предназначените за тях резервати. Такива бойци като Кошис Геронимо, Нашие, Юх, Нолги много ни измъчиха. Когато не помогнаха умерените средства, те бяха обявени извън закона и преследвани, докато ги хванахме. По-голямата част от тях живее в лагери във Флорида, обаче малцина ще се върнат по родните си места, след като излежат наказанието.
— А мога ли да ви попитам защо? — заинтересува се боцманът.
— Тукашните индианци са свикнали със сухия степен климат. А по-голямата част от Флорида е покрита с мочурлива джунгла. Освен това суровата дисциплина, нездравословната местност, различна от тукашната, както и тъгата по родните места правят своето.
— Ха-ха-ха! Хубав начин да се освободиш от бунтовниците! — басово започна да се смее боцман Новицки. — Както се казва, с извинение, всичко се върши с бели ръкавици.
Госпожа Алан смръщи вежди.
— Както виждам, много добре постъпвате с истинските собственици на тая земя. Накратко казано, индианците трябва да се съгласят да бъдат затворени в резервати или да загинат във форт Марион — обади се тя със сух глас.
— Не знаех, че се постъпва толкова несправедливо с нещастните индианци — каза тъжно Томек. — Руските царе постъпвали по същия начин с поляците. Истинските патриоти окачвали на бесилките или изпращали на заточение в Сибир. Та нали и моят баща, и боцманът е трябвало да избягат от родината, за да се спасят от заточение?
— Я ги гледай, аз с риск на живота си по цели дни тичам из трапищата да търся бунтовници, а моите най-близки ме обвиняват в несправедливост — обади се шерифът, като се усмихваше пресилено. — Е, щом е така, трябва да призная, че понякога и на мене ми става жал за тия червенокожи смелчаги. Но докато съм шериф, трябва да изпълнявам своя често пъти тежък дълг.
— Разбирам ви, много добре ви разбирам, шерифе. На кораба важи същото правило. Всеки трябва да изпълнява своите задължения, дори ако това би му струвало и живота — съгласи се боцманът. — Длъжността шериф е като длъжността капитан на параход. Не разбирам обаче защо тия червенокожи полицаи с такова усърдие пазят пленника. Няма ли опасност да се сприятелят с него?
— Не, няма такава опасност. Те са от индианската полиция, мразена от повечето червенокожи. Това отношение обаче е неоснователно, понеже в полицията служат индианци, настроени лоялно към нашето правителство. Нима разумното постъпване може да се нарече измяна?
— Струва ми се, че може, ако противоречи на интересите на народа. Но какво ще говорим тук за приятелски отношения между червенокожи и бели, щом самите индианци се мразят помежду си — намеси се госпожа Алан, неубедена от аргументите на девера си.
Но преди шерифът да успее да отговори, обади се Томек:
— Справедливите и благородни хора винаги могат да намерят правилния път. Чувал съм за бели, които са се радвали на истинско приятелство от страна на американските индианци. Например нашият сънародник, откривател и пътешественик Павел Стшелецки дълго живял сред индианците и се сприятелил с Оцеола, смелия вожд на семинолите.
— Томи, за същия пътешественик ли говориш, който е открил в Австралия Австралийските алпи и нарекъл техния най-висок връх Планината на Косцюшко? — попита Сали.
— Да, за същия — потвърди Томек и се усмихна на приятелката си.
— Не знаех, че Стшелецки е пътешествувал по Америка — учуди се Сали.
— Стшелецки е обиколил почти целия свят — обясни й момчето. — Преди да отиде в Австралия, той е пътувал из Северна и Южна Америка, а после посетил островите в Тихия океан и Нова Зеландия.
— А в Съединените щати направил ли е някои интересни открития? — продължаваше да пита Сали.
— В Америка Стшелецки правел преди всичко обширни етнографски проучвания, а събраните материали описал после в книга. В Съединените щати пътувал по пътя на Косцюшко, тоест посетил Бостон, Нюйорк, Филаделфия, Балтимор, Вашингтон, Ричмонд и Чарлстон. Правел интересни изследвания в Мексиканска Сонора и в Калифорния. Освен това Стшелецки бил голям филантроп. Винаги помагал на преследваните и онеправданите. Срещнал се дори с тогавашния президент на Съединените щати Андрей Джексън, за да се застъпи за полските емигранти и бившите затворници, заточени от Англия в Америка. Тогава той повдигнал и въпроса за облекчаване участта на индианците и негрите-роби. Този въпрос той отнесъл дори до Американския конгрес.
— Хо, хо, хо! Тоя Стшелецки е бил наистина смел човек — намеси се боцманът.
— А той наистина ли не се е страхувал никак, ама никак от индианците? — разпитваше Сали.
— Както вече казах, Стшелецки правел етнографски изследвания сред туземците на Америка. Известно време той бил при хуроните, които населявали Страната на големите езера. И много пъти прекарвал в техните жилища. При все че това било през време на индианските войни, той скитал сам из горите и степите. Често кръстосвал военните пътеки на индианците, които основателно горели от омраза към белите колонисти. Въпреки това той успял да избегне опасностите и дори се сприятелил с разни племена и техните вождове. Най-красноречив пример за това е фактът, че тъкмо по времето, когато семинолите, заселени във Флорида, за да запазят племето си от унищожение, започнали неравна, но героична борба със Съединените щати, Стшелецки живял с тях в съгласие и завързал приятелство с вожда им Оцеола. По-късно в своя дневник Стшелецки пише за тоя велик индиански вожд.
— Томек, кажи още какво е станало с тоя Оцеола?
— Бил пленен от американците. През 1838 г. умрял от ангина в крепостта Мултри15 като военнопленник.
— Интересни неща разказваш, Томек — обади се госпожа Алан. — Значи, твои сънародници са можели да съжителствуват с американските туземци. Няма що, тежка е участта на поробените народи!
Шерифът Алан повдигна безпомощно рамене и каза:
— Индианският въпрос нито е бил, нито е лесен за разрешение. Дори ако не бяхме затворили червенокожите в резервати, колонистите биха ги изклали до един. Достатъчно е да си припомним само клането в Кейп Грант.
— Моля ви, разкажете ни за това, ако обичате. Ще ви слушаме с удоволствие — каза боцманът.
— Тъжна е тая история — отговори шерифът. — Когато не могли със сила да заселят племето апахи в резерватите, защото нямало достатъчно войска, а обширните терени, както и климатът давали надмощие на червенокожите, президентът Грант започнал миролюбива политика спрямо индианците. Тогава една орда гладуващи апахи отишла при военния пост в Кейп Грант. Командирът на поста, поручик Уитман, ги нахранил и склонил да доведат семействата и приятелите си. В резултат дошли много индианци със семействата си. Уитман им направил малък неофициален резерват. Но омразата на белите и мексиканските заселници към апахите поради постоянните им нашествия била толкова голяма, че когато се научили за основаването на резервата, решили да го унищожат, въпреки че там живеели мирно настроени индианци. На трийсети април 1871 година на разсъмване колонисти и мексиканци нападнали лагера. Изклали спящите индианци заедно с жените и децата им. Телата на червенокожите били ужасно обезобразени. Само няколко индианци успели да избягат в планината, а нападателите бързо се изтеглили в Тъксън16, като взели със себе си много индиански деца в плен. Колонистите се хвалели гласно, че нито един от тях не бил ранен през време на нападението. Много граждани от Аризона не осъждали това клане, понеже апахите постоянно нападали селищата им, а следите на бандите водели право при индианците, които лагерували близо до Кейп Грант, който бил под официалната охрана на войската. Осъдили обаче убиването на жените и децата. Президентът Грант заповядал да се арестуват всички участници в нападението и заплашил, че цяла Аризона ще бъде поставена под действието на военните закони. Водачите на нападението били наистина арестувани, но съдът ги оправдал. Придобивката на индианците била само тази, че белите не могат да се месят в техния живот в резерватите и освен това ще се ползуват от моралната и материална помощ на правителството.
— Нашият шериф е напълно прав, уважаема госпожо — обади се помирително боцманът. — За жените това е безспорно неприятна картина, но аз и Томек ще отидем да хвърлим един поглед на тоя хитрец. Естествено ако шерифът няма нищо против.
— Разбира се, разбира се! За вас може би това ще бъде едно развлечение в тая пустош — съгласи се шерифът. — Имате доста време, защото трябва да задържа пленника тук, докато дойде капитан Мортън с отряд кавалеристи, за да го откара до форта Апахе. Той ще дойде най-рано утре следобед.
