да поеме такова дело, не и ако се запознае с подробностите. Но Хортензий няма да се уплаши толкова лесно. Трябва да имаш предвид, че във всяко дело едната страна
— Ще се консултирам с колегите си и ще ти отговоря утре — обеща Ификрат.
Отговорът беше, че Цезар може да повдигне граждански иск срещу Гай Антоний Хибрида. Цезар се запъти към трибунала на Варон Лукул заедно с всички свои клиенти и му връчи гаранция от две хиляди таланта злато — сумата, която ищците искаха като обезщетение от Хибрида.
Варон Лукул ги изгледа продължително. Едва си поемаше дъх. Най-накрая поклати глава и пое свитъка с текста на иска.
— Това всичко е истина и ти си сериозен в намеренията си? — попита той за всеки случай.
— Абсолютно сериозен, претор перегринус.
— И защо не го съдиш в съда за злоупотреби?
— Защото не става дума за финансови злоупотреби. Отнася се за убийство, за много повече от обикновено убийство. Става дума за изтезания, изнасилвания, осакатяване на живи хора. След толкова години клиентите ми не искат присъда, а гражданско обезщетение от страна на Гай Антоний Хибрида в полза на пострадалите от неговите беззакония градове Теспия, Елевсида и Орхомен. Неговите жертви са неспособни да работят, да печелят хляба си, да бъдат съпрузи и да имат деца. Тяхното материално осигуряване, грижите за тях струват много на съгражданите им — цяло състояние, което моите клиенти искат Гай Антоний Хибрида да възстанови. Това е граждански иск, преторе, с цел възстановяване на материални щети.
— Тогава представи накратко своите доказателства, адвокате, за да реша дали искът ще бъде разглеждан в съда.
— Ще представя пред твоя съд и съдията, когото ти назначиш, свидетелствата на осем жертви или свидетели на извършените престъпления. Шестима от свидетелите са жители на градовете Теспия, Елевсида и Орхомен. Другите двама са жители на Рим, единият е освободен роб, понастоящем римски гражданин, другият е сириец.
— Защо са ти показания на римски жители, адвокате?
— За да докажа пред съда, че Гай Антоний Хибрида продължава да извършва своите гнусни престъпления, преторе.
Два часа по-късно Варон Лукул прие делото за разглеждане й получи огромната гаранция. Беше издадена призовка на името на Гай Антоний Хибрида, който трябваше да се яви пред съда на другия ден, за да отговори на обвиненията. След което Варон Лукул посочи за съдия по делото Публий Корнелий Цетег. Цезар не се издаде, но вътре в себе си ликуваше. Това беше гениално! Цетег беше толкова богат, че цялата му тежест в политиката се градеше на принципа, че никой с нищо не може да го подкупи. Освен това беше образован и изискан човек, известен със своята човечност и привързаност към животните, склонен да заплаче при смъртта на рибката в аквариума или на кучето на съседа. Той до такава степен ненавиждаше насилието, че закриваше глава с тогата си, да не би да види как колят кокошките на пазара и на всичко отгоре не беше почитател на Антониите. Дали точно Цетег щеше да защити колегата си сенатор, независимо от обвиненията? Или от исковете? Не, не и Цетег! В крайна сметка Хибрида не беше заплашен нито от отнемане на гражданството, нито от изгнание. Хората го съдеха за пари.
Новината за двете хиляди таланта гаранция обиколи форума за броени минути; Цезар едва беше застанал пред трибуната на претора, когато около него се насъбра тълпа от зяпачи. Младият адвокат едва ли не с наслада описваше точно как е осакатявал своите жертви Хибрида, докато слушателите му се увеличаваха и се приближаваха до него. Някои вече въздишаха от нетърпение — налагаше се да чакат делото да започне на другия ден, а ги очакваха такива невиждани гледки, например мъж и жена, чиито гениталии са така накълцани, че дори не могат да уринират естествено.
Новината за делото изпревари Цезар и когато той се прибра у дома си, по лицето на майка си разбра, че вече е научила.
— Какво носи мълвата? — беше настръхнала Аврелия. — Ти водиш дело срещу Гай Антоний Хибрида? Не можеш! Между теб и него има кръвна връзка.
— Между мен и Хибрида кръвна връзка определено няма, майко.
— Неговите племенници са трети братовчеди на дъщеря ти!
— Те са деца на брат му, а кръвната връзка е по линия на майка им. Кръвното родство щеше да е от значение само ако децата бяха на самия Хибрида. Само че той няма деца и не е женен за моя братовчедка.
— Не можеш да постъпиш така със семейството на една Юлия!
— И на мен не ми е леко, майко, но никоя Юлия не е пряко замесена.
— Юлий Цезарите са се обвързали в брачен съюз с Антониите! Това е достатъчно!
— Не, не е! Пък и да са му мислили Юлий Цезарите, когато са се сватосвали с някакви си Антонии! Те открай време са си били нищожества. Нека ти кажа отсега, майко, че няма да позволя, на която и да е Юлия от моето семейство да се омъжи за Антоний — закани се той.
— Размисли, Цезаре, моля те! Хората ще говорят лошо за теб.
— Няма какво да размислям.
Вечерята премина в ледено мълчание. След това Цинила побърза да отиде в детската стая. Ако се съдеше по оправданията й, детето страдаше от колики, поникваха му зъби и имаше обриви.
Намериха се и критици, разбира се, но Цезар в никакъв случай не създаваше прецедент. Колкото и да обясняваше Катул, че Цезар няма право да съди Хибрида, имаше случаи, когато далеч по-близки роднини се бяха обвинявали едни други в съда.
Разбира се, Хибрида не можеше да избяга от призовката, затова се яви пред съда на чуждестранния претор, наобиколен от всеизвестни адвокати като Квинт Хортензий и вуйчото на Цезар Гай Аврелий Кота. Марк Тулий Цицерон не се виждаше никъде, дори сред публиката. Цезар го зърна едва в мига, когато Цетег официално откри заседанието. Цицерон не можеше да пропусне такова скандално дело! Особено след като ищците бяха предпочели да предявят граждански иск.
Хибрида беше доста неспокоен, Цезар го усети веднага. Ответникът беше едър, здрав мъжага с врат като усукано корабно въже. Хибрида беше типичен представител на рода: рядката му, чуплива, светлокестенява коса, кафявите му очи, носът, напомнящ орлов клюн, издадената брадичка и малката уста бяха сред характерните белези на Антониите. Преди да научи за извършените зверства, Цезар беше смятал Хибрида за обикновен простак — пияница, който само се тъпче и се забавлява с курви. Сега обаче го гледаше с други очи. Хибрида приличаше на кръволок.
От самото начало нещата тръгнаха зле за Хибрида. Съвсем неочаквано Хортензий вдигна ръка и поиска делото да бъде спряно: ако поне една десета от обвиненията се окажеха истина, твърдеше той, делото трябвало да се разглежда в съда по убийствата. Варон Лукул нищо не каза — не искаше да се меси, без съдията по делото да се е допитал до него. Но Цетег нямаше такова намерение. Варон Лукул все някога щеше да му връчи дело, така поне нямаше да си губи времето с разправии за пари. Бяха му връчили казус, който имаше с какво да заинтригува. Затова отклони предложението на Хортензий и без колебание даде ход на процеса.
До обяд съдията вече беше готов да изслуша свидетелите. Появата им на площада предизвика състраданието на хората. Ификрат и приятелите му грижливо бяха избирали кои точно жертви да се явят на делото. Трябваха им хора, които не само да изплашат римляните, но и да предизвикат съжаление. Порази ги един нещастник, който дори не можеше сам да се изкаже — Хибрида беше обезобразил лицето му и беше отрязал езика му. Затова пък жена му се оказа от най-приказливите гъркини, кипеше от злоба, тъй като беше видяла много. Цетег беше позеленял от отвращение и не смееше да мръдне на стола. След като изслуша жената на човека без лице, веднага сложи край на заседанието и се затича към къщи.
Хибрида реши все пак да запази последната дума за себе си. Щом напуснаха мястото на трибунала, той уж непринудено хвана Цезар под ръка и го задържа.
