Любимци на съдбата (Част III: Изменници)

— Вие пречите на правосъдието! — възрази му Варон Лукул.

— Не може да има правосъдие, когато съдията решава без съдебни заседатели, и ти много добре го знаеш, Варон Лукуле — обади се на свой ред Квинт Курий. — Един човек не може да взема решение по такива въпроси! Ако искате да съдите Гай Антоний, повдигнете обвинение в съда по убийствата, там нашето право няма сила!

Цезар стоеше на мястото си и не мърдаше. Не желаеше дори да се обажда. Клиентите му се бяха скрили зад него и трепереха от страх. Той се обърна към тях и с каменно лице им рече:

— Аз съм патриций и не мога да възразявам на народните трибуни. А и съм магистрат. Ще трябва да оставим претора да се оправя сам. Да не сте казали и дума!

— Чудесно. Вземете си вашия член на плебса! — ядоса се Варон Лукул и сложи ръка върху рамото на Цетег да го успокои.

— И така — изпъчи гърди, все едно се готвеше за бой Хибрида, — след като спечеля делото, ще прибера и спонзиото на Цезаровите клиенти-гърколюбци.

Намекът за „гръцката любов“ беше пуснат съвсем умишлено, понеже пак напомняше за обвиненията срещу Цезар й приятеля му цар Никомед. На младежа му причерня пред очите и той разблъска деветимата трибуни и сграбчи Хибрида за гърлото. Хибрида винаги се беше смятал за втори Херкулес, но сега се чувстваше като безпомощно дете в хватката на обвинителя си. Никога не би предположил, че Цезар може да е толкова силен физически. Трябваше лично Варон Лукул да се намеси заедно с шестимата си ликтори. Нямаше как да не направи впечатление, че и деветимата народни трибуни изгледаха спречкването, без дори да се притекат на помощ на Хибрида.

— Делото се прекратява! — изрева с пълни дробове Варон Лукул. — Искът няма да се разглежда! Така нареждам аз, Марк Теренций Варон Лукул! Нека ищците си приберат обратно спонзиото! И всички ми се махайте от очите!

— Спонзиото! Спонзиото принадлежи на Гай Антоний! — извика нечий непознат глас. — Гай Елий Стайен.

— Спонзито не принадлежи на Хибрида! — възрази му разгорещено Цетег. — Делото се прекрати по решение на чуждестранния претор, който единствен има право на това! Спонзиото се връща на ищците, тъй като делото не се е разглеждало изобщо!

— Ще си разкарате ли члена на плебса далеч от трибунала ми? — процеди през зъби Варон Лукул по адрес на народните трибуни. — Нека само ви заявя, че каузата на народния трибун нищо няма да спечели от подобни злоупотреби с неговите правомощия! Ще сторя всичко по силите си да ви затворя устата веднъж завинаги!

Деветимата се отдалечиха заедно с Хибрида, а Стайен недоволстваше. Хибрида нищо не казваше, доволен, че е спасил кожата си.

Докато тълпата се разпръскваше, Варон Лукул и Цезар се спогледаха.

— Трябваше да те оставя да го удушиш, но надявам се, разбираш, че законът не позволява — каза Варон.

— Много добре разбирам — тресеше се от ярост Цезар. — Мислех си, че съм способен да възприема всичко това спокойно! Не съм гневлив човек. Но няма как да оставя лайно като Хибрида да си позволява да ме обвинява мен в извращения.

— Не ще и спор — съгласи се сухо Варон Лукул, който си спомни как не друг, а брат му беше пуснал слуха.

Цезар едва сега се сети с кого разговаря, но в крайна сметка си каза, че Варон Лукул е достатъчно самостоятелен човек да не разсъждава като брат си.

— Направо не е за вярване — появи се най-после и Цицерон, уверил се, че повече бой на площада няма да има. — След всичко чуто и видяно този има наглостта да поиска и спонзиото за себе си! Богове, това вече е прекалено!

— Няма как да не е нагъл човекът, сторил това — кипеше от ярост Цезар, докато сочеше към човека без лице и съпругата му.

— Отвратително! — възкликна Цицерон и седна на дървените дъски на трибунала, за да избърше сълзите си.

— Е — обърна се Цезар към Ификрат, който така и не знаеше как да реагира, — ако не друго, то поне спасихме двете хиляди таланта. От друга страна, ако целта ви наистина е била да вдигнете шум около случая, успяхте. Мисля, че за в бъдеще сенатът повече ще внимава кого точно праща за управител на Македония. Сега се върнете в кръчмата си и скрийте бедните си клиенти. Съжалявам, че и занапред ще трябва да живеят от грижите на съгражданите си, но поне съм спокоен, че ви предупредих.

— Аз пък съжалявам само за едно — поклати глава Ификрат. — Не можахме да накажем Гай Хибрида.

— Не можахме да го съсипем финансово — съгласи се Цезар, — но така или иначе ще се наложи да напусне Рим. Ще минат дълги години, преди да посмее да се покаже по улиците на Рим.

— Мислите ли — попита Цицерон, — че Хибрида наистина е успял да подкупи всичките деветима народни трибуни?

— Аз поне съм сигурен в това! — отговори Цетег, когато се овладя. — Като се изключи Сициний, нищо че го ненавиждам, тазгодишните трибуни са пълни нищожества.

— Че за какво им е да са нещо повече? — запита на свой ред Цезар, който вече беше забравил за обидата. — С тези орязани права никой трибун не може да разчита на политическа кариера. Влезеш ли веднъж в колегията, не си заникъде.

— Чудя се — продължи да разсъждава Цицерон — колко ли са стрували деветимата трибуни на Хибрида?

Цетег си придаде сериозно изражение.

— Около четирийсет хиляди на човек.

Варон Лукул закачливо го изгледа.

— Говориш толкова убедено, Цетег! Откъде си запознат с тези неща?

Вместо да се засяга от забележката на претора, Цетег повдигна вежди и отговори с характерния си провлачен тон:

— Скъпи претор перегринус, няма нещо, което да не знам за подкупните нрави на своите колеги — сенатори! Бих могъл да ти напиша пълен ценоразпис на членовете на сената с точност до сестерция. Колкото до тези нещастници, не им давам повече от четирийсет хиляди.

А това се оказа истина, както скоро Гай Хибрида научи. Гай Елий Стайен бе платил според ценоразписа, а разликата от деветдесет хиляди беше прибрал за себе си.

— Върни ми ги! — закани се човекът, който се забавляваше с изтезания и осакатявания. — Върни ми разликата, Стайене, или ще ти избода очи с ей тия два пръста! Изгубих цели триста и шейсет хиляди заради теб, искам си поне тези деветдесет!

— Не забравяй — отвърна му спокойно Стайен, — че аз ти подсказах как да се измъкнеш. Ще задържа деветдесетте хиляди като награда. Колкото до теб, благодари на боговете, че не те лишиха от цялата ти собственост!

Отзвукът от процеса, който така и не се състоя официално, беше доста голям и няколко месеца се говореше за случая. Имаше и няколко трайни резултата. Най-напред тазгодишната колегия на народните трибуни влезе в политическите анали, като най-срамната и позорна за цялата римска история; след това Македония беше поверявана на почтени, пък дори и твърде войнолюбиви управители; Гней Сициний не обели нито дума повече за възстановяване правата на народните трибуни; славата на Цезар като адвокат нарасна; най-накрая, Гай Антоний Хибрида беше принуден да напусне за няколко години Рим и да се засели на място, където нямаше да среща много свои съграждани. Намери си хубаво местенце на остров Кефалония в Йонийско море, където беше единственият цивилизован човек (ако можем да определим точно него като цивилизован). За своя голяма радост той откри непобутнати няколко княжески гробници, пълни догоре със съкровища — изящни златни ножове, инкрустирани със скъпоценни камъни, маски от чисто злато, ритони от електрон, кристални чаши и цели купища от накити. Общата стойност на съкровищата далеч надвишаваше две хиляди таланта. Нещо повече — с намереното злато Хибрида можеше да си осигури избора за консул,