— А Червения орел съгласен ли е?
— Да, можем да отидем на лов, когато моят брат поиска — увери го младият навай.
— Щом като е така, след три дни ще тръгнем на малка експедиция — реши Томек. — А сега трябва вече да се връщам в ранчото, за да не тревожа моя опекун с дългото си отсъствие.
— Моят бял брат най-добре знае какво трябва да прави — намеси се Дългите очи. — А къде оставихте вашите мустанги?
— Пуснахме ги в корала — отговори бързо Червения орел.
— Тогава нека младият червен брат ги докара тук — каза вождът Дългите очи.
Червения орел бързо излезе от типито, а вождът каза с тих глас:
— Моят бял брат извърши необикновен подвиг, поради което много червенокожи бойци станаха негови братя. Най-голям твой приятел обаче е великият вожд на индианците от различни племена, Черната светкавица. От него трябва да предам на моя бял брат няколко думи.
Силно заинтересован от необикновеното положение, Томек напрегнато гледаше вожда Дългите очи, който продължаваше с тих глас:
— Ако моят брат някога има нужда от приятелска помощ, нека отиде в Планината на знаците и даде сигнал. Тогава там ще дойде човек, на когото младият бял брат може да разчита при всички обстоятелства.
— Странно звучат думите ти, велики вожде — прошепна Томек развълнуван. — Но аз не зная къде се намира Планината на знаците, нито зная как се дават сигнали. Не зная също кой би дошъл на моя призив.
— Мога да те уверя, че ще дойде приятел и силен съюзник. Червения орел ще ти покаже Планината на знаците и начина, по който се дават сигнали. Затова той ще получи от мене съответно поръчение. Когато имаш нужда от помощ, намери само Червения орел. Обикновено белите имат дълги езици, затова нека моят бял брат да запази тия думи само за себе си.
В тоя момент докараха конете. Дългите очи излезе с Томек пред палатката. Когато момчето яхна коня си, вождът се наведе над него и прошепна многозначително:
— Нека белият брат помни добре думите ми и да пази тайната. Никой не трябва да знае съдържанието на нашия разговор.
— Вождът Дългите очи може да разчита на мене — увери го Томек.
VIII
Лов на орли
На югоизток границата между Съединените щати и Мексико върви по течението на капризната Рио Гранде25, която извира от Скалистите планини, а се влива в Мексиканския залив. Рио Гранде отделя като огромна естествена дъга Мексико от Тексас, който се намира в Съединените щати. От градчето Ел Пасо на запад между тия държави минава само линеарна граница. В югозападната част на Ново Мексико граничната линия на две места се чупи под прав ъгъл. Тук се простира платото Сиера Мадре, оградено на изток от клисурата на Рио Гранде, на северозапад от Колорадските възвишения, а на запад от планините Пелончило и веригата Гваделупе, която се съединява с мексиканските планини Сиера Мадре.
Ранчото на шерифа Алан се намираше в южната част на платото Сиера Мадре близо до мексиканската граница, затова Томек и Червения орел решиха да отидат на лов за орли в планината Гваделупе.
На тая няколкодневна експедиция Томек искаше да отиде само с червенокожия си приятел. От опит знаеше, че такива експедиции сближават хората и заздравяват приятелството, на което особено в тоя случай много държеше. Поради това той направи всичко възможно, за да накара боцман Новицки да не вземе участие в лова. Но това не беше толкова просто. Огромният моряк не обичаше наистина планинските екскурзии и твърдеше, че човек прекалено много се уморява, като „разтърсва шкембето си по скалите“, но когато ставаше дума за някое приключение или да се види нещо ново, той беше готов да направи значителни отстъпки. Тоя път шерифът, без да иска, помогна на Томек, като предложи на боцмана да устроят засада на ягуара, който безпокоеше добитъка, откаран на паша в степта. Боцманът трябваше да избере между лова на „птиченца“, както той наричаше орлите, и това на хищника, и избра естествено втория. Вътрешно дори беше доволен, че Томек, който беше отличен стрелец, няма да участвува в лова на ягуара. А шерифът, както сам признаваше, не можеше да се похвали с точна стрелба и в такъв случай палмата на победата би се паднала само на него. Понеже не беше много образован, той не знаеше, че по- голяма част от разните видове орли са необикновено големи, силни и кръвожадни и се осмеляват да нападат дори хора.
А Томек, доволен от тоя обрат на нещата, не бързаше да разкрие на приятеля си опасностите при такъв лов. Но понеже чувствуваше нужда да се наприказва, когато Сали го помоли да й разправи нещо за орлите, той блесна пред нея с познанията си по природознание, придобити в училище и запечатани в паметта му от много четене за света.
От неговите обяснения Сали научи, че разредът на дневните хищни птици се дели на два подраздела: лешояди на Новия свят и истински хищници. От по-нататъшните обяснения се виждаше, че към последните принадлежат около триста и петдесет вида, групирани в четири семейства: змиеяди, лешояди, соколи и рибари. Най-многочислено от тях е семейството на соколите, което обхваща шест подсемейства. Това са орлите-лешояди, орлите-мишелови, ястребите, каракарите и истинските соколи.
Орлите живеят в различни части на света. На американския континент се срещат от Далечния север чак до Парагвай26. Видът на тия големи, често пъти огромни птици, е много характерен — цялата им глава е покрита с пера, имат изпъкнал, закривен клюн, къса опашка и големи, силни, остри и силно закривени надолу нокти.
Много по-различни са ламикостите, наричани още морски орли. Дължината им достига до деветдесет и пет сантиметра, а при разтворени криле — до два метра и половина. Цветът на перата им е кафяв или сивокафяв.
Извън Европа морски орли живеят в Сибир и Япония; в Северна Америка се срещат белоглави морски орли, а в Африка — кресливи и акробати морски орли.
Главен представител на истинските орли е кръстатият орел, след морски орли от европейските хищни птици той е най-голям. Негова разновидност е рядко срещаният днес в Европа и Африка скален орел, най- красивият от всички крилати жители на Америка.
Негови любими места са високите планини, където се гнезди в недостъпни скални стени. Всяка двойка има нещо като свой терен за лов и ако й стига храната, не напуща скалното си гнездо дори през зимата. Тая великолепна птица с ръждавочервеникав цвят на перата е най-опасният враг на всякакъв вид животни.
Томек щеше да ходи на лов за тия именно скални орли. Но за Сали по-интересен от орлите беше младият индианец, с когото Томек отиваше на лов.
Рано сутринта в определения ден двамата млади приятели напуснаха ранчото. Освен конете — силни ниски мустанги, които щяха да яздят, Томек взе един кон, натоварен с лагерен екип и хранителни припаси.
Двамата приятели се движеха на югозапад по пустинна степ, обрасла с кактуси и мескитови27 храсти, по посока на планинската верига, която ясно се открояваше. Към пладне навлязоха в един каньон, който разсичаше дълбоко планината.
Стръмните склонове бяха обрасли с юкови гори. Оригиналните, но грозни зелени дръвчета напомняха на Томек метли, забодени с дръжките в земята.
Червения орел с вдигната нагоре глава търсеше орли и смело се впусна в дивите разклонения на каньона, ограден с островърхи скали. Надвечер те се изкачиха на малко по-полегат планински скат, където се спряха да нощуват на малка полянка, обрасла с юкови дървета и кактуси.
Момчетата пуснаха мустангите на поляната със спънати предни крака, а после опънаха палатка и запалиха огън. Приготвянето на храната не им отне много време. Ядоха мълчаливо, уморени от целодневния път.
Томек беше страшно любопитен да види по какъв начин индианците ловят орли. Надяваше се, че след вечерята неговият другар ще му разкаже как смята да им устрои клопка. Но наваят не беше настроен за разговор. Щом измиха съдовете, той веднага се уви с дебелото одеяло и легна край огъня.