но са много мили. Не че ти ще се задържаш за дълго време в Гитеон. Не ти завиждам, като знам как ще обикаляш да търсиш кораби из цяла Гърция! Но като гледам какво пише в досието ти, ще се справиш.
— И аз така се надявам — усмихна се Цезар.
Да се събират кораби от пелопонеските пристанища не оказа толкова неблагодарна задача за човек, който е расъл с гръцките класици. Пелопонеският пейзаж съдържаше в себе си ясно осезаема мистика, всичко беше пропито с толкова много история, че настоящето, в което живееше Цезар, изглеждаше жалко и неуместно. Сякаш самите богове бяха някакви недоносчета в сравнение с поколенията исторически личности, които бяха живели и умрели по тези места. А Цезар, както успяваше да настрои срещу себе си знатните римляни, така печелеше и сърцата на скромните местни жители, които много повече му допадаха.
Флотилията нарастваше с всеки изминал ден през зимата — с бързина, която Марк Антоний не би могъл да сметне за незадоволителна. Най-добрият събирач на кораби си присвояваше всички бойни кораби, които завареше из гръцките пристанища, сетне изискваше от градските управи да подпишат договор, че до април ще пратят в Гитеон всяка новопостроена галера. Марк Антоний, пресмяташе Цезар, нямаше да е готов за действие преди началото на април, след като възнамеряваше да отплава от Масилия в Галия през март.
През февруари един по един към щаба се присъединиха и личните придружители на великия пълководец. При вида им Цезар започна да придобива по-ясна представа що за военна тактика прилага Марк Антоний срещу пиратите. След като се оказа, че в цял Гитеон няма достатъчно подходяща резиденция за великия пълководец, неговите приближени настояха да му се построи нова на брега на Лаконския залив, откъдето се откриваше чудесна гледка към остров Китера. Резиденцията трябвало да има басейни, каскади, фонтани, бани с душ, централно отопление и интериори с облицовка от вносни мрамори.
— Няма как да стане за това лято — отбеляза Цезар пред Маний и в очите му заиграха лукави искрящи. — Затова се чудя дали да не настаним и великия пълководец при Апроний и Канулей.
— Няма да се зарадва, като види, че вилата не е завършена — съгласи се Маний, който също като Цезар гледаше на проблема откъм смешната страна. — Но пък иначе нещата вървят. Местните жители възприеха похвалната гръцка традиция да посрещат гостите с разтворени обятия. Сега цялата градска управа се е заела да събира пари за построяването на това главозамайващо съоръжение. Щом Антоний си замине, мястото ще бъда давано под наем на всеки желаеш да се изживява за източен деспот.
— Аз самият ще сторя всичко по силите си да популяризирам новата гордост на Гитеон — обеща Цезар. — Пък и как иначе — това е от местата с най-приятен климат в целия свят — идеален за дълга почивка и отдаване на извънбрачни и разни други, не за пред хора, наслади.
— Ще ми се да видя как ще си приберат парите обратно — въздъхна Маний. — Само охарчват целия град! Но все пак не им го казах в очите.
— Какво каза? — извика Цезар.
Когато Марк Антоний пристигна, удобното и закътано пристанище на Гитеон беше задръстено от всевъзможни кораби (Цезар беше преглътнал гордостта си и не отказваше обикновените товарни кораби, които гърците му предлагаха — нали на тях щяха да се возят легион войници), а вилата му беше готова наполовина. Но нищо не можеше да развали прекрасното му настроение. Откакто бе напуснал Масилия, беше пил само неразредено вино и не беше изтрезнявал. Доколко смаяният му легат Марк Маний и не чак толкова смаяният му младши военен трибун Гай Юлий Цезар забелязваха, но идеята за военни действия приемаше твърде необичайна форма в съзнанието на Марк Антоний — за него атаките се ограничаваха в това да нахлуе в интимните части на възможно най-голям брой жени и да ги убеди в качествата на, така разправяха поне, разрушителното си оръжие. За победа Антоний отчиташе женските писъци и опитите на противника да се спаси от по-нататъшна обсада, щом унищожителното оръжие изтощи всякаква съпротивителна енергия.
„Богове, какъв бездарник!“ — мислеше си Цезар. Не смееше да споделя подобни мисли с останалите.
Разбира се, Цезар помоли Марк Маний изрично да изтъкне приноса му в събирането на корабите, като го отчете за участие в поредната военна кампания. Когато в края на април Цезар получи писмо от майка си, в него тя му съобщаваше и за решението на милостивите сенатори да го освободят от службата при Антоний. Войната му се зачиташе.
Най-старият от вуйчовците на Цезар, Гай Аврелий Кота, се бе завърнал от Италийска Галия по-рано същата година и се беше споминал в навечерието на триумфа си из улиците на Рим. Освен другото той оставяше след себе си и едно празно място в колегията на понтифексите. Въпреки че Сула беше писал в законите си, че съставът на колегията трябва да включва осем плебеи и седем патриции, преди смъртта на Гай Кота плебеите бяха деветима, а патрициите — само шестима. Нямаше как, Сула бе принуден да пренебрегне закона си и да назначава хора заради заслугите му пред него. По традиция, щом умреше понтифекс — плебей, на негово място се назначаваше друг плебей, но за да се съобразят със закона, четиринайсетте колеги на покойника решиха да изберат за негов заместник патриций. И изборът им се беше спрял на Цезар.
Доколкото Аврелия бе успяла да разбере, изборът на сина й се дължал на факта, че от тринайсет години насам в никоя от жреческите колегии — нито тази на понтифексите нито тази на авгурите, — не присъствал представител на Юлиите. Навремето консулът Луций Цезар беше авгур, а брат му Гай Цезар Страбон — понтифекс, но и двамата бяха загинали по време на гражданската война между Марий и Сула. Всичко това Аврелия научила от Мамерк Лепид, който й бил донесъл официалната новина. Според това, което разправял, не всички били съгласни с избора на Цезар — негови твърди противници били Катул и Квинт, най-големият син на някогашния цензор Метел Капрарий — Козела. Но след провеждането на много ауспиции и съветване със свещените книги името на Цезар се наложило.
В писмото на Аврелия най-важно място заемаше личното послание на Мамерк — Цезар трябвало да се прибере възможно най-скоро в Рим за посвещаването си в сан; иначе не било изключено Катул да надделее и да убеди колегията да се отметне.
След като отбеляза и петата военна кампания в биографията си, Цезар си събра багажа, без да съжалява за нищо. Единственото, което щеше да му липсва, бе гостоприемството на Апроний и Канулей, както и приятелството с легата Марк Маний.
— Трябва да призная — сподели той пред Маний, — че ми се искаше да видя как изглежда специалното съоръжение в готов вид.
— По-важно е да станеш понтифекс — възрази той, който едва сега си даваше сметка, че Цезар е част от висшето общество; досега винаги го беше възприемал като скромен и лишен от излишни амбиции римски офицер, който гледа най-напред да си свърши работата, а после — да мисли за друго. — Какво ще правиш, след като влезеш в колегията?
— Ще си потърся някой скромен пропретор, който да е неспособен сам да спечели войната, която води. Лукул вече е само проконсул, което означава, че не може да нарежда на останалите провинциални управители.
— Къде смяташ да намериш този пропретор? В Испания?
— Двамата там са много известни. Не, ще видя дали Марк Фонтей не се нуждае от млад и обещаващ военен трибун в Трансалпийска Галия. Той е преди всичко военен, а военните са благоразумни хора. Фонтей няма да се безпокои какво мисли Лукул за мен, стига да върша работа. — Цезар се намръщи. — Но преди всичко останало ще съдя Марк Юний Юнк за злоупотреби.
— Ти не си ли чул още? — учуди се Маний.
— Какво да чуя?
— Юнк е мъртъв. Така и не успял да се прибере в Рим. Корабокрушение.
Беше тракиец, без да е тракиец. В годината, когато Цезар напусна Гитеон, за да бъде посветен в жреческа длъжност, тракиецът, който не беше тракиец, навърши двайсет и шест години и излезе на историческата сцена.
Семейството му заемаше добро обществено положение, нищо че не беше сред силните на деня. Баща
