Ега ти животът

пък това можеше или да я уплаши до смърт, или да й внуши предположения, които не бяха верни. А бе изобщо…

— Добре ли си? — пита тя.

Кимвам.

— А ти?

— Засега да. Но няма да съм, ако това ще е краят на вечерта.

Когато бях на седемнайсет, нощем си мечтаех как някоя жена ми казва подобни неща. А сега единственото, което усещам, е нов пристъп на паника.

— Сигурен съм, че не е краят.

— Радвам се. В такъв случай, ще сипя по още нещо за пиене. На уиски ли оставаш или предпочиташ кафе?

Останах на уиски, за да си имам извинение, ако нищо не се случи, или ако се случи прекалено бързо, или ако… и тъй нататък, и тъй нататък.

— Знаеш ли, мислех си, че ме понасяш — подхвърля изведнъж тя. — До тази вечер не ми беше казвал повече от две думи накуп, пък и онова, което казваше, звучеше доста мъгляво.

— Затова ли ти станах интересен?

— Ами, до известна степен, предполагам, че да.

— Това не е правилният отговор.

— Сигурно не е… Когато обаче някой мъж се държи странно с мен, ми се ще да разбера какво става.

— И сега вече го разбра, така ли?

— Ъ-ъ. А ти?

Ъхъ.

— Ъ-ъ.

Весело се разсмиваме. Може би, ако просто можех да продължа да се смея, щях да успея да отложа момента. Каза ми, че съм „сладък“ (определение, което никой никога досега не беше използвал по мой адрес) и че съм чувствителен (с което, предполагам, искаше да ми каже, че съм необщителен и винаги изглеждам объркващо мрачен). Казах й, че е красива (и май наистина беше красива) и талантлива (в което съм напьлно убеден). Говорехме си така известно време, като един вид се поздравявахме — всеки себе си за невероятния си късмет да срещне такова съкровище като другия, както и взаимно за добрия ни вкус — така, както обикновено се прави по време на тези разговори „след целувки преди секс“. И аз се радвах на всяка глупава дума, която си разменяхме, защото така печелех време.

Никога преди не ме беше хващало толкова силно шубе преди секс. Добре де, и преди съм се чувствал притеснен, но поне никога не съм се съмнявал в желанието си да го правя. Сега се чувствах така, сякаш знанието, че мога да го направя, стига да поискам, ми бе предостатъчно и ако имаше начин да заобиколя някак си или да се измъкна с измама от следващия етап — или примерно да накарам Мари да ми подпише клетвена декларация, че съм прекарал нощта с нея — щях да го направя, кълна се. Всъщност човек трудно може да повярва, че тръпката от самото правене на секс е много по-слаба от тръпката на осъзнаването, че си в позиция да можеш да го направиш, но пък за мен сексът май винаги е бил именно тази, втората тръпка. Май никога не съм се наслаждавал безпаметно на неговата най-първична и най-чисто гола част, а само на вечерята, на кафето и на „а стига бе, това е и моят любим филм на Алфред Хичкок“ част от секса, при условие, разбира се, че те са увод към секс, а не просто двусмислено дърдорене и …

Кого лъжа, по дяволите? Просто се опитвам да си внуша да се почувствам по-добре. Преди обожавах секса, барабар с всичките му части, и голите, и облечените, и в безоблачните дни, и при буря, и определено се справях добре — ако разбира се не бях пил прекалено много, и ако не бях прекалено уморен, и ако бях на подходящия за целта етап от връзката (не прекалено рано, когато човек има притеснения тип „първа нощ“, ; но не и прекалено късно, когато човек вече има нагласа тип „пак ли тая скука“). (Но пък какво точно имам предвид с това, че определено съм се справял добре? Де да знам. Предполагам, искам да кажа, че не е имало оплаквания, но пък от друга страна дори да е имало някакви поводи за оплаквания, в подобни случаи учтивите и добре възпитани хора никога не се оплакват, нали така?) Проблемът е в това, че не съм правил нищо такова от години насам. Ами ако ми се изсмее? Ами ако пуловерът ми се заклещи около врата? С пуловера, с който бях облечен, такива неща са се случвали и преди. По някаква незнайна причина, отворът за главата се е свил, а останалото — не (или е това, или пък главата ми е затлъстяла по-бързо от тялото) и ако сутринта знаех, че ще… Тури му пепел.

— Трябва да тръгвам — казах. И представа си нямах защо го казвам, но когато чух думите да излизат от устата ми, стори ми се, че в тях има желязна логика. Ами да, разбира се! Каква чудесна идея! Просто ставаш и си тръгваш! Не е нужно да правиш секс, ако не искаш, нали така?! Та ти си зрял човек, по дяволите!

Мари ме погледна.

— Когато преди казах, че се надявам това да не е краят на вечерта, аз, знаеш, имах предвид съвместна закуска на сутринта и разни такива неща. А не още по едно уиски и още десетина минути бъбрене. Искам да останеш с мен тази нощ, ако можеш, разбира се.

— Аааа — смутолевих — Аха. Ами добре.

— Господи, ама че резултат от деликатния ми подход. Следващия път, когато поканя някой мъж да прекара с мен нощта тук, в Лондон, ще го направя по американски. Бях чувала, че вие, англичаните, сте царе на скромното увъртане, на заобиколните изрази и тям подобни.

— Ами да, така си е, царе сме да ги използваме, но не загряваме, когато други ги използват.

— А сега вече загря ли за какво ти говоря? Дано да си ме разбрал, та да не ми се налага да казвам нещо наистина грубо.

— Не, това е напълно достатъчно. Просто мислих, че трябва, знаеш, да изясним нещата.

— Е, изяснихме ли ги?

— Да.

— И ще останеш ли?

— Да.

— Супер.

Човек трябва да е гений на гениите, за да направи това, което аз току-що направих. Имах идеалната възможност да си тръгна, а я опропастих. И същевременно се показах тотално неспособен на каквото и да било ухажване, което поне малко от малко да мине за изискано. Тя ми подхвърли супер секси реплика, за да ми намекне, че би желала да прекарам нощта с нея, а аз… к’во?… сякаш през едното ми ухо влязло, през другото излязло, като по този начин се показах като тип, с когото тя по принцип за нищо на света не би искала да си легне. Направо уникално!

По някакво чудо обаче, нямаше повече изцепки. Проведохме разговор, в смисъл, че аз й казах, че нямам нищо в себе си, а тя се изсмя и каза, че щяла да се отврати от мен, ако съм имал, и че тя пък си носела в чантата. И двамата бяхме наясно за какво говорим и защо го говорим, така че повече не мъдрихме по въпроса. (Пък и не беше нужно, нали? Ако поискаш от някой руло тоалетна хартия, после не подемаш разговор за това какво ще го правиш.) После тя си взе чашата, хвана ме за ръката и ме поведе към спалнята.

Кофти тръпка: имаше пишпауза. Мразя пишпаузите, всичките тия работи от сорта на „Ти използвай зелената четка за зъби и розовата хавлия“. Не ме разбирай погрешно: личната хигиена е изключително важно нещо и за мен, пък и не само за мен, хората, които не си мият зъбите, са пълни невежи и безкрайно глупави и аз за нищо на света не бих допуснал моето дете… и тъй нататък, и тъй нататък. Но пък не може ли все пак поне от време на време да пропускаме цялата тази работа? Нали уж се предполагаше, че и двамата изгаряме от неудържима страст? Е, как тогава тя намира време да мисли за разните му там екологично чисти деодоранти и кремове, и памуци, и всичко останало? Общо взето, аз предпочитам жени, които са готови в моя чест да изменят на ежедневните си навици, пък и честно казано, тези пишпаузи не действат особено добре на нервите на мъжа, нито пък на трудовия му ентусиазьм, ако разбираш за какво говоря. Особено силно бях разочарован от откритието, че Мари си пада по пишпаузи, защото си мислех, че тя ще е малко по-бохемски настроена по въпроса, имайки предвид, че е поппевица и всичко останало. Очаквах сексът с нея да е малко по-мръсен и в буквалния, и в преносния смисъл на думата. Щом ме заведе в спалнята, веднага