на индианците. Защото много европейци са си съставили погрешно мнение за облеклото и жилищата на коренните жители на Северна Америка. За дрехи, носени масово от индианците, се смятат дългите, украсени с мъниста панталони, които покриват целите крака и корем; риза, мокасини и хвърлящата се в очи военна шапка, украсена с орлови пера. Томек също мислеше, че индианците живеят само в палатки, които е прието да се наричат вигвами.
Като видя първата характеристична конусообразна индианска палатка, той веднага спря коня си, за да разгледа цветните рисунки върху нейния покрив от бизонови кожи. Тия рисунки изобразяваха гонитба на вапити18.
— Не знаех, че вигвамите са толкова хубаво украсявани — заяви Томек. — Представях си ги като обикновени палатки. Но сега виждам, че направата на вигвама изисква голямо умение.
— А защо моят бял брат нарича „типи“ вигвам? — учуди се Червения орел и веднага добави: — Много бели не различават вигвама от типи. Това, което на ваш език значи палатка, ние го наричаме типи, название, което сме приели от индианците дакота. А знаеш ли, че със създаването на типи е свързана интересна легенда?
— Каква е тя? Разкажи ми я!
— Един индианец си почивал след лов под сянката на памуково дърво. Вятърът събарял върху него от клоните листа. Индианецът взел един лист и като си играел с него, без да иска, го свил на конус. Като гледал листа, хрумнало му да си построи къщичка с подобна форма. Така именно било създадено жилището типи.
— А кое тогава наричате вигвам? — попита Томек.
— Вигвамите се отличават от типи както по формата си, така и по материала, употребяван за техния строеж. Вигвамът не е така удобен за пренасяне от едно място на друго, както типито, и поради това с типи си служат предимно скитническите племена. Индианецът строи вигвам тогава, когато има намерение да остане на едно място за по-дълго време. Строи го от стълбове и млади дръвчета. Направеният по такъв начин скелет в зависимост от материала, който може да се набавя в дадена местност, има различни покриви. В далечния север вигвамите се покриват с кожи от карибу19, а на юг — с палмови листа, кора или рогозки, плетени от папур, или с хоросан от глина, смесена с мъх, понякога те просто се посипват само с пръст. Моля те, погледни там, надясно! Тоя млад индианец има намерение да си създаде домашно огнище и вече започва да строи вигвам.
Томек внимателно се вгледа в примитивния строеж, чието название погрешно приписваше на палатката типи, толкова характерна за по-голяма част от индианците чергари, населяващи обширните равнини. Тръгнаха по-нататък. Червения орел, както беше обещал, на драго сърце даваше на приятеля си всякакви сведения. Томек разбра, че неговият водач сигурно е посветен вече в някои племенни тайни, защото историята на индианците не му беше чужда. Умно и любопитно да научи всичко, бялото момче използуваше удобния случай, за да обогати своите повърхностни знания за първичните жители на Америка.
От разговора с Червения орел той научи, че преди да дойдат белите, индианците живеели в селища, пръснати по всички части на Северна и Южна Америка. Техният начин на живот бил съобразен с характера на страната, в която живеели. Всички индианци действително принадлежали към една раса, но значително се различавали по обичаи, език и степен на цивилизация. Някои от тях били примитивни ловци, а други земеделци, докато в Мексико, Северна Америка и Перу по същото време процъфтявали гъсто населени градове и държави с добре организирана власт.
В държавата на маите, инките и ацтеките индианската цивилизация достигнала най-голям разцвет.20
В Съединените щати индианските племена така се различавали едно от друго, както и в другите части на Американския континент. Говорели на много наречия. Често съседни племена не можели дори да се разберат. За да преодолеят възникващите от това трудности, индианците поставили началото на езика със знаци, който днес се смята за най-съвършената форма на мимичния език. Благодарение на „езика със знаци“ индианците можели да изразяват мислите си независимо от езика на дадено племе. Езикът със знаци първоначално дори улеснил споразумяването с белите, преди още мнозинството индианци да научат английски.
Червенокожите племена се различавали също и по облекло, занаятчийски произведения, начина на строеж на къщи и по обичаи21. Племената, които живеели в горите, обитавали поселища, укрепени с палисади от застроени прътове. Всяко такова поселище се състояло от известен брой къщи вигвами, които се различават по вид от типито на индианците от равнината и от построените от ирокезите дълги къщи с остри покриви, както и близките по форма до нашите колиби жилища на племето обийбво.
Отделните племена се обличали различно. Калифорнийските например изобщо не носели или почти не носели дрехи. Пуеблосите приготвяли дрехите си от памучни тъкани, а индианците, които населявали платата и равнинната прерия, шиели дрехите си от меко щавени кожи, като ги украсявали с ресни и маниста.
За повечето европейци образът на индианеца се свързва с жителя от равнинните прерии между Скалистите планини и река Мисисипи, защото тия индианци поради своята численост и героични военни подвизи най-дълбоко са се врязали в паметта на белите. Оттук именно произлизат честите погрешни обобщения за всички индиански племена. Аризона и Ново Мексико, където Томек се намираше сега, били населени с три групи индианци: заседналото племе пуеблоси и номадските апахи и наваи. Всички те и сега живеели по същите места, където най-напред ги заварили испанците през време на своите изследователски експедиции.
Противоположно на мирните пуеблоси, които обработвали земята и живеели в каменни селища, строени по височини, апахите и наваите изкарвали прехраната си чрез лов и събиране на диви плодове. Наред с това тия войнствени племена нападали мирните си трудолюбиви съседи и ги ограбвали. Когато мексиканците завзели южната част на Северна Америка, апахите и наваите започнали ожесточена борба с мексиканските колонисти и взели от тях скъпи плячки. Но когато Съединените щати погълнали Аризона и Ново Мексико, двете племена изровили военния си топор и се опълчили срещу американците, които безпощадно заграбили най-хубавите и най-богатите им земи. Апахите и наваите ожесточено се съпротивлявали срещу затварянето им в резерватите. Те се борили за своята свобода с необикновено мъжество. Случвало се само няколко апахи да тероризират цели селища на колонисти. Не трябва да се чудим на безпощадната борба на червенокожите, защото всяко ограничаване на възможността им да скитат свободно по степите означавало край на дотогавашния им начин на живот, на който били привикнали от векове.
Затварянето в резервати донесло на апахите и наваите глад и невероятна мизерия, затова от време на време сред тях избухвали размирици, въстания и бунтове.
И когато сега разглеждаше резервата, Томек видя неговото плачевно състояние. Апахите както по-рано живееха предимно в куполообразни колиби, а наваите имаха подобни на вид къщички, които наричаха хоган. Такава къщичка се изгражда от разположени в шестоъгълник стени от хоризонтално наредени греди, върху които се слагат дебели дървета по такъв начин, че в средата се оставя отвор, през който да излиза димът. Така приготвеният скелет се обшива с плет и дебел пласт адоба, тоест сушени на слънцето тухли. Някои наваи ограничават летните си жилища до една права стена, която ги пази от вятъра и е покрита с трева или изградена от тухли. Само малцина, а именно старейшините на племето, притежаваха оригинални типи, покрити както някога с отлично обработени бизонови кожи.
Живият инвентар на жителите на резервата беше много беден. Малко рогат добитък и овци пасяха оскъдната трева. По-добре обаче изглеждаше малкият табун от мустанги. Конете, както обясняваше Червения орел, бяха гордостта на племето. Веднага се хвърляше в очи, че някогашните воини най-много се грижат за своите породисти коне.
Когато Томек се нагледа до насита на колибите, на мъжете, които се излежаваха лениво на сянка, на жените, които вършеха цялата работа в домакинството, Червения орел го заведе в най-представителното типи на резервата. Томек веднага се досети, че това е палатката на вожда. Тя беше много по-голяма от другите, а на покрива й се развяваше знамето на Съединените щати.
По средата на типито гореше огън, ограден с камъни. В окачени над него котли се вареше месо. Под покрива на палатката се издигаха сиви облачета дим и пара. Върху дървени полици бяха наредени малко на брой глинени съдове, огнестрелно оръжие, торби с патрони, лъкове и колчани с перести стрели, кръгли
