Любимци на съдбата (Част III: Изменници)

— Откъде си насъбрал тези нещастни люде? — попита той с дълбоко недоумение. — Сигурно си пребродил целия свят да ги откриеш! Но номерът няма да мине, да знаеш. Какви са ти свидетелите в крайна сметка? Шепа сакати варвари, това е! Няколко сакати люде, които искат да грабнат тлъсто обезщетение от богатия римлянин, защото бедните им събратя нямат пари за милостиня!

— Няколко сакати люде? — извика Цезар, за да привлече вниманието на разотиващата се тълпата. Хората се спряха и се обърнаха към тях. — Това ли е всичко, което ще ми кажеш? Защото чуй ме какво аз ще ти, Гай Антоний Хибрида! И един да беше, пак щеше да е прекалено! Само един човек! Само един мъж, жена или дете, осакатено по този зверски начин, би било достатъчно! Само едно човешко същество, лишено от красотата си, лишено от гордостта, че се е родило човек, е твърде много! Махай се! Върви си у дома!

Гай Антоний Хибрида тръгна към къщи, като с ужас установи, че адвокатите му не искат да го придружат. Дори брат му се беше сетил, че има друга работа. И все пак не беше съвсем сам по пътя за дома: за него се беше лепнал дребничък, закръглен човечец, който от година и половина беше член на сената и се беше сприятелил с Хибрида. Човечецът се казваше Гай Елий Стайен и отчаяно си търсеше мощни покровители, богати приятели, които да го канят на трапезата си, но най-вече — пари. Предишната година бе успял да извлече изгода от Помпей, като вдигна бунт в армията на Мамерк Лепид — е, не беше кървава саморазправа, само едно малко недоволство, което прехвърли командването у Помпей. Всичко беше минало като по мед и масло, никой дори не беше заподозрял, че става дума за заговор.

— Ще загубиш — каза Стайен на входа на красивата къща на Хибрида на Палатинския хълм.

Той дори не се опита да спори.

— Знам.

— Но няма ли да е по-добре, ако спечелиш? — подхвърли със замечтано изражение Стайен. — Да не говорим, че след като спечелиш, ще се чудиш как да похарчиш две хиляди таланта.

— По-скоро ще трябва аз да намеря отнякъде две хиляди таланта. Такава сума и до края на живота си няма да успея да събера.

— Не е нужно изобщо да я търсиш — успокои го човечецът. Разположи се на стола в кабинета на Хибрида и се огледа. — Дали не ти е останало малко хиоско вино?

Хибрида отиде до масата край стената и наля от сребърната кана в две големи чаши. Подаде едната на гостенина и седна зад писалището. Отпи от виното и впери поглед в Стайен.

— Ти нещо си намислил. Какво?

— Две хиляди таланта са голямо състояние. Бих казал, че хиляда таланта са достатъчно голяма сума.

— Така е. — Устните на Хибрида се разкривиха в престорена усмивка и се показаха изрядните му зъби. — Не съм глупак, Стайен! Ако се съглася да делим спонзиото на две, ти ще намериш начин да ме измъкнеш, прав ли съм?

— Именно.

— Съгласен съм. Ти ме измъкваш, а аз ти преотстъпвам хиляда таланта от парите на гърчетата.

— Всичко е много просто — замисли се Стайен. — Разбира се, трябва да си благодарен на Сула. Но след като той не е между живите, можеш да благодариш на мен.

— Не ме измъчвай с тези недомлъвки!

— О, да, забравих, че ти си този, който измъчва. — Подобно на много други невзрачни хора и Стайен притежаваше дарбата да издевателства над по-силните, когато му се удадеше случай. Е, това означаваше, че след успешния край на аферата приятелството с Хибрида щеше да приключи, но това не го вълнуваше. Хиляда таланта си беше достатъчна награда. Пък и кой нормален човек би дружил с Хибрида?

— Казвай, Стайене, или си заминавай!

— „Иус ауксилии ференди“ — изрече.

— Е, какво общо има той?

— Става дума за най-старото правомощие на народния трибун, единственото, което Сула не му отне с реформите си — народният трибун е в правото си да спаси всеки член на плебса от ноктите на римски магистрат.

— Ами да, „иус ауксилии ференди“ — възкликна смаян Хибрида. За миг лицето му се огря от усмивка, но скоро пак помръкна. — Няма да се съгласят.

— Може и да се съгласят.

— Не и Сициний! Той никога! Достатъчно е едно-единствено вето в цялата колегия и останалите девет трибуни са с вързани ръце. Сициний няма да се съгласи за нищо на света, Стайен. Той е голям досадник, но е неподкупен.

— Сициний — възрази му Стайен — не се ползва с любовта на колегите си. След като се превърна в страшилище за всички и след като отне лаврите на останалите, те изпитват смъртна ненавист към него. Онзи ден чух как двама от тях му се заканват да го хвърлят от Тарпейската скала, ако не престане да настоява за възвръщане на правата им.

— Искаш да кажеш, че Сициний може да бъде заплашен?

— Точно така. Разбира се, ти ще трябва да изнамериш прилична сума, най-късно до утре сутринта. Никой няма да се съгласи без съответното възнаграждение. Но пък и ти можеш да си го позволиш — все пак хиляда таланта всеки момент ще станат твое притежание.

— Колко пари ще са нужни? — попита Хибрида.

— Девет пъти по петдесет хиляди сестерции. Общо четиристотин и петдесет. Можеш ли да ги намериш?

— Ще опитам. Ще поискам от брат ми, тъй като той ще иска скандалът да се потули. А имам и други приятели. Да, Стайен, мисля, че ще успея.

И така, всичко беше уредено. Гай Елий Стайен обиколи домовете на различните народни трибуни — Марк Атилий Булб, Маний Аквилий, Квинт Курий, Публий Попилий, и така — общо деветима души. Само къщата на Гней Сициний беше заобиколена.

Съдебното заседание трябваше да започне два часа след изгрев-слънце; но публиката на форум Романум имаше с какво да запълни свободното си време дотогава. Докато започне процесът, обстановката беше достатъчно нажежена — скоро след изгрев-слънце Гней Сициний беше сграбчен от деветимата си колеги — народни трибуни и беше влачен до върха на Капитолия. Там колегите му го насиниха от бой, след което го провесиха откъм стръмната страна на хълма — от мястото, известно като Тарпейска скала — и го бяха оставили да се нарадва на заострените каменни зъбери в дъното на пропастта. Да не са го чули повече да говори, за каквито и да е правомощия на трибуните, заявиха му деветимата! С глава надолу към пропастта Сициний трябваше да се закълне, че за в бъдеще ще прави каквото му наредят колегите. Най- накрая го качиха на носилка и спешно го отпратиха у дома.

Само няколко минути, след като Цетег откри второто заседание по делото срещу Хибрида, деветимата народни трибуни се появиха при трибунала и започнаха да крещят, че Варон Лукул е задържал против волята му член на римския плебс.

— Умолявам ви да се възползвате от „иус ауксилии ференди“ и да ме защитите от беззаконията на този магистрат! — провикна се Хибрида и простря две ръце в молитва към трибуните.

— Марк Теренций, към нас се обърна с молба член на плебса, който иска да упражним законното си право! — заяви Маний Аквилий. — Е, в присъствието на моите колеги аз тържествено упражнявам това свое право!

— Това е груба провокация спрямо закона! — скочи на крака Варон Лукул. — Отказвам ви да се възползвате от това право! Къде е десетият трибун!

— У дома, на легло. Много е болен — изсмя се Маний Аквилий. — Но ако държиш да дойде тук, прати носилка. Той няма да наложи вето срещу нас.

— Вие нарушавате закона! — на свой ред изкрещя Цетег. — Това е срамота, позор! Колко ви е платил Хибрида?

— Освободете Гай Антоний Хибрида или ще хванем всички ви и ще ви хвърлим от Тарпейската скала! — закани се Маний Аквилий.