Любимци на съдбата (Част III: Изменници)

— Защото Марк Крас има слама около двата си рога!

Публиката се запревива от смях, защото шегата беше много сполучлива. В Рим имаше обичай, ако някой вол напада хората, рогът, с който мушка, да бъде обвит със слама, та чуждите хора да се пазят. Случеше ли се волът да има слама около двата рога, всички го отбягваха като прокажен. В този смисъл шегата би била безвкусна и груба, ако Марк Крас не се славеше със своето волско изражение на дълбоко безразличие и привидно добродушие. Никой не се и съмняваше, че в действителност на него трябва да му се увие слама на двата рога.

Как след всичко това Цезар да убеди тълпата, че едно дело е по-интересно от празнословията на Сициний? Как да привлече достатъчно публика на процеса? Докато размишляваше над въпроса, гръцките му клиенти се прибраха в Беотия, за да потърсят свидетели и доказателства според желанията на адвоката; месеците минаваха, клиентите се появиха, а Цезар все още не беше подал жалбата пред Юнк.

— Не разбирам! — разочарова се Ификрат. — Ние наистина не бързаме, но ако така я караме, никога няма да стигнем до процес!

— Имам усещането, че трябва да постъпим другояче — обясни Цезар. — Бъди търпелив, Ификрате, обещавам ти, че няма да чакате още дълго. Успяхте ли да скриете добре свидетелите?

— Точно както ни нареди. Всички са настанени в частна вила в Кума.

И така, един ден в началото на юни, Цезар най-после реши как да постъпи. На път за вкъщи се беше спрял край трибунала на чуждестранния претор Марк Теренций Варон Лукул. Той беше по-малък брат на Луций Лукул — човека, когото повечето римляни смятаха за най-обещаващия държавник след смъртта на Сула — и по много неща му приличаше. Разделени от съдбата като малки деца, двамата братя не бяха забравили всичко онова, което ги свързваше. Напротив, привързаността им само се беше засилила. Лукул нарочно беше отложил своята политическа кариера, за да бъдат с Варон заедно куриатни едили — двамата в екип бяха организирали най-бляскавите гладиаторски игри от много години насам и цял Рим ги беше запомнил с добро. Всички вярваха, че и двамата Лукули скоро ще се доберат до консулската длъжност. Не само, че бяха знатни и богати, но се радваха на популярност сред избирателите.

— Как минава денят ти? — усмихна се Цезар. Чуждестранният претор му беше симпатичен, защото вече беше водил няколко малки дела в съда му и беше оценил простора на действие, който Варон Лукул оставяше на адвокатите. Варон Лукул беше голям познавач на правото, а беше и почтен човек.

— Скучно — отвърна с усмивка той.

Между тези две невинни реплики на Цезар му хрумна блестяща идея. Не беше за учудване — и преди беше имал случай след дълго и безплодно обмисляне на даден проблем неочаквано да намери решението.

— Кога заминаваш в провинцията да изслушаш тамошните дела?

— По традиция чуждестранният претор се появява по крайбрежието на Кампания с наближаването на големите горещини — въздъхна Варон Лукул. — Но имам лошото предчувствие, че поне още месец ще трябва да стоя в Рим.

— Толкова по-добре за мен! — зарадва се Цезар.

Варон Лукул примигна учудено.

— Знам какво ще направим! — обясняваше скоро след това Цезар на Ификрат на една отдалечена маса в кръчмата до форума.

— Какво? — попита солунският големец.

— Знаех си, че си струва да отложим нещата! Ние изобщо няма да се представяме пред съда по убийствата, нито ще предявяваме обвинение срещу Гай Антоний Хибрида.

— Няма да го обвиняваме в убийство? — учуди се Ификрат. — Но нали тъкмо това е целта?

— Напротив, напротив! Целта беше да се създаде обществено мнение сред римляните. Но няма да го постигнем в трибунала на Юнк, защото неговият съд не е популярен сред гражданите и никога няма да привлечем повече интерес от политическите словоизлияния на Сициний. Юнк има навика да свиква своите заседания в някое тъмно ъгълче на Базилика Порция или Опимия, където хората да се задушат от лятната жега и никой да не дойде, освен ако законът не го задължава. Заседателите ще изпитват ненавист към нас, делото ще бъде претупано и никой няма дори да изслуша показанията ни.

— Но ако не там, къде другаде?

Цезар се наведе, за да не го чуят от съседните маси:

— Ще подам граждански иск пред чуждестранния претор. Вместо да обвинявам Хибрида в убийство, ще го съдя за имуществени вреди, които е нанесъл като началник на конницата в Гърция преди десет години. А ти ще заложиш огромна сума като гаранция, нарича се „спонзио“. Спонзиото ще стои у претора, докато не се разгледа делото. То трябва да е равно на обезщетението, което ищецът изисква от ответника. Ако ищецът загуби делото, спонзиото отива у ответника. Ако спечели, то се връща у ищеца, заедно с още толкова пари отгоре, платени от ответника. Така че въпросната сума трябва да бъде по-голяма, отколкото Хибрида изобщо притежава. Можеш ли да събереш, да речем две хиляди таланта? И да си морално приготвен да ги изгубиш — в случай на провал?

Ификрат си пое дъх.

— Сумата е голяма. Но ние вече сме се решили на всякакви жертви, само и само Рим да бъде убеден, че такива като Хибрида и като стария Долабела не бива да бъдат пращани в Гърция. Да, Цезаре — отсъди Ификрат, — ще съберем две хиляди таланта. Ще ми е нужно време, но мисля да ги събера още тук, в Рим.

— Добре. Тогава ще заложим двете хиляди таланта при чуждестранния претор и ще поискаме съответното обезщетение от Гай Антоний Хибрида. Сумата е толкова голяма, че ще предизвика сензация. И ще покаже пред цял Рим, че намеренията ни са сериозни.

— Хибрида няма да намери и четвърт от тази сума.

— Абсолютно си прав, Ификрате, няма. Но Варон Лукул е почтен човек. По принцип би трябвало и Хибрида да намери толкова пари, преди делото да се разглежда, но ако Варон Лукул, може да му спести спонзиото. А той е принципен, затова така и ще постъпи — иначе делото изобщо няма да стигне до съд. Така навремето се протакаха много дела.

— Но ако ние спечелим, а Хибрида не е заложил предварително двете хиляди таланта, какво ще стане?

— Ами рано или късно ще се наложи да ги изрови! Ако бъде признат за виновен, длъжен е да изплати спонзиото на ищеца. Така работи римското правораздаване.

— Разбирам! — Ификрат се облегна назад. — Ако изгуби, ще го докараме до просешка тояга. Ще трябва да напусне Рим без пукната пара. И повече няма да може да се върне, нали?

— Няма да може да се върне, преди да е платил всичко.

— От друга страна, ако изгубим делото, губим и две хиляди таланта.

— Точно така.

— Мислиш ли, че ще изгубим, Цезаре?

— Не.

— Тогава защо говориш, че трябва да сме морално подготвени за провал? Защо искаш да се простим с парите си отрано?

Цезар свъси вежди и започна надълго и нашироко да обяснява на гърка как стоят нещата в Рим и как разсъждава римлянинът в подобна ситуация.

— Римското право не е толкова прозрачно, колкото изглежда. Според законите на Сула съдия по делото не може да бъде самият Варон Лукул. В едно нещо разчитам на почтеността на Варон: той ще назначи съдия, който ще бъде безпристрастен. Има и един друг риск. Понякога ще се намери хитър адвокат, който ще намери някоя пробойна в законите и оттам ще потече не вода, ами цял океан ще ни залее. Хибрида ще бъде защитаван от най-добрите адвокати в Рим. — Цезар сбърчи вежди. — Ако аз успях да намеря решение на нашия проблем, каква е гаранцията, че някой друг няма да намери решение за проблема на Хибрида? Тъкмо това ни кара нас, истинските познавачи на правото, да изпитваме удоволствие от делата, които водим — когато се разглеждат пред безпристрастни съдии и заседатели. Колкото и очевидни да ни изглеждат постулатите на закона, винаги трябва да имаме предвид адвоката на отсрещната страна. Ами ако Цицерон поеме защитата? Ще видиш ти какво значи процес! Е, не очаквам точно Цицерон