пък ако ще да купи всеки гласоподавател поотделно.
Следващата година мина без някакви особени събития в живота на Цезар, който остана в Рим и продължи да адвокатства на форума. Цицерон обаче напусна града и двамата нито веднъж не се изправиха един срещу друг. Избран за квестор, Цицерон беше пратен по волята на жребия в Лилибей, на западния бряг на Сицилия, където управляваше под командването на претора Секст Педуцей. И понеже като квестор беше влязъл и в сената, напусна Рим с огромно удоволствие (нищо че се бе надявал на служба в Италия и кълнеше лошия си късмет), за да се залови с някаква полезна работа. Падна му се да осигурява снабдяването със зърно за големия град. Годината беше бедна, но консулите бяха намерили начин да се справят с проблемите — закупиха огромни количества още на склад в Сицилия и я продадоха на ниски цени в Рим, прилагайки новия „лекс фрументария“.
Подобно на повечето грамотни римляни и Цицерон от всичко на света най-много обичаше да пише и чете писма. От години той се славеше като един от най-приятните кореспонденти в римския свят, но годината служба в Сицилия се оказа по-плодотворна от предишните. Не за друго, а защото си беше намерил достоен кореспондент — високообразования плутократ Тит Помпоний Атик. Благодарения на Атик самотата на Цицерон в Лилибей се разведряваше с новини и клюки за всичко и за всеки в Рим.
Ето какво гласеше едно писмо от Атик, което Цицерон получи малко преди отпътуването си от Сицилия:
„Очакваните хлебни бунтове така и не се състояха, не за друго, а защото Рим извади късмет с тазгодишните си консули. Размених няколко думи с брата на сегашния консул Гай Кота Марк — той е избран за консул за догодина. Защо един толкова образован народ като нашия, попитах го, позволява обикновените хора да живеят от просо и ряпа? Крайно време е, настоях аз пред Марк Кота, Рим да вземе по-сериозни мерки срещу частните производители на жито в Сицилия и другите провинции, та да ги принуди да продават стоката си на държавата, вместо да я държат в силозите на Сицилия и да чакат покачването на цените. Така дори да има жито, обикновените хора страдат и гладуват. Аз твърдо се възпротивявам на традицията житото да се пази в частни складове, когато цял един високообразован народ е заплашен от недоимък. Марк Кота ме изслуша с голям интерес и обеща да направи нещо по въпроса догодина. Като се има предвид, че участие в житната търговия аз нямам, мога да си позволя отговорни и родолюбиви изказвания. И престани да се смееш, Марк Тулий.
Квинт Хортензий, най-самонадеяният плебейски едил от последното поколение, организира забележителни игри. Освен че раздаваше безплатно жито на народа… Той определено държи да навакса изгубените години и да се добере до консулския пост, когато му дойде времето! Разбира се, твоето отсъствие спомогна той да възвърне част от изгубената си слава из съдилищата, но младият Цезар винаги успява да го постави натясно, понякога дори му отнема лаврите. Хортензий не се радва ни най-малко на конкуренцията и преди няколко дни го чули да говори колко добре би било, ако и Цезар си намери работа някъде далеч от града. Но тези му глупости са нищо в сравнение с банкета, който той даде по случай избирането си (да, най-после го доживя) за авгур. Поднесе на гостите печен паун. Точно така: печен паун. Шест птици бяха изчистени, изпечени и натъпкани с пълнеж, след което готвачите бяха заболи обратно перата и ги бяха поднесли на златните плата разперили опашки. Събитието беше посрещнато с големи вълнения, докато по- известните кулинари като Цетег, Филип и новоизбраният консул Лукул желаеха да потънат вдън земя. И все пак, скъпи Марк, оказа се, че вкусовите качества на птицата не струват — все едно да си дъвчещ ботуша край лагерния огън.
Смъртта на Апий Клавдий Пулхер миналата година в Македония стана причина за доста любопитни събития. В семейството не могат да се похвалят с голям късмет, не мислиш ли? Най-напред племенникът Филип лиши вуйчо си Апий Клавдий от всичко, което притежава, сетне Апий Клавдий не се сети да купува по време на проскрибциите, най-накрая се разболя и докато отиде в провинцията, за да свърши черната работа и да мине към конфискациите, взе, че умря… Децата му не наследиха почти нищо.
Разбира се, всички добре знаем що за стока са шестте му наследника! Особено по-малките са ужасни хулигани. Но Апий Клавдий, най-големият син, се оказа хитър и предприемчив. Най-напред, още щом баща му напусна Рим, той даде голямата си сестра Клавдия на Квинт Марций Рекс нищо че момичето беше без зестра. Предполагам, че на Рекс му е излязъл през носа подобен брак! Като повечето си братовчедки Клавдия Пулхра е влудяваща красавица, което навярно е решило нещата. Марций Рекс все пак трябва да се радва, че се ожени за нея, защото се говори, че тя е единствената сестра с по-благ характер.
Трима синове са голяма тежест за всеки баща, никой не го отрича. В случая обаче и дума не може да става за осиновяване. Най-малкият (който носи скромното име Публий Клодий) е толкова противен и невъзпитан, че никой не би го допуснал да припари в дома му. Гай Клавдий Пулхер, вторият брат, е идиот. И той не става за осиновяване. Така че двайсетгодишният Апий Клавдий трябва да търси пари не само за собствената си политическа кариера, но и за двамата си братя. Това, което Квинт Марций Рекс е трябвало да даде на фамилния бюджет, ще да е било капка в бездънно море.
И все пак Апий Клавдий се справи забележително добре, скъпи Марк Тулий. След като си даде сметка, че никой баща с ум в главата не би му дал дъщеря си за жена, той потърси богата съпруга, пък по-добре без баща изобщо. И познай кого си избра? Онази непривлекателна, дори отблъскваща стара мома Сервилия Гнея! Сещаш се за коя става въпрос — тя бе, ако мога да се изразя, наета от Скавър и Мамерк да живее с шестте сирачета на Друз. Нямаше никаква зестра, затова пък я тероризираше най-ужасната майка в цял Рим — Порция Лициниана. Изглежда, че Скавър и Мамерк са оставили нещо за Гнея — двеста таланта зестра, които тя трябва да получи, щом и последното от децата навърши пълнолетие. Това вече е факт! Марк Порций Катон, най-малкият от всички, навърши осемнайсет, живее в дома на баща си и се обяви за самостоятелен човек.
Когато двайсетгодишният Апий Клавдий Пулхер отиде да иска ръката на Сервилия Гнея, тя веднага му я даде. Говорят, че била на трийсет и две. Аз поне не вярвам, че се бръсне, но за майка й всички го знаем със сигурност. Най-хубавото в брачната сделка е, че тъщата, гореспоменатата Порция Лициниана, се оттегли в самостоятелна крайморска вила. Изглежда, за нея са били помислили Скавър и Мамерк, когато са наемали дъщеря й. На Апий Клавдий не му се налага да живее под един покрив с тъща си. А двестате таланта ще му дойдат много добре.
Но и това не е най-интересната клюка, Марк. Няма да повярваш, не Апий Клавдий е омъжил най- малката си сестра Клодила за Луций Лукул! Тя е на петнайсет години, така поне говорят Клавдий и Лукул. Аз бих й дал четиринайсет, но може и да греша. Каква двойка! Благодарение на Сула Лукул е баснословно богат, освен това е опекун на небесните близнаци — децата на Сула. Не искам дори да намекна, че почтеният и неподкупен Лукул ще ограби малките Фауст и Фауста, но какво му пречи да прибере лихвите от семейните сметки в своята собствена?
И така, благодарение на своята завидна енергия и предприемчивост, Апий Клавдий Пулхер спаси положението на цялото си семейство. Цял Рим се смее над клюките, но не и без известно възхищение. Струва си да го видиш нашия Апий Клавдий! Публий Клодий, който е на четиринайсет — значи сестра му наистина е на петнайсет, — е заплаха за целия град, но брат му не се опитва с нищо да го спре. И все пак момчето е красиво и будно. Да му мислят момичетата, а и всички останали, защото пакостите му са неизброими. Аз поне го намирам за изключително интелигентен, затова няма да се учудя, ако с времето се успокои и се превърне в пример на патрицианска добродетел.
Какво друго да ти разправя? О, да, за онази шега, която Гней Сициний беше изрекъл по адрес на Марк Крас, нали се сещаш за сламата около рогата. Оказа се, че не е просто шега, ами истинска игра на думи. Напоследък се разчу, че Сициний имал големи дългове към Крас, при това от години. Затова смисълът на шегата е по-дълбок. «Фенум» означава слама, а «фенератор» заемодател. Оказа се, че Сициний не е говорил за слама, а за парите, които е получил навремето от Крас! Рим се запозна с този нюанс, когато Сициний разпродаде по спешност имуществото си, за да се изплати на Крас. Не знаех, че Крас дава пари на заем, но за жалост и сега пак се измъкна чист като сълза. Дава пари само на сенатори, при това без никаква лихва. Така печели поддръжници в сената. Мисля, че ще е добре да внимаваме с нашия Марк Крас! Да вземаш пари без лихва е голямо изкушение, но Крас има навика да си иска парите обратно, когато сметне за добре — ако не му ги изплатиш веднага, си свършен човек. А цензорите не биха могли да сторят нищо по
