в Ню Йорк. Неговата родна сестрица.
Той погледна часовника си. Четири без пет. Уили положително вече се е върнал на работа и блажено дреме след погълнатото количество мартини.
Рудолф вдигна слушалката и даде номера на Уили.
Първо изчуруликаха двете секретарки с безплътни, нежни гласове, достойно рекламирайки службата, и накрая се обади Уили:
— Здравей, търговски принце. На какво дължа тази чест? — Явно, че беше изпил вече три мартини.
— Уили — каза Рудолф, — трябва да дойдеш веднага при мен в хотела.
— Виж какво, малкият, аз съм нещо зает тук и…
— Уили, предупреждавам те, по-добре е веднага да дойдеш.
— Слушам — подчини се Уили. — Поръчай ми нещо за пиене.
Уили седеше на същия стол, на който преди него беше седял бившият полицай, и четеше внимателно; питие, разбира се, не му беше поръчано. Рудолф стоеше до прозореца и гледаше навън. Разбра по шумоленето на хартията, че Уили е свършил да чете.
— Излиза, че никак не съм си губил времето, а? — каза Уили. — Какво ще правиш с това? — потупа той с ръка доклада на детектива.
Рудолф се пресегна, взе целия куп листа, накъса ги на малки парченца и ги хвърли в кошчето за боклук.
— Какво означава това? — попита Уили.
— Това означава, че не мога да дам ход на тези сведения — отговори Рудолф. — Никой няма да ги види и никой няма да узнае за тях. Ако жена ти иска развод, ще трябва по друг начин да го получи.
— О, значи, това е било идея на Гретхен? — каза Уили.
— Не съвсем. Тя каза, че иска да се разведе с теб, но иска да задържи детето при себе си и аз предложих да й помогна.
— Роднинските връзки са по-силни от брачните, така ли?
— Горе-долу. Само че този път не става въпрос за роднински връзки.
— За малко да се окажеш голям мръсник, принце, нали? — каза Уили.
— Точно така.
— Знае ли скъпата ми съпруга, че разполагаш с тези обвинения срещу мен?
— Не. И няма да узнае.
— Отсега нататък — каза Уили — ще изричам само благословии за прекрасния си шурей. Ще кажа на сина си: „Вгледай се внимателно в благородния си вуйчо и ще различиш сиянието на ореола около главата му.“ Господи, в този хотел все трябва да има нещо за пиене.
Рудолф извади бутилката. Въпреки че се опитваше да се шегува, Уили като че ли наистина изпитваше болезнена нужда да пийне нещо. Той изпи на един дъх половината уиски в чашата си.
— Кой плати разноските по тези проучвания?
— Аз.
— И каква е сумата?
— Петстотин и петдесет долара.
— Трябваше да дойдеш направо при мен — каза Уили. — Щях да ти кажа същите неща за половин цена. Искаш ли да ти възстановя сумата?
— Няма нужда — отговори Рудолф. — Нищо не съм ти подарил за сватбата. Считай, че това е моят сватбен подарък.
— На такъв подарък здраве му кажи. Благодаря ти. Остана ли нещо в бутилката?
— Недей да пиеш много — каза Рудолф и му наля. — Чакат те сериозни разговори.
— Да-а — кимна Уили. — Излиза, че не е трябвало да черпя сестра ти с шампанско един ден преди години в бар „Алгонкуин“. — Той се усмихна натъжено. — Обичах я този ден, обичам я и сега, а ето че съм захвърлен в кошчето за боклук. — Той посочи накъсаните писания на детектива, разпилени в ламаринената кофа, на чиято външна стена беше изобразена някаква ловджийска сцена с конници в яркочервени дрехи. — Знаеш ли какво представлява любовта?
— Не.
— И аз не знам. — Уили се изправи. — Ще тръгвам. Благодаря за интересно прекарания половин час.
Той излезе, без да се ръкува.
3
Когато спря пред къщата, просто не можа да повярва на очите си. Погледна отново листчето хартия, което Рудолф му беше дал, за да се увери, че не е сбъркал адреса. Тези хора продължаваха да живеят над
