цялата тази банда. Изгубил си паметта, полусъвзелият се граф! Начин да се направи по-интересен! Но вярвайте ми, тази личност е съмнителна и сигурно е във връзка с Жерико. Какво мислите за това, Максим?
— Иска ли питане! — каза последният със сериозен вид. — Направих се на очарован за момент, но само да прикрия съмнението си. Това е типичен безскрупулен авантюрист. И още повече не се доверявам на пътуващи музиканти. Да, всичко това е много съмнително и в такива случаи аз офейквам. Това е моята сила.
На по-следващия ден местните вестници донесоха новината, която засили вълнението и несигурността сред обитателите на вила „Мирадор“ и която можеше да бъде резюмирана в статията, прочетена от Максим на висок глас:
„По-миналата нощ, към един часа, в Ница двама, полицаи на велосипеди при излизането си на кея на Стария замък били привлечени от шума на кавга. Те пристигнали на мястото в момента, когато един човек падал, стенейки на земята, докато другият, нанесъл удара, избягал. Преследван от полицаите, последният скочил в една лодка, пълна с моряци и чийто мотор работел. Под прикритието на нощта лодката успяла да излезе от пристанището и да изчезне.
Що се отнася до ранения, той бил получил удар с нож между раменете и едва дишал. Пренесен в най- близката аптека, той бил разпитан и започнал да произнася задъхани и накъсани фрази, сякаш искал по- бързо да каже, каквото можел. Те били записани набързо в безпорядъка, с който агонизиращият ги произнасял, и по такъв начин била възстановена историята му.
Наричал се Ахмед. Турчин. Преди пет години бил нает в Смирна от един корсиканец на име Бонифас, главен лейтенант на пирата Жерико. По този начин е, взел участие във всички експедиции на бандата и събрал малко пари. Жерико рядко се мяркал, задоволявал се да ръководи операциите отдалеч, като предавал заповедите си на майор Бонифас, както го наричали. — От известно време работите вървели зле. През същата вечер те се добрали с две лодки до подножието на една вила в Естерел, където живеела богата чужденка. Ударът бил добре подготвен и се разчитало на значителна плячка. Както обикновено, майор Бонифас, в компанията на един свой другарка име Людовик и на една италианска певица, дегизирани като пътуващи певци, направил предварителното разузнаване. В осем и половина часа сигналът бил даден. Но изведнъж на терасата на вилата лумнал голям огън и заехтяла тревожно камбана. Тогава нападателите се върнали назад до Ница, където Бонифас трябвало да дойде с влака. Ахмед, ядосан от неуспеха и вероятно пиян, дочакал Бонифас на перона, обвинил го в предателство и му поискал частта си от плячката. Последвало скарване, сбиване и накрая убийство.
«Мошеник — мърморел Ахмедв бълнуването си, — брутален тип… всичко ми взе… мръсник…»
И издъхнал, ругаейки началника си.
През, целия ден — продължаваше статията — се провеждаха разследвания главно в пристанището и по кейовете и съседните селища. Те не дадоха никакъв резултат. Във всеки случай един факт е сигурен: бандата на Жерико се е показала на брега на Естерел. Трябва вече да е известно името на обсажданата вила. Още утре съдии-следователи ще я посетят.“
— Е, какво ще кажете за това, Натали? — извика Форвил след края на четенето.
Максим триумфираше без никаква скромност.
— Какво? Не съм се излъгал. Тази трупа пътуващи певци са били бандитите… майор Бонифас и помощниците му. Дявол да го вземе, имал съм нюх да избягам и започвам да вярвам, че съм надарен с някакви способности за чувствителност и проницателност, които ще ме отведат далеч в живота. И какво, Натали, чухте ли лодките? И вие с Елен Рок сте били камбаната за тревога и сте запалили големия огън? По дяволите, трябва да е било ужасно… Разкажете ни…
Натали не разказа нищо. Явно беше, че тя отказва да даде и най-малкото обяснение за вечерта.
— Нищо интересно — каза тя. — Не беше злокобно, а по-скоро неприятно и за момента ще ви помоля да не ме измъчвате с тази афера.
Но самото отношение на Натали дразнеше още повече Форвил. Той чувстваше, че между нея и барон Елен Рок съществува някаква тайна, нещо, което измъчва младото момиче.
— Дали го искате или не, Натали, ще трябва наистина да проговорите.
— Защо? — попита тя.
— Защото неминуемо разследването ще стигне дотук.
— Какво знаете вие за това?
— Прислужниците трябва да са се разбъбрили.
— Не. Те ми обещаха да мълчат. Аз им платих.
— Но ще се узнае за посещението на певците.
— Ще бъдете разпитвана.
— Ще отговоря, че нищо не знам.
— Ще премълчите ли и визитата на г-н Елен Рок? Няма ли да подпомогнете полицията да узнае кой е той и каква роля е изиграл в съучастие с бандитите?
Тя заяви:
— Нямам намерение да се меся в делата на барон Елен Рок.
— Ами ако правосъдието ви замеси в тях въпреки всичко? Ако вестниците публикуват вашето име, неговото?… Това ли желаете?
Тя сви отново рамене и млъкна.
Към три часа узнаха, че жандармеристите посещават вилите на изток и на запад от Естерел и че полицаи действат недалеч от Трайас. Обръчът се свиваше около „Мирадор“.
В пет часа Максим изтича за сведения. Върна се съвсем развълнуван.
— Видях го, както ви виждам вас.
— Кого?
— Елен Рок.
— Елен Рок е, тук? — извика Форвил. — Ах, дано не възнамерява!… Но вие съвсем сигурен ли сте, Максим?
— Абсолютно сигурен. Той се опита да се скрие. Твърде късно. Имам зорко око.
Цялата вечер Натали остана замислена. Тя се оттегли рано в стаята си и малко поспа. От този момент беше решила да замине.
На другия ден изпрати едно писмо до Форвил, в което му пишеше, че е леко болна и ще пази стаята. Молеше го да направи така, че подозренията на полицията да не бъдат събудени.
Към девет часа барон Елен Рок се представи на входа, докато Форвил за щастие тичаше да го открие в друга посока. Елен Рок искаше среща, за да съобщи сведение от изключителна важност. Натали отказа да го приеме.
През един от прозорците на първия етаж тя го видя да се разхожда из градината с ръце на гърба, като човек, решил да чака. В дъното, близо до бараките за инструменти, един жандармерист беседваше с прислужниците. Следователно Натали трябваше да се откаже от този изход.
Тя се върна в стаята си, поколеба се за миг, после нахвърли в една чанта пари, чекове, бельо, слезе и пресече терасата. Тази част на вилата беше пуста.
Няколко секунди остана наведена над парапета, който ограждаше терасата и който бе прескочен от Елен Рок предишната вечер. Съвсем спокойна, изчислила всички рискове и сигурна в успеха, тя го прекрачи.
Три минути по-късно, без нито едно погрешно движение, Натали пое по пътеката на брега с неподозирана ловкост и сигурност, изкачи я, стигна до широкия път на двеста стъпки оттатък „Мирадор“ и бързо премина разстоянието, което я делеше от гарата в Трайас.
Тя взе билет за Париж и се качи на първия влак. В Тулон слезе с обвито с воал лице и поиска да я откарат на пристанището.
