— Всичко е наред — каза той уморено. — Ще си тръгнем. Моля извинете недоглеждането.
Кернер въздъхна с облекчение, но въпреки това не направи грешката да даде възможност на Ломан за нова атака и бързо се отдалечи, от масата.
— Наред ли? — простена Ломан. — Полудяхте ли? Този тип…
— …нищо не може да направи — прекъсна го Варщайн. — Още ли не разбирате каква игра се играе?
Изражението върху лицето на Ломан ясно говореше, че много добре разбира. Въпреки това не се съгласи:
— Не, не разбирам. Защо не ми обясните?
— Ако искате, може и да телефонирате, но ще бъде чиста загуба на време. Гарантирам ви, че в това нещо тук — Варщайн посочи кредитната карта — вече няма пукната пара. Може би сега ще разберете какво имах предвид, когато говорих за Франке. Досега два на нула за него.
— Бавно сега. Мноооого бавно! Има най-много още двайсет сантиметра!
Ралгерт изкриви лице в гримаса. Вече не знаеше какво повече го нервира — работата с милиметри, която трябваше да върши с тежката строителна машина или непрофесионалните коментари на Херле, който подскачаше около него от крак на крак и сигурно тайничко се надяваше той някъде да сбърка.
Такава опасност наистина съществуваше — или щеше да съществува, ако не Ралгерт, а някой друг седеше зад волана на тежката пет тона машина. Имаше ужасно малко място. Но и той беше ужасно добър. Ненапразно на Ралгерт му плащаха наднормени часове, докато неговите колеги се въртяха без работа наоколо. Отсекът, в който работеха от една седмица насам, бе най-тежкият от цялата отсечка. Само един метър по-надясно и половин тон скали и камъни щяха да се спуснат по склона и да натрошат всичко по пътя си в следващите петстотин метра, включително и загражденията, които бяха направили. Никой не се заблуждаваше, че стоманените решетки имат само символично значение. Нищо на света не можеше да спре половинтонен скален къс, който веднъж е тръгнал да пада.
— Внимавай сега! Ето го!
Херле скачаше заднишком около машината и размахваше ръце като лоцман, който направлява самолет. Що се отнасяше до Ралгерт, той смяташе Херле за глупак, па макар и такъв, който върши всичко с най-добри намерения. Разбираше, добре знаеше, че машината му е достатъчно тежка, за да причини огромни щети и при най-малкото невнимание от страна на машиниста. Освен склона от едната страна от другата имаше малък хълм, в подножието, на който бяха наредени много камиони и по-малки строителни машини.
Но Ралгерт нямаше намерение да не внимава. Натискаше съединител, спирачка и газ със сръчността на виртуоз, който свири на инструмента си, така че стоманеният колос се движеше буквално с милиметри напред. В същото време мислено се забавляваше, представяйки си какво щеше да стане, ако нагазеше Херле с веригите — онзи наистина щеше да има основателна причина да подскача нагоре-надолу като индианец в танца на дъжда. Щеше да…
Двигателят изгасна. С рязко движение машината се закова на място, а Ралгерт полетя напред и едва успя да се хване за кормилото. В същото време изгаснаха и фаровете.
— Какво стана? — извика нервно Херле. — Повреда ли?
Ралгерт не му обърна внимание. Взираше се невярващо в арматурното табло, върху което наистина нещо ставаше — всички контролни лампи мигаха като американско коледно дърво. Оборотомерът бе спрял, показателят за хидравликата подскачаше между нулата и максимума и макар че двигателят не работеше, тахометърът показваше, че машината се движи с максимална скорост. Единият фар продължаваше да не свети, а другият мигаше все по-начесто.
— Ей, Ралгерт, какво става? — Гласът на Херле звучеше още поизнервено.
— Представа нямам — призна си Ралгерт. — Цялата електроника полудя. Той погледа още малко таблото, после бързо се наведе и извади ключа. Сигурното си е сигурно. Машината беше много надеждна, но и достатъчно мощна да изравни малък хълм. Със силен скок Ралгерт скочи долу и едва не се сблъска с Херле, който бе дотичал.
— Какво има? Нещо повреди ли се?
— Да не съм електротехник?! — попита сърдито Ралгерт. — Разбира се, че се е повредило, не виждаш ли? — Той посочи към мигащия фар на машината и после към радиостанцията, закачена на колана на Херле. — Обади се на шефа да изпрати техник. За днес стига!
Херле направи глупаво изражение и Ралгерт едвам се сдържа да не излее яда си на него. Даже и да беше някаква дреболия, повредата изваждаше машината от строя за останалата част от смяната, което означаваше, че днес няма да изпълнят нормата. А сигурно не само днес, а и до края на седмицата. Адио, премия! Спокойно можеше да забрави стотачката, която вече виждаше в джоба си.
— Хайде, какво чакаш! Нямам намерение да вися тук до сред нощ!
Херле трескаво посегна към радиостанцията и я включи. Не последва нищо. Малката лампичка в горната част на уреда светна, но това беше всичко. Не чуха дори и статичния пукот, който придружаваше всеки разговор.
— Нищо не разбирам — промърмори Херле. Разклати малката кутия няколко пъти, изключи я и отново я закачи на колана си. Погледът му се насочи към машината, фарът бе престанал да мига, но сега пък светеха индикаторите на спирачките. — Май започва да става страшно — каза той. — Давай да изчезваме!
Ралгерт не възрази. При нормални обстоятелства щеше да се изсмее на подобно предложение, но сега Херле беше прав: тук нещо не беше наред. Имаше нещо страшно в цялата история. Ралгерт изведнъж си спомни всички истории, които разказваха за тунела, докато са го прекопавали от другата страна на планината. Тръгнаха, но не бяха направили и две крачки, когато двигателят отново заработи и от ауспуха излетя огромен облак черен пушек. Ралгерт се закова на място и погледна неразбиращо връзката ключове, която държеше в ръка.
— Какво… — Остатъкът от думите на Херле бе погълнат от метален трясък. Светлосини пълзящи светкавици обвиха само за секунда машината като в мрежа и изведнъж въздухът непоносимо замириса на изгоряла гума и метал. Ралгерт и Херле механично се дръпнаха няколко крачки назад, което вероятно им спаси живота, защото в Следващия миг резервоарът на машината избухна с невероятен гръм. Разлетяха се пламъци и парчета метал на всички страни. Нещо издраска ръката на Ралгерт, разкъса ризата му и остави кървава драскотина. Като по чудо не бяха сериозно ранени.
Ралгерт натисна ръка върху раненото място и усети топла кръв между пръстите си, но болката сякаш не стигаше до съзнанието му. Това, което виждаше пред себе си, бе твърде невероятно, за да може да мисли за нещо друго.
В резервоара на машината имаше почти двеста литра дизелово гориво и при тази експлозия тя трябваше да гори като факла. Така и стана в първите две секунди, но не повече. Пламъците изведнъж угаснаха. Не, поправи се наум Ралгерт. Не изгаснаха. Просто вече ги нямаше, само за частица от секундата, сякаш гледаше филм, който не беше монтиран добре. Пламъците, сините светкавици, миризмата — всичко изчезна и тежката машина си стоеше на мястото, сякаш нищо не се бе случило. Само почернелите ламарини и разкъсаният резервоар свидетелстваха за пожара.
— Мили, Боже, какво беше това? — Херле тръгна към машината, но Ралгерт го спря с бързо движение. Нещо тайнствено ставаше тук и като че ли не беше свършило.
В бараките и жилищните фургони на половин километър от тях внезапно се запалиха светлините. Вратите се разтваряха, възбудени гласове достигаха отнейде през нощта. Чуха и експлозията. В тяхната посока хукнаха фигури и Ралгерт чу как някакъв двигател заработи. Само че не можеше да погледне към гласовете, защото не можа да откъсне очи от машината и от това, което ставаше с нея. Тя се топеше. Поне такова беше първото впечатление на Ралгерт, макар да проумя още в същия момент, че не може да е това. Стояха най-много на пет метра от машината. Топлина, която можеше да разтопи такъв гигант, просто щеше да убие тях двамата с Херле. Но машината се смаляваше като модел от восък, който е стоял дълго време на слънце. Масивната стомана се кривеше, сякаш не можеше да издържа собственото си тегло. Веригите се втечниха. Шасито се наклони първо на дясната, после на лявата страна, течна стомана капеше по пръстта отдолу и образуваше странни форми. Огромната кофа отпред също се топеше като детска играчка от хартия. Когато първите мъже пристигнаха при Херле и Ралгерт, от огромния багер бе останала само купчина деформиран жълт метал.
