Педро. Той има отлични коне — каза Червения орел.
— Зная, че няма да бъде лесно, но точно затова още повече искам да победя.
Двамата приятели седнаха на земята до скалите. Известно време се разглеждаха мълчаливо. И отново младият навай заговори пръв:
— Моят бял брат си спечели двама приятели, на които може да разчита винаги при нужда.
— За кого мислиш? — попита го живо Томек.
— За Червения орел, макар сигурно да смяташ, че още не съм много опитно момче, и за… Черната светкавица.
— Съвсем не мисля така за Червения орел. Защото и най-опитните мъже правят понякога грешки. Много искам да станем приятели с тебе — убеждаваше го Томек. — Но ако става дума за Черната светкавица, въпросът не е толкова прост. Направих му малка услуга, защото, без да искам, станах причина да го вземат в плен. А моят червен брат е бил тук, за да предупреди Черната светкавица за засадата, нали?
— Моят бял брат каза истината. Червения орел трябваше да предупреди Черната светкавица.
— А после ти вижда ли се с него?
— Да, Червения орел се вижда с Черната светкавица. Ако моят бял брат не беше му обяснил защо не съм го предупредил за засадата, щях да загина така, както загина предателят Многото гриви. Черната светкавица връхлита като гръм върху своите врагове. Белият ми брат спаси моята чест и… живот.
— Мой дълг беше да му обясня това неприятно недоразумение. Не съм сигурен обаче дали направих добре, че помогнах на Черната светкавица. Според шерифа той подбужда индианците към въстание срещу белите. Това не ми се струва много разумно.
— Ако индианците бяха дошли в твоята родина и бяха поискали да те лишат от всичко, което великият Маниту е предназначил за тебе и твоите бащи, ти не би ли грабнал оръжие за самозащита? — попита го наваят.
— Прав си — призна Томек, — но белите са по-многобройни от вас и притежават по-добро оръжие. Затова не ще можете да се справите. Ако започнете война при такива неблагоприятни за вас обстоятелства, само ще ускорите своята гибел.
— Ако червените братя прекратят борбите помежду си и се обединят за обща отбрана, ще бъдат по- силни от белите. Помни, че оръжие може да се купи със… злато.
— Така говорят индианците, които тачат обреда танец на духа. Не повтаряй това пред белите, ако не искаш да загубиш свободата си — тъжно отговори Томек. Той вече не се съмняваше, че неговият млад приятел принадлежи към тайния съюз.
— Великият баща на Вашингтон ни обеща земя и свобода, но другите бели нарушават всички договори. Трябва да опознаеш моите червени братя и тогава няма да мислиш лошо за нас.
Последните думи на индианеца зарадваха Томек особено много. Червения орел можеше да му бъде много полезен за създаване на контакт с индианците. А това беше необходимо, за да бъде реализирана мисията, възложена му от Хагенбек.
— А може ли Червения орел да ми помогне да посетя резервата? — попита Томек.
— Чаках тук няколко дни, за да предложа това на моя бял брат — отговори младият индианец. — Неколцина старейшини от племената апахи и наваи искат да се запознаят с моя бял брат.
— Но как старейшините от твоето племе са се научили за мене? Навярно си разговарял с тях на тая тема — разпитваше го Томек.
— Червения орел е още твърде млад, за да разговаря с воините от съвета на старейшините — обясни наваят. — Друг им нареди да поканят моя бял брат в нашите вигвами.
Томек много се изненада. Кой ли можеше да притежава правото да заповядва на съвета на старейшините на двете най-войнствени индиански племена? Нима Алан наистина беше попаднал на следите на организирани бунтовници? Той погледна изпод вежди червенокожия си другар. Младият индианец седеше неподвижно. Беше опрял двете си ръце на коленете на свитите си, кръстосани крака. Неговият поглед сякаш блуждаеше из широката пурпурна степ, но някакво неопределено чувство подсказваше на Томек, че е внимателно наблюдаван. И понеже не желаеше да бъде повече в неведение, попита:
— Черната светкавица ли нареди да бъда поканен в резервата?
— Хоуг! Оставил е и някаква вест за моя бял брат.
— Каква вест?
— Червения орел не знае, но моят бял брат ще научи всичко от старейшините на племето.
За втори път вече инстинктът предупреди Томек, че червенокожият не казва истината. Стори му се, че въпреки светлите лъчи на слънцето върху пурпурната степ падна някаква страшна сянка, която поразително напомняше силуета на Черната светкавица. Пурпурът на чая беше червен като кръв. При все че беше страшна жега, студени тръпки преминаха по бялото момче. То трепна, сякаш се събуди от някакъв кошмарен сън. Странното видение изчезна изведнъж. Само самотният висок връх хвърляше безформена сянка върху обляната от слънчева светлина степ, а храстите пурпурен чай, разлюлявани от лекия полъх на вятъра, създаваха впечатление на развълнувано, червено море.
Томек с обичайното си безгрижие бързо се отърси от неприятното впечатление. Та нали не той е виновникът за тежката участ на индианците. Той от цялото си сърце им желаеше да получат поне част от своята земя и свобода. Затова нека танецът на духа прогонва съня от очите на янките, Томек и неговите приятели обаче няма защо да се страхуват от каквото и да било. След няколко седмици ще се върнат в Англия и ще оставят американския континент и неговите жители на собствената им участ.
Като размишляваше така, той се усмихна на себе си. Струваше му се, че съвсем ненужно беше мислил за привидения. Та нали неговите лични работи се подреждаха най-благоприятно… Ще се запознае с интересни индиански вождове. С помощта на Червения орел ще събере група индианци за Европа и скоро след състезанията ще се върне заедно с тях при баща си.
— А кога можем да отидем в резервата? — попита той.
— Утре ще чакам моя бял брат при високите тополи край потока, близо до ранчото — отговори индианецът.
— А по какво време ще заваря там моя брат? — продължаваше да пита Томек.
— Ще бъда при потока през време на сутрешния водопой на добитъка.
— Значи, към шест часа сутринта. Добре, непременно ще дойда.
VII
В резервата на апахите мескалеро
Червения орел удържа думата си. На другия ден към осем часа сутринта двете момчета бяха вече при постройките на агенцията на резервата на апахите Мескалеро. Тук преди няколко дена шерифът Алан бе търсил безрезултатно избягалия пленник. Томек беше толкова любопитен да види тия прочути апахи и наваи, че почти съвсем забрави за Черната светкавица.
Червения орел заведе Томек при агента, който управляваше резервата, защото без негово разрешение не беше позволено белите да влизат в индианска територия. Това се случи тъкмо в момента, когато разпределяха продуктите. По взаимна спогодба правителството на Съединените щати беше задължено да оказва помощ във вид на храна и дрехи на индианците, които живеят в резерватите. Трябва да се отбележи, че запасите често идвали нередовно или в недостатъчно количество. Освен това някои нечестни агенти вършели злоупотреби и лишавали индианците от дажбите, които им се полагали.
Тоя ден правителственият агент, който завеждаше резервата на апахите Мескалеро, имаше големи главоболия, транспортът с храна пак се беше оказал недостатъчен, а в това време Мескалеро умирали от глад. Скалистата неплодородна земя на резервата не можеше да се обработва, нито пък да се отглежда добитък в по-голям мащаб. Агентът сам разпределяше скромните запаси, като контролираше внимателно индианската стража да не злоупотреби нещо. Гладните индианци проявяваха лесно неприязън. Това беше още по-опасно и затова, че част от Мескалеро уж помагала на авантюриста Черната светкавица.
Агентът тъкмо разпределяше хранителните дажби, когато Томек се обърна към него с молба да му разреши да влезе в резервата и да го разгледа. За щастие така се случи, че тъкмо тогава в агенцията получаваше своята дажба един от старейшините на племето. Благодарение на неговото съгласие, след обясненията на Червения орел, агентът не прави трудности на госта на шерифа Алан.
Едва-що Томек влезе в резервата и веднага се убеди колко малко е знаел досега за обичаите и живота
