Шефът на полицаите кимна одобрително с глава. И веднага се запъти към пазачите с шишето в ръка. Боцманът, Томек и Сали също отидоха при тях. Докато те изпразнят канчетата си, тримата приятели внимателно разглеждаха пленника.
Черната светкавица седеше на земята. Кръстосаните на корема му ръце бяха стиснати конвулсивно. На китките блестяха стоманени пръстени, свързани с къс дебел синджир. Краката му също бяха оковани с белезници. Изпокъсаните дрехи говореха красноречиво за ожесточена борба, каквато вероятно беше водил с по-силния противник, преди да бъде хванат. Освен някои по-леки драскотини Черната светкавица не беше ранен, защото началникът на стражата беше събрал ножовете и томахавките на хората си, за да хванат бунтовника жив.
Върху попуканите устни на Черната светкавица личеше съсирена кръв. Когато видя това, Томек извика:
— Боцмане, пленникът е сигурно много жаден. Погледнете само устните му!
— Нека пукне от жажда, щом не иска да приеме от нас вода — каза твърдо началникът. — Имало е късмет това краставо куче, че Великия баща от Белия дом иска да разговаря с него. Иначе аз сам бих го погалил с ножа си, задето ни нарича предатели.
Разярен, той ритна пленника в хълбока. Черната светкавица го погледна изпод притворените си очи. Толкова омраза и презрение имаше в неговия поглед, че полицаят машинално отстъпи няколко крачки назад и като че ли се страхуваше въпреки оковите от някаква неочаквана реакция от страна на пленника.
Възмутен от постъпката на полицая, Томек направи няколко крачки към него, но бдителният боцман сложи дясната си ръка на рамото му. Жилестата тежка ръка прикова момчето на място. Боцманът каза спокойно:
— Не сме американци, затова не искаме да се месим във вашите работи. С удоволствие обаче бихме се запознали с обичаите на индианските бойци, а ако ритането на беззащитен пленник е за вас доказателство за мъжество, ритни го още веднъж, но много те моля, дай му да глътне малко ром, защото не обичам да гледам хора с попукани от жажда устни. В замяна на това веднага ще ти изпратя още една бутилка ром. Какво, съгласен ли си?
Началникът почувствува подигравка в думите на боцмана. Смути се много, но след кратко колебание отиде при пленника с пълно канче ром. Когато се наведе над Черната светкавица, той най-неочаквано дигна краката си и като ги изпружи бързо, удари със стъпалата си полицая в гърдите. Той се преметна, а съдържанието на канчето обля лицето му.
Двамата пазачи скочиха на крака. Единият перна пленника с приклада на пушката си, Черната светкавица падна на земята, без да изохка, без да издаде дори най-слаб стон.
— Ха-ха-ха! Гледай ти рогата душа! — извика боцманът. — Е, да върви по дяволите, щом предпочита да умира от жажда, отколкото да приеме нашата почерпка. А на вас ей сега ще донеса още ром.
Томек прошепна нещо на ухото на Сали. Момиченцето кимна с глава и изтича към къщи. След малко Томек и боцманът отидоха за обещания ром. Морякът имаше в стаята си двадесетина бутилки от любимата му Ямайка. При всяко ново пътешествие той носеше със себе си достатъчно количество от този ром, като твърдеше, че той е най-ефикасното средство срещу всички болести. Когато се намериха сами в стаята, боцманът погледна замислен момчето.
— Любопитен съм да зная какво би направил твоят уважаем татко, ако беше сега с нас — каза той след малко.
— Същото, което ще направим и ние, скъпи боцмане — бързо отговори Томек.
— А какво ще направим ние?
— Ще освободим Черната светкавица!
— Няма да е много лесно, братче. Стражата го пази като очите си, пленникът е окован с белезници, а освен това сме и гости на шерифа.
— Ако Черната светкавица не беше окован във вериги, сам щеше да се справи с положението — каза Томек. — Дворът с конете е само на няколко десетки крачки оттук. Той сигурно би успял да избяга.
— Ако в езерото растяха гъби, щяха да се ловят с въдица, а нямаше да се берат в гората — разсърди се боцманът. — И сега ли пак ще ми философствуваш! В случая е необходимо да размърдаме мозъците си и да измислим нещо умно. И аз зная, че е достатъчно да му се свалят белезниците, за да литне по степта като вятър. Ние обаче не можем да убием шерифа, за да…
Боцманът прекъсна изречението, защото в тоя момент вратата тихо се отвори. В стаята влезе Сали, като стъпваше внимателно на пръсти.
— Човек няма мира от тебе, момиче! Какво търсиш тук? — смъмри я боцманът. — Такава госпожица като тебе отдавна вече трябваше да бъде в леглото си.
Сали се закиска весело и посочи с глава към Томек.
— Покажи на боцмана какво си донесла — каза момчето.
Момиченцето изтича при моряка и тикна под носа му отворената си длан, върху която се намираше малко ключе. Лъч на разбиране и удивление се мярна по лицето на боцмана.
— Веднага разбрах, че кроите нещо — измърмори той. — Но ти как измъкна ключето от чичо си?
— Томи, боцманът съучастник ли е в заговора? — попита момиченцето.
— Разбира се, Сали. Можеш да кажеш всичко — успокои я Томек.
— Ключето на чичо ми виси както и преди на синджирчето на часовника му — обясни Сали. — А това е друго, същото като онова ключе, което извадих от чекмеджето на писалището му.
— Не сте го измислили лошо — призна боцманът. — Но ако индианецът се измъкне, а чичо ти се сети за това друго ключе и не го намери, всичко ще стане ясно като бял ден. Тогава и тримата ще се озовем в затвора.
— Тук е именно същността на въпроса — загрижи се Томек. — Трябва всичко да се направи така, че ключето отново да се върне на мястото си в писалището.
Боцманът намръщи чело, а Томек отиде до прозореца, като размисляше нещо. А когато се обърна, каза:
— Все някак ще успеем, мили мои. Сали, какво прави майка ти?
— Тя с нищо няма да ни попречи. Заболя я главата и навярно е взела прах, защото здравата е заспала.
— Чудесно! А сега да те няма тук, мила приятелко. Върни се в стаята си, съблечи се и си легни.
— И-и! А нашият заговор? — разсърди се Сали.
— Още не съм свършил — твърдо отговори Томек. — Легни си, но помни, че не трябва да заспиваш! Защото, когато ключето отново бъде в мене, ще трябва да го занесеш на мястото му.
— Това никак не ми харесва! Аз искам да присъствувам на целия заговор.
— Сали, всеки разумен човек знае, че заговорниците имат строго определени роли. Ако ги изпълним точно, по плана, всичко ще свърши успешно. В противен случай… загубени сме! Сега разбираш ли?
— А ти как мислиш, моята роля важна ли е? — попита го неспокойно Сали.
— Ти изпълняваш най-важната задача, защото, ако не беше ключето, изобщо нищо не бихме могли да направим. Нали така, боцмане?
— Това е ясно като бял ден.
— Можете да разчитате на мене — увери ги Сали. — И тъй, ще чакам ключето в леглото си.
— У-уф! — въздъхна Томек тежко, когато Сали изчезна зад вратата. — Ех, че упорита! Добре, че си отиде!
— Ако всички синигерчета са такива, сигурно до края на живота си ще остана ергенин — прозвуча гласът на боцмана като ехо. — Но ти все пак съумя да се справиш някак с нея. А сега какво ще правим?
— Ще занесем на индианците рома, а останалото ще зависи от обстоятелствата. Моля ти се, боцмане, ти гледай да отдалечиш за малко пазачите от пленника, та да мога да поговоря с него.
— Както всеки параход трябва да има капитан, така и всяко начинание трябва да си има ръководител. Ти сам обмисли цялата тази история, затова ти бъди капитанът. Добре, ще се помъча да позалъжа двамата пазачи и техните другари. Но как ще разбера, че си изпълнил задачата?
— Когато изтрия челото си с ръка, ще значи, че всичко е свършено.
— Добре, а сега да опънем платната.
Боцманът пъхна едно шише ром в джоба на панталоните си и двамата се измъкнаха от къщи. Морякът
