Любимци на съдбата (Част III: Изменници)

Цезар беше изслушал всичко това, без да реагира. Но когато Лукул даде знак, че срещата им е приключила, той отново възрази:

— Не настоявам да бъда споменат като началник на азиатските милиции, но твърдо настоявам да споменеш, че съм взел участие не само в сражението, но в цялата военна операция по долината на Меандър. Ако не ме споменеш, няма да мога да включа войната като четвърта отделна военна кампания. Решил съм да мина през десетте си кампании, преди да се кандидатирам за квестор.

Лукул зяпна.

— На теб изобщо не ти трябва да се кандидатираш за квестор! Ти вече си член на сената.

— Според законите на Сула трябва да стана най-напред квестор, преди да се кандидатирам за претор и консул. А преди да се явя на изборите за квестор, държа да съм отбил полагащата ми се военна служба.

— Много квестори не са изпълнили това изискване. Вече не живеем във времената на Сципион Африкански и Катон Цензор! Когато името ти се появи в кандидатските списъци, никой няма да седне да брои в колко военни кампании си служил.

— В моя случай — подчерта Цезар — ще се намерят много хора, които ще седнат да броят не това, ами дните от живота ми един по един. Аз вече съм приел принципите, които ще следвам цял живот. Няма да допусна политическата ми кариера да е вследствие на нечие благоволение, нито да се развива против общественото мнение. Аз стоя над всички останали, значи трябва да се докажа над всички останали. Но никога, имаш думата ми, никога против закона. Ще следвам своята политическа кариера така, както повелява законът и традицията. Ако избирателите знаят, че съм служил в нужния брой военни кампании, ако прочетат, че още при първата съм бил награден с граждански венец, тогава няма начин да не се наредя пръв сред избраните квестори. Всяко място по-надолу в списъка ще бъде неуспех за човек, който вече е прекарал няколко години в сената.

Лукул присви очи и внимателно изгледа красивото лице с очите на Сула пред себе си. След като се увери, че Цезар няма какво повече да допълни, на свой ред заяви:

— Боговете ми са свидетели, че нахалството ти няма граници! Добре тогава, ще те спомена в докладите. Нека всички научат, че си участвал в тази импровизирана кампания от началото до края.

— Това е мое законно право.

— Някой ден, Цезаре, ще се престараеш.

— Невъзможно! — засмя се той.

— Точно тези ти думи те правят толкова нетърпим за останалите.

— Не разбирам защо е нетърпим човек, който говори истината.

— Нека ти кажа още нещо.

Цезар се канеше да си тръгва, но спря.

— Слушам.

— Тази зима проконсулът Марк Антоний премества мястото на бойните си действия срещу пиратите от западния край на Нашето море в източния. Предполагам, че смята да насочи вниманието си към пиратите от остров Крит. Главната му квартира ще бъде Гитеон на Пелопонес. Там вече са се установили някои от легатите му, които имат да свършат огромна работа — на Марк Антоний му е нужна голяма флота. Ти, разбира се, си най-добрият специалист по събиране на кораби — знаем го от успехите ти във Витиния, когато служеше при Минуций Терм, и в Кипър, когато беше в щаба на Вация Исаврик. Родос на два пъти ти е услужвал! Ако искаш да запишеш още една военна кампания в биографията си, Цезаре, заминаваш незабавно за Гитеон. Твоят чин, както ще съобщя на Марк Антоний, ще бъде на младши военен трибун без право да се настаняваш на друго място, освен у римски граждани. Ако разбера, че си наел собствена къща или по някакъв начин си превишил правата си като младши трибун, ще упълномощя Марк Антоний да те изправи пред военен съд! И не си мисли, че ще ми е трудно да го убедя! След като ти, неговият роднина, посмя да съдиш брат му, не си мисли, че той изпитва топли чувства към теб. Разбира се, имаш пълното право на римски гражданин да откажеш поръчението. Но това е единственото военно поръчение, което ще получиш в близко бъдеще. Достатъчно ми е да напиша няколко писма, за да ти затворя всички врати. Аз съм действащият консул. Това означава, че имам по-голям империум от всеки друг, включително от втория консул… Това ти го казвам, ако случайно разчиташ на връзките си с него.

— Забравяш — напомни му любезно Цезар, — че Марк Антоний се ползва с неограничен империум за действията по море. Мисля, че там дори и първият консул нищо може да му нарежда.

— Тогава ще гледам да не се засекат на една акватория мои кораби с корабите на Антоний — махна с ръка Лукул. — Иди да видиш вуйчо си Кота, преди да заминеш.

— Какво? Дори легло няма за мен?

— На теб само едно легло ти отива, Цезаре — онова на разбойника Прокруст.

Няколко минути по-късно Цезар разговаряше с Марк Аврелий Кота.

— Знаех си, че ще имам проблеми, като воювам срещу Евмах, но не си представях, че Лукул ще стигне чак дотам. Всъщност очаквах, че или ще ми прости напълно, или ще ме съди за измяна. Вместо това Лукул реши да използва личните си връзки, за да попречи на кариерата ми.

— Аз нямам никакво влияние над него — отговори му Марк Кота. — Лукул обича всичко да върши сам. Но пък и ти си същият като него.

— Дори не мога да остана за по-дълго, вуйчо. Заповядано ми е да замина веднага… За къде ли? Предполагам, за Родос, откъдето да се прехвърля в Гитеон. Трябва задължително да живея на квартира, при това у римски гражданин. Колегата ти поставя доста странни условия! Ще трябва да изпратя цялата си прислуга обратно в Рим, включително Бургунд. Не ми се разрешава да живея, в какъвто и да е лукс.

— Това е наистина необичайно! Ако има пари, дори най-младшият римски офицер има право да живее като цар. Предполагам — подхвърли заядливо Кота, — че след преживяването с пиратите, ти можеш да живееш като цар.

— Не, това са клевети. Хитър ход от страна на Лукул — да ме прати при Марк Антоний. Напоследък Антониите не ме обичат особено. — Цезар въздъхна. — И да ми даде най-нисшият възможен чин. Та с моята военна кариера заслужавам да бъда най-малкото старши трибун.

— Ако искаш другите да те обичат, Цезаре… Ама и аз какви ги говоря! Кой съм аз да ти давам съвети? Ти знаеш отговорите на повече въпроси, отколкото аз самият бих могъл да измисля. Ти си този, който решава как ще живееш. Наистина си имаш проблеми, но никой не ти е виновен — направил си всичко съвсем съзнателно.

— Съгласен съм, вуйчо. Сега трябва да си търся стая за нощта, преди всички странноприемници да затворят. Как е вуйчо Гай?

— Успя да се спаси от нов мандат в Италийска Галия, нищо че провинцията остава без управител. Дотегна му. Освен това се надява да му бъде разрешен триумф.

— Пожелавам ти късмет във Витиния, вуйчо.

— Подозирам, че ще ми е нужен — рече на сбогуване Марк Кота.

Беше средата на ноември, когато Цезар пристигна в малкото пелопонеско пристанище Гитеон. Лукул не си беше губил времето — всички в града го очакваха и знаеха по-добре от него какви условия трябва да спазва.

— Какво си успял да направиш? — попита легатът Марк Валерий Маний, който отговаряше за настаняването в щаба на Антоний.

— Ядосах Лукул — отговори лаконично Цезар.

— Няма ли да обясниш по-подробно?

— Няма.

— Жалко, умирам от любопитство. — Маний развеждаше Цезар из тесните, калдъръмени улички. — Реших най-напред да ти покажа къщата, в която ще живееш. Мястото не е никак лошо. Къщата е голяма, стара, собственост на двама вдовци — Апроний и Канулей. Мисля, че са били женени за две сестри — местни гъркини, и след като и втората сестра умряла, са решили да живеят заедно. Щом получих заповедта на Лукул, се сетих най-напред за тях, защото разполагат с много свободни стаи. Двамата са големи чешити,