изгонили. Половината от хората приличаха на детективи от хотела, така че не се знаеше кой се е обадил по телефона.
Не искаха да се разделят, затова тръгнаха по Бродуей и си купиха оранжада от една лавка — питието им напомняше за тропиците, макар че се намираха толкова далеч на север, после продължиха по Четиридесет и втора улица, влязоха в едно денонощно кино, седнаха сред разни отрепки, сред хора, страдащи от безсъние, перверзни типове и войници, които чакаха автобуса си и гледаха Хъмфри Богарт като дук Манти във „Вкаменената гора“.
Когато филмът свърши, те пак не искаха да се разделят и тръгнаха пеша към общежитието сред смълчаните, празни сгради, които приличаха на крепости, паднали без съпротива.
Вече се зазоряваше, когато се целунаха пред общежитието. Уили погледна с ненавист тъмното масивно здание — една лампа във входа осветяваше пътя на благопристойните млади момичета към техните благопристойни легла.
— Смяташ ли, че през цялата славна история на тази постройка някой е прекарал в нея поне една любовна нощ? — попита той.
— Съмнявам се — отговори тя.
— Като я погледнеш, тръпки те побиват, нали? — поклати той мрачно глава. — Дон Жуан — додаде той. — Любовникът с корсет. Кажи ми, че съм пълен глупак.
— Не го приемай толкова трагично — каза тя. — Има и други нощи.
— Кога например?
— Например тази нощ — каза тя.
— Тази нощ — повтори той сериозно. — Предполагам, че ще изкарам някак деня. В усилена работа. Ще търся стая в някой хотел. Може да е в Кони Айлънд, в Бабилон или в Пелам Бей, но ще намеря стая. За госпожа и капитан Абът. Донеси един куфар. Напълни го със стари броеве на „Тайм“ — ако ни стане скучно, да има какво да четем.
Последна целувка и той се отдалечи в ранната утринна светлина — дребен, претърпял поражение. Добре, че и тази вечер щеше да бъде в униформа. Ако беше в цивилни дрехи, никой хотелиер нямаше да му повярва, че е достатъчно голям, за да е женен.
Когато се скри от погледа й, тя се качи по стълбите и влезе престорено скромно в общежитието. Старата портиерка й се ухили многозначително, но Гретхен взе ключа си и каза „лека нощ“, сякаш зората, която навлизаше през прозорците, беше просто ловка оптическа измама.
ГЛАВА ОСМА
1
Клотилд му миеше косата, а той седеше в голямата вана на чичо Харолд и танте Елза, отпуснат в горещата вода, със затворени очи дремещ като животно, което се препича на някоя скала. Както всяка година чичо Харолд, танте Елза и двете им дъщери бяха заминали за две седмици на курорт в Саратога и Том и Клотилд разполагаха с цялата къща. Беше неделя и гаражът беше затворен. Някъде в далечината биеше църковна камбана.
Ловките пръсти масажираха главата му и галеха врата му под благоуханната сапунена пяна. Клотилд бе купила от дрогерията специален сапун със собствените си пари. „Сандалово дърво“. Когато чичо Харолд се върне, ще трябва да употребява стария сапун „Слонова кост“, който струва пет цента. Чичо Харолд ще заподозре нещо, ако усети миризмата на сандалово дърво.
— Изплакни се сега, Томи — каза Клотилд.
Том легна във ваната, а нейните пръсти започнаха енергично да отмиват пяната от косата му. Когато извади главата си от водата, той пое шумно въздух.
— А сега ноктите ти — каза Клотилд. Тя коленичи до ваната и взе да търка с четката за нокти мръсотията, проникнала в кожата на ръцете му и под ноктите. Клотилд беше гола, а спуснатата й черна коса падаше на вълни върху едрите й, здрави гърди. Даже и сега, смирено коленичила, тя не приличаше на прислужница.
Ръцете му станаха розови, ноктите — прозрачни, а Клотилд продължаваше да търка и брачната й халка проблясваше сред пяната. Като го огледа педантично за последен път, тя каза:
— Сега тялото.
Той се изправи във ваната. Клотилд се надигна и започна да му сапунисва рамената. Тя имаше широк, стегнат ханш и яки крака. С мургавата си кожа и плоския нос, с широките скули и дълга черна коса тя приличаше на някоя от онези индианки от рисунките в учебниците по история, които посрещаха в горите първите бели заселници. На дясната си ръка имаше белег като бял нащърбен полумесец. Мъжът й я ударил с една цепеница. Отдавна, обясни тя. В Канада. Не искаше да говори за мъжа си. Когато я погледнеше, Том усещаше, че нещо в гърлото започва да го дразни и не знаеше дали иска да се засмее, или да заплаче.
Тя го докосваше нежно и любещо с майчински ръце, но тези ръце разпалваха страстта в тялото му. Усещаше хлъзгавия парфюмиран сапун, бедрата му тръпнеха в приятно очакване. В душата му сякаш свиреше цял оркестър. Духови инструменти, флейти. Като слушаше грамофона на танте Елза, който гърмеше по цял ден, беше заобичал Вагнер. „Най-сетне опитомихме малкото зверче“ — казваше танте Елза, горда от неочакваното си културно влияние върху Томи.
— А сега краката — каза Клотилд.
Той послушно стъпи с единия крак на ръба на ваната, като кон, който ще подковават. Наведена, с небрежно разпиляна коса, тя насапуниса пръстите на краката му и после старателно ги избърса с една кърпа, сякаш лъскаше църковни сребърни съдове. Той разбра, че даже пръстите на краката могат да му доставят удоволствие.
Тя привърши и с другия му крак и той се изправи — целият лъщеше от парата. Клотилд го огледа внимателно.
— Имаш момчешко тяло — каза тя. — Приличаш па свети Себастиян. Без стрелите. — Тя не се шегуваше. Никога не се шегуваше.
За първи път през живота си той си даваше сметка, че тялото му може би представлява някаква ценност само по себе си, независимо от функциите, които изпълнява. Знаеше, че е силен, бърз, добър в игрите и в побоищата, но никога не му беше минавало през ум, че на някого може да му бъде приятно само като гледа тялото му. Срамуваше се малко, че по гърдите си все още няма никакви косми.
С ловко движение на ръцете тя вдигна високо косата си и я зави на кок. После влезе във ваната. Взе сапуна и пяната заблестя по кожата й. Насапуниса старателно цялото си тяло, без всякакво кокетство. След това и двамата се потопиха във водата и легнаха прегърнати във ваната.
Ако чичо Харолд и танте Елза с двете си момиченца се разболееха и умреха в Саратога, той щеше да остане завинаги в тази къща в Елизиум.
Когато водата изстина, те излязоха от ваната, Клотилд взе една от големите, специални хавлии на танте Елза и го избърса. Докато тя търкаше ваната, той отиде в спалнята на семейство Джордах и легна на току- що застланото, чисто легло.
Зад прозорците със спуснати завеси бръмчаха пчели, зелените сенки превръщаха Стаята в пещера, бюрото до стената приличаше на кораб сред зелено море. За един такъв ден той би подпалил и хиляда кръста.
Тя влезе с леки стъпки и разпусната коса — но сега настроението беше друго. Ето го това нежно, сдържано, загадъчно съсредоточено изражение на лицето й, което той очакваше и толкова обичаше.
Клотилд легна до Том. Ухание на сандалово дърво. Протегна внимателно ръка към него. Любовно докосване, обожание, нещо различно от всичко останало, напълно различно от глупавото ученическо сладострастие на близначките, от професионалната похот на жената от Маккинли Стрийт в Порт Филип. Просто не можеше да повярва, че някои би могъл да го докосва по този начин.
Нежно и внимателно той се отдаде на любовта, а пчелите продължаваха да събират прашец от цветята в саксиите по прозорците. Той вече имаше опит, беше свикнал с нейното едро индианско тяло; когато всичко свърши, легнаха по гръб един до друг и той разбра, че е готов да направи всичко за нея, всичко и по
