кожени щитове и томахавки. Не липсваха и островърхи копия с различна дължина, конска амуниция и много други предмети.
Върху постлани на земята бизонови и еленови кожи и пъстри черги седяха старейшините на племето. Малко по-настрана имаше триножник, на който беше окачена торбичка с билки и лула; военна украса за глава, богато украсена с орлови пера, и връзка човешки скалпове. До триножника Томек видя върховния вожд Дългите очи, наричан така поради бинокъла, който притежаваше.
При вида на човешките скалпове Томек се смути, но в тоя момент вождът Дългите очи стана и протегна важно дясната си ръка към него. След това Томек се ръкува с останалите индианци: Стария бизон, Счупената томахавка и Хитрата лисица. Те седяха в полукръг и бяха обърнати с лице към входа на типито, от дясната страна на вожда. Дългите очи покани Томек да седне от лявата му страна и с това искаше да подчертае, че той е мил гост. До Томек седна скромно Червения орел. Томек не се учуди на това — помнеше думите на младия си приятел, който беше му казал, че е още много млад, за да разговаря със старейшините на племето.
След дълго мълчание вождът Дългите очи се обади:
— Старейшините от нашето племе желаят да завържат приятелство с младия бял брат, който за един ден извърши два подвига. Малцина бойци биха могли да направят това.
Томек се изкашля, засрамен от похвалата на стария вожд, и отговори:
— Не зная за какви подвизи говори вождът Дългите очи.
— Моят бял брат притежава скромността на войн, свикнал с необикновени подвизи. А това е голямо качество — отговори сериозно Дългите очи. — Все по-рядко се срещат хора — смели и благородни едновременно. Затова ще припомня подвизите на моя бял брат. Първо, моят бял брат беше извикан от Червения орел на борба на живот и смърт. Нашият бял брат води борбата, без да употреби оръжие, макар че имаше пълно право за това и с голи ръце победи противника си. Това му прави по-голяма чест, отколкото ако беше убил противника си.22 Второ, моят брат помогна на голям вожд и боец да избяга от пленничество, което за него би означавало позорна смърт. Великият баща от Вашингтон награждава войниците си за техните подвизи с лъскави кръгчета, които белите наричат ордени. Индианците обаче имат друг обичай за награждаване на заслужилите воини. У нас отличието за заслуга е украсата, която се носи на главата. За всяка необикновена постъпка съветът на старейшините има право да признае
Индианците един след друг даваха своето съгласие, като хвалеха мъжеството на младия бял брат. Само Червения орел не взе думата, защото участвуваше като свидетел, който е присъствувал при извършените от Томек необикновени подвизи.
Когато всички казаха своето мнение, вождът Дългите очи продължи:
— Съветът на старейшините на племето признава на моя брат две пера. Остава вторият голям подвиг. За голямата и безкористна помощ, която е оказал на големия и заслужил вожд Черната светкавица, предлагам да бъдат признати на моя бял брат още три пера. Нека сега моите червени братя кажат какво мислят по това.
Вождовете отново признаха единодушно на Томек правото да носи още три пера, а вождът Дългите очи заяви, че притежаването на пет коупа поставя Томек в редовете на заслужилите бойци.
След това беше извършен тържествен обред — изпушването лулата на мира и дружбата.
Пушенето на лулата за индианците е предимно религиозна церемония, извършвана само при тържествени случаи. Индианците пушат лула, за да омилостивят унищожителните сили на природата, за да се запазят от неприятеля или да предразположат свръхестествените сили, в които вярват, за всички свои важни начинания. Най-известни били лулите, наричани „медцин пайп“23, за пропъждане на болести, а през време на война за осигуряване на победата.
Други лули или чибуци според вярванията на индианците притежават свещена сила. Наричат ги калумети24. Калуметите се пушат при сключване на мирни договори и оттук се е създало названието „лулата на мира“. Идването на пратеник с калумет през време на военни действия означавало желание за примирие, а самият калумет бил за него пропуск, който му осигурявал неприкосновеността на пратеник. Пушенето на калумети играело също важна роля през време на адаптационните тържества, с други думи, когато в племето бил приеман чужденец.
Томек познаваше прекрасно важността на церемонията с пушенето на лулата на мира. А самото предложение, направено на момчето, имаше необикновено значение, затова той с най-голямо внимание и вълнение наблюдаваше всички действия, извършвани от вожда.
В това време Дългите очи свали от триножника дългата, украсена с ресни торбичка, от която извади калумет; от същата торбичка извади и стиска киникиник, тоест смес от стрити тютюневи листа и кора от червена върба, напоени с животинска мазнина, която улеснява процеса на изгарянето. С тая смес той напълни лулата, натъпка я добре и я запали с въгленче, извадено от огнището.
Дългите очи пръв започна церемонията с пушенето на лулата на мира. Той сложи края на лулата в устата си, всмукна дим и го изпусна нагоре, като насочи чибука към небето в знак на молитва към добрите духове и предшественици. После, като изпусна дима, той обърна чибука към земята и четирите посоки на света — към четирите вятъра. След всичко това подаде лулата на индианеца, седнал от дясната му страна, и той повтори церемонията по същия начин. Лулата се подаваше подред, докато стигна до последния войн от дясната страна на вожда. И отново се върна по същия път при Дългите очи, който я подаде на Томек. Белият герой тържествено подражаваше на индианците и ужасно се изпоти, като се мъчеше да не се задави от лютивия дим. С облекчение подаде лулата на Червения орел. Младите индианци не пушеха тютюн, за да не притъпят обонянието си, но тоя път Червения орел я взе, а после я предаде обратно на Томек, който я върна на вожда. По-късно Томек научи, че през време на тържествената церемония лулата никога не може да бъде подадена направо на участник в нея, който седеше от другата страна на отвора на типито, защото по тоя начин индианците имитирали въображаемия от тях път на слънцето, а освен това вярвали, че ако лулата мине отвора на вратата, може да предизвика „изпаряване“ на току-що завързаната дружба.
— Изпушихме лулата на мира по стар индиански обичай. Сега вече ти си наш брат. Нашите типита и вигвами са отворени за тебе и ако пожелаеш, можеш да живееш с нас. Всичко, което притежаваме, е твое, както е наше — заяви вождът Дългите очи.
Без никакво поръчение две млади индианки сложиха пред мъжете паница с варено месо, над което се виеше пара, паничка с костен мозък, считан за особен деликатес, и чиния с дълги тънки парченца сушено месо. Всички почнаха да ядат мълчаливо, като си служеха с лъжици, направени от волски рога. Когато свършиха, индианките подадоха малки глинени лулички с тютюн. Томек отново се давеше, но тоя път пушенето му вървеше с по-голяма лекота.
Започнаха разговор. Всеки индианец разказваше някакво интересно приключение из ловния живот или войната. Томек, за да не остане по-назад, образно описа лова на диви животни, като подчертаваше безстрашието на своите приятели. С това той спечели уважението на индианците, които не обичаха младите да се хвалят сами.
Когато гостите на вожда започнаха да напущат дискретно палатката, Томек използува случая и попита:
— Кажи ми, вожде, наистина ли имам право да нося пет орлови пера?
— Да, защото съветът на старейшините на племето призна на белия брат толкова коупа — потвърди Дългите очи. — Според някогашните обичаи отличеният боец сам би трябвало да застреля орел, за да се снабди с пера, но ако моят брат желае, ние имаме в резервата ловец, който отглежда тия птици. Той ще даде пет пера на моя брат.
— Предпочитам сам да застрелям орел, но не зная дали ще мога да го намеря — отговори Томек.
— Куршумът би повредил перата, а освен това птицата, застреляна във въздуха, може да падне в непроходимо място. Орлите живеят в планините. Ако моят брат желае да се сдобие сам с пера, тогава Червения орел ще бъде негов водач и ще го научи как ловим тия птици.
