— Да си тръгваме, стари друже? — тъжно промълви Ъкридж. — Няма смисъл да стоим тук.
— Няма — отговорих аз също тъй унило. — По-добре да си тръгваме.
— Радвам се, че ви видях — каза Теди Уийкс — и благодаря за плодовете.
Следващия път, когато го видях, Теди Уийкс излизаше от офиса на някакъв импресарио в Хеймаркет. Беше с нова мека шапка в нежносив цвят, гети в тон с шапката и нов син костюм от каша, отлично ушит, с почти невидима червена сплитка. Видът му беше ликуващ и докато минавах край него, той извади от джоба си златна табакера.
Скоро след това, ако си спомняте, той направи голям удар в главната младежка роля на онази постановка в „Аполо“ и сложи начало на сензационната си кариера като идол в дневни представления.
В църквата органът беше подхванал познатата мелодия на Сватбения марш. Църковният прислужник излезе и отвори широко вратите. Петте готвачки престанаха да си разказват спомени за други по-грандиозни венчавки, на които били присъствали. Операторите започнаха да приготвят камерите си. Амбулантният търговец избута количката със зеленчуци напред. Някакъв размъкнат и небръснат тип до мен изръмжа неодобрително.
— Богати безделници! — каза размъкнатият тип.
От църквата излезе красиво създание, повело под ръка друго, не толкова красиво създание.
Не можеше да се отрече, че Теди Уийкс изглеждаше великолепно. Той беше по-представителен от всякога. Лъскавата му коса, великолепно накъдрена, блестеше на слънцето, очите му бяха големи и блестящи, гъвкавата му фигура, облечена в безупречен фрак и панталони, беше като на някой Аполон. Но изгледът на булката оставяше впечатление, че Теди се беше оженил по сметка. Те поспряха на прага и операторите се засуетиха.
— Да ти се намира един шилинг, момко? — тихо, със спокоен глас попита Ъкридж.
— Защо ти е потрябвал един шилинг?
— Стари ми друже — напрегнато заяви Ъкридж, — жизненоважно е да разполагам с един шилинг тук и на мига.
Подадох му шилинга. Ъкридж се обърна към размъкнатия тип и аз забелязах, че той държеше в ръката си голям червен и презрял на вид домат.
— Искаш ли да спечелиш един шилинг? — попита Ъкридж.
— Иска ли питане! — отвърна размъкнатият тип. Ъкридж сниши глас и дрезгаво зашепна.
Операторите бяха привършили с приготовленията си.
Теди Уийкс, отметнал глава по онзи красив начин, който му беше спечелил симпатиите на толкова много женски сърца, излагаше на показ знаменитите си зъби. Готвачките полугласно коментираха недостатъците във външността на младоженката.
— Сега, моля — каза един от операторите.
Над главите на тълпата, добре и точно прицелен, профуча голям сочен домат. Той се пръсна като граната точно между изразителните очи на Теди Уийкс, като ги скри под алени доматени останки. Те се пръснаха по яката на Теди Уийкс и покапаха по фрака на Теди Уийкс. А размъкнатият тип се обърна и хукна надолу по улицата.
Ъкридж ме сграбчи за ръката. В очите му се четеше огромно задоволство.
— Да си тръгваме, а? — каза той.
Ръка за ръка, двамата поехме под галещите лъчи на юнското слънце.
Дебютът на Билсън Тупалката
Установил съм, че с течение на времето все по-трудно си припомням точните обстоятелства, при които за пръв път съм се запознал с този или онзи човек, тъй като по принцип никога не съм бил щастлив собственик на подобна услужлива памет, с която човек се сдобива, ако се запише за кореспондентските курсове, така широко рекламирани по вестниците. Въпреки това мога да заявя без капчица съмнение или колебание, че индивидът, станал впоследствие известен като Билсън Тупалката, нахлу в живота ми в четири и половина, събота следобед на десети септември, два дни след моя двадесет и седми рожден ден. Първото впечатление от вида му беше така разтърсващо, че накара събитията да се запечатат като фотографски образ в плаките на ума ми, за разлика от по-скорошни събития, които отдавна вече са избледнели безвъзвратно. Нашата среща беше не само драматична и стряскаща, тя изигра ролята на финалния нокаутиращ удар на жестоката Съдба и захлопна капака на житейските превратности.
Цяла седмица всичко в живота ми вървеше накриво. Беше се наложило да посетя куп неприятни роднини в провинцията, като на всичко отгоре през цялото време не престана да вали. Имаше семейни молитви преди закуска и игра на карти след вечеря. На връщане към Лондон купето ми беше пълно с бебета, влакът спираше на всяка керемидка, а аз нямах нищо за ядене освен кесия кифлички със стафиди. И когато накрая влязох в квартирата си на Ибъри стрийт и потърсих успокояващата празнота на моята всекидневна, първото нещо, което видях след като отворих вратата, беше огромен червенокос мъжага, проснат въррху собственото ми канапе.
Той не помръдна, защото спеше; а най-достоверното свидетелство за впечатлението, което ми направи неговата внушителна фигура, бе решителното ми нежелание да го събудя. Канапето беше малко и господинът преливаше нъв всички посоки. От пръв поглед си личеше, че носът му е бил чупен, а челюстта му точ в точ повтаряше челюстите на десетките герои от филми за Дивия запад, които първо бият, а после питат. Едната му ръка беше под главата, а другата, увиснала към пода, изглеждаше като провесена на кука говежда плешка. Представа нямах какво прави в моята всекидневна това страшилище, но колкото и силно да ми се искаше да разбера, нямах никакво намерение да търся информация от първа ръка. У него имаше иещо, което подсказваше, че е от онези мъже, които са доста раздразнителни при събуждането си. Изнизах се навън и тихо се прокраднах към долния етаж, за да разпитам Бауълс, моя хазаин.
— Сър? — отзова се на повикването ми Бауълс със звучния глас на бивш иконом, като изникна от вътрешността на жилището си, съпроводен от богатия аромат на печена треска с масло.
— В стаята ми има някой — прошепнах аз.
— Това трябва да е мистър Ъкридж, сър.
— Нищо подобно — рязко отговорих аз. Рядко имам смелостта да противореча на Бауълс, но неговото твърдение беше толкова прибързано и неточно, че нямах намерение да позволя да му се размине. — Има някакъв огромен червенокос мъж.
— Приятелят на мистър Ъкридж, сър. Той дойде при мистър Ъкридж тук вчера.
— Как така дошъл тук при мистър Ъкридж вчера?
— Мистър Ъкридж се пренесе тук за периода на вашето отсъствие, сър, вечерта след като заминахте. Предположих, че с ваше одобрение. Каза, ако не ме лъже паметта, „че всичко ще бъде наред“.
По една или друга причина, която така и не бях успял да си обясня, отношението на Бауълс към Ъкридж от първата им среща насам беше като на снизходителен баща към любим син. И сега ме остави с впечатлението, че ме поздравява за наличието на такъв приятел, който пристига и в мое отсъствие се намърдва в квартирата ми.
— Желаете ли още нещо, сър? — попита Бауълс, като хвърли изпълнен с копнеж поглед през рамо. Изглежда не беше склонен да се отлъчва твърде дълго от печената треска с масло.
— Не — отвърнах аз. — Ъ-ъ-ъ… не. Кога очакваш да се върне мистър Ъкридж?
— Мистър Ъкридж ме уведоми, че ще се върне за вечеря, сър. Ако не е променил плановете си, сега трябва да е на дневно представление в Гейети тиътър.
Стигнах до Гейети точно когато публиката беше започнала да се разотива. Застанах в очакване на Странд и след малко бях възнаграден с гледката на жълта мушама, пробиваща си път през тълпата.
— Здрасти, момко! — сърдечно ме поздрави Стенли Федърстоунхо Ъкридж. — Кога се върна? Слушай, искам да запомниш тази мелодия, за да ми я изтананикаш утре, когато със сигурност ще съм я забравил. Слушай сега. — Той се закотви здраво сред надигащия се прилив от пешеходци и като затвори очи и вдигна брадичка, започна да пее като някой тиролец със силен и мрачен тенор. — Тъмти-тъмти-тъмти-тъм, тън тън тън — завърши той. — А сега, стари ми друже, можеш да ме водиш отсреща в Коул хоул за глътка силно питие. Как прекара?
