Паскарела прекъсна думите си, сякаш устремът на разказа й беше пресечен от умора или скрупули. Елен Рок почувства необходимост да я попритисне и й постави въпроси:
— Тя поиска ли да пазиш тайна, Паскарела?
— Да, отчасти, и само за неща, които не успя да ми разкрие.
— Защо?
— Беше много слаба. Що се отнася до нашия въпрос, тя ми каза, че е имала възможността да научи името на единия от двамата мъже, които ни бяха следили, сестра ми и мен, около лозето й които бяха задигнали Летиция.
— А тя повери ли ти името на този мъж?
— Майор Бонифас.
— Майор Бонифас ли! — извика Елен Рок. — Странстващият певец? Този, който подготви нападението над вила „Мирадор“? Съучастникът на Жерико?
— Да.
— Ти познаваше ли го вече?
— Да. Той е корсиканец, бивш капитан на далечни плавания, и далечен братовчед на майка ми, която идваше да види понякога. Ние знаехме, че ръководи трупи на странстващи певци, и тъй като самата аз пеех и свирех на китара, той често ми е предлагал да ме отведе. Този път, когато се завърна при нас, два месеца след отвличането на сестра ми, аз приех предложението му.
— С каква цел? Да отмъстиш на него за сестра си ли?
— Не. А да стигна чрез него до Жерико.
— Ти смяташ, че е работил за Жерико, като е отвлякъл сестра ти?
— Твърдението на Анита по този повод беше съвсем ясно — Жерико бил забелязал на няколко пъти Летиция и е бил влюбен в нея.
— Значи истинският виновник е Жерико?
— Да, и него търся от две години, като живея в обкръжението на Бонифас. Съгласих се на всичко, за да успея, станах съучастничка на Бонифас в експедициите, които подготвяше. Но не можах да достигна до Жерико. Той живее настрана, ми каза Бонифас, и ръководи групата си отдалеч. Стои невидим. И все пак аз добре се потрудих!
Елен Рок промърмори:
— Ще го намерим, кълна ти се. Впрочем не е ли идвал насам едновременно с майор Бонифас?
— Да, по-късно узнах, че е бил в околностите, когато се свързах с Бонифас.
— По времето, когато г-н Манолсен пътуваше наоколо ли?
— По това време. Един ден, 18-и май, срещнах един господин, който идваше от гарата и ме попита дали има тук странноприемница. Посочих му тази, в която сте отседнала, госпожице, и той взе стаята над вашата. На, 19-и, го съзрях на пътя за храма на Сегеста да говори с майор Бонифас и един друг тип, чиито черти не можех да различа. Последвах ги, но на един заври на пътя този индивид изчезна. На 20-и май вечерта откриха чужденеца, умрял от кръвоизлив на стълбите на храма; научих името му, г-н Манолсен. А три дни по-късно прочетох във вестника за удар, осъществен от Жерико на брега Марсала.
Натали извади от чантата си фотография. Италианката веднага каза:
— Това именно е господинът, който ме заговори… Г-н Манолсен… Носеше голяма шапка от светлосив филц.
— Да… винаги… Наистина става въпросна баща ми. И според вас, госпожице, той се е срещнал с майор Бонифас и с другия индивид, който трябва да е бил Жерико?
— Потвърждавам го. Майор Бонифас след това ми е разказвал, че е предложил на г-н Манолсен да му служи за водач при посещението в храма. Г-н Манолсен отказал. Майорът бил заедно с Жерико.
Италианката беше казала всичко, което знаеше. Елен Рок й зададе още няколко въпроса и заключи, като се обръщаше към Натали:
— Както виждате, госпожице, бандата на Жерико е върлувала в тази област на същата дата, когато е умрял баща ви, а водачът на шайката се е въртял около него с намерения, който не можем да уточним, но ще ги разкрием и тогава ще разберем мотивите на атаката над вила „Мирадор“. Това Действително ще бъде крачка, огромна крачка. От моя страна…
Той млъкна. Мислеше внимателно, смръщвайки лице. Нищо не можеше да отвлече мисълта му от проблема, който проучваше:
— И за мен всичко е тук — каза той тихо. — Това е единствения факт, който ме свързва с миналото и ми дава поводи да се надявам. Виждал съм ви един път някога, госпожице, и имам дълбокото предчувствие, че животът ми е докоснал вашия в някаква точка. Като хвърлям светлина върху събитията, разразили се тук, може би извиквам на бял свят моя собствен някогашен живот… сигурно го извиквам, защото в края на краищата…
Той си говореше сам. Устата му произнасяше думите, които подхвана полугласно, като продължи започнатото изречение:
— Защото в края на краищата съм бил в Неапол в едно и също време с вас… и не е ли това едно съвпадение, достойно да бъде отбелязано? Вие с баща ви в Неапол, по същото време като мен… А после баща ви пътува за Сицилия, разговаря с Паскарела… с майор Бонифас… без съмнение с Жерико… Не са ли това сцени от една и съща драма, в която съм играл някаква роля и която трябва да възстановим?…
Стискаше с всичка сила юмруци и повтаряше настойчиво:
— Трябва… Трябва… По-рано можех да живея, без да знам кой съм… Не мога повече, откакто имам надежда да преоткрия себе си… Мисля само затова… Искам да проникна в тъмнината… Има проблясъци, които долавям… и искам те да осветят пътя ми и да ме водят.
Странно същество! Натали сега го разбираше по-добре. Противоречията и задръжките му придобиваха по-ясен смисъл. В действителност той преследваше само възстановяването на това, което вече не беше. Той би вървял неуморно по пътеката на спомените, докато преоткрие съществото, което е бил някога.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Отблясъци от миналото
След дълго съзерцание Елен Рок заключи:
— Виждам само един пункт, чрез който би могла да се реши загадката. Как фермерката Анита е научила тази история и защо тя, изглежда, й придава толкова голямо значение? Тя е посочила майор Бонифас. Но не можем ли да предположим, че Бонифас е имал съучастник в областта и че този съучастник се е доверил на жената?
Колкото повече Елен Рок развиваше хипотезата си, толкова повече се убеждаваше в логиката и достоверността й. Той уточни: „Какъв живот е водила вдовицата Анита? Знаят ли се връзките й?“
— Доста — потвърди Паскарела.
— Включително в месеците преди смъртта й?
Тя отговори:
— Носеше се слух навремето, че два или три пъти са виждали у тях през нощта един човек, когото не поздравявала: при среща в селото… грък на име Зафирос, между другото с много лоша репутация.
— Какъв е бил занаятът му?
— Работил по малко от всичко — просбописец, лечител, зъболекар, но най-вече водач. Живее в колиба по пътя за храма и примамва чужденци да им го показва.
Елен Рок поклати глава.
— Водач!… Точно сподвижникът който е бил необходим на майор Бонифас, за да се добере до г-н Манолсен! Точно съучастникът, който най-добре е могъл да му помогне да отвлече сестра ти. Бонифас познаваше ли го?
— Мисля, че… Да… да… познаваше го… Спомням си.
Елен Рок изглеждаше доволен. Събитията се навързваха едно с друго и доказваха правилността на предположението му. Зафирос, любовник на Анита и почти предаден от нея… Зафирос, приятел на Бонифас и нает от него… всичко съвпадаше.
— Какъв живот води този Зафирос?
— На пръв поглед съвсем редовен. Почти винаги скита около колибата си в очакване на някакъв клиент
