Ега ти животът

изчезна, като ме остави да скучая и да се притеснявам дали да се съблека или не.

Защото, нали разбираш, ако се съблека, а тя после ми предложи зелената четка за зъби, направо съм за мустака: щото това значеше или дълга нудистка разходка до банята, а просто още не бях готов да изложа на критична оценка голите си прелести, или припряно обличане наново, но после пък проблемът със събличането на пуловера пак щеше да стане актуален. (По напълно логични причини отказването на зелената четка за зьби бе недопустимо, немислимо и невъзможно.) За нея обаче подобни дилеми просто не съществуват. Съвсем спокойно може да ги предотврати. Може да се върне, облечена в огромна фланелка с лика на Стинг, от която да се измъкне бързичко, докато аз се мотам в банята. Тя нямаше какво да губи, докато аз се гърчех в унизително колебание. После обаче се сетих, че бях с чифт относително гъзарски боксерки и с що-годе чист относително спортен потник, така че можех да се навия на варианта „по бельо в кревата“, което си беше всъщност един доста приемлив компромис. Когато Мари се върна от банята, свари ме вече в леглото — прелиствах книгата й на Джон Ървинг с цялото хладнокръвие, което ми беше останало.

А после и аз отидох до банята и си измих зъбите, а после се върнах, а после се сексихме, а после си поговорихме малко, а после изгасихме лампата — и това беше. Няма да разправям останалите работи, свързани с неща от сорта на „кой — на кого какво“ направи. Нали знаеш парчето на Чарли Рич „При затворени врати“? Върхът е.

Предполагам, че имаш правото да знаеш някои неща, Имаш правото да знаеш, че не се изложих; че никое от най-сериозните ми притеснения не се оправда; че не устисках да я доведа до прословутия край, но пък Мари каза, че и така й харесало и аз й повярвах. Също така имаш правото да знаеш, че и на мен ми хареса — дотолкова, че по едно време дори се сетих какво точно ме кефи в секса: това, което ме кефи в секса е, че мога тотално да се забравя, да изгубя всякаква представа за самия себе си. Всъщност, откакто пораснах, сексът е най-всепоглъщащото възрастно занимание, което изобщо някога съм откривал. Когато бях малък, имаше много неща, които ме караха да се чувствам точно по този начин — легото, „Книга за джунглата“, комиксите, героите от анимационните филми… когато се занимавах с тях, можех напълно да изключа, да забравя и къде съм, и кое време на денонощието е, и с кого съм. Откак възмъжах, единственото, за което съм открил, че ми действа точно по същия начин, като изключим някой и друг филм, е сексът: защото минеш ли веднъж пубертета, книгите вече не са същите като преди, а съвсем определено не откривам нищо подобно в работата си. По време на секс цялото ужасно предсексово напрежение ме напуска и напълно забравям и къде съм, и кое време на денонощието е, и… ами да, за известно време забравям и с кого съм. Сексът е единственото занимание за възрастни, което знам как става; откачена работа, защото той е и единственото, което може да ме накара да се почувствам отново като десетгодишно възторжено хлапе.

Събудих се около изгрев слънце и се чувствах по същия начин като вечерта, когато мъдрувах онази работа с Лора и Рей: че ми липсва баластра, нещо, което да ме задържа, че ако не се хвана здраво, ще бъда отнесен напосоки. Много харесвам Мари: тя е забавна и интелигентна, и красива, и талантлива, но пък иначе… коя е тя, по дяволите? Не се опитвам да разсьждавам философски, нито да се правя на интересен. Просто имам предвид, че за мен тя беше нещо като библейската Ева, но пък в такъв случай какво точно правя в леглото й? Няма ли на този свят някое по-добро, по-безопасно и по-уютно място за мен? Знаех, че няма, не и в момента, и това ме плашеше до смърт.

Станах, намъкнах относително гъзарските си боксерки и що-годе чистия си относително спортен потник, отидох в хола, поразрових из джоба на якето за цигарите и после запуших в мрака. След малко Мари също стана, дойде и седна до мен.

— Да не би да се чудиш какво точно правиш в леглото ми?

— Не. Просто, нали знаеш…

— Защото, ако това те успокоява, и аз се чудя какво точно правя в леглото с теб.

— Помислих, че съм те събудил.

— Не съм заспивала.

— Значи си се чудила доста по-дълго време от мен. И какво измъдри?

— Това-онова. Разбрах, че съм самотна и че скочих в кревата с първия, който ме пожела. И разбрах още, че трябва да се радвам, че това си ти, а не някой гаден гнусар, скучен досадник или направо откачен психар.

— Твърдо не съм откачен психар. Пък и ти не би легнала с някой гаден гнусар или скучен досадник.

— Не съм толкова сигурна. Имах кофти седмица.

— Какво се е случило?

— Нищо не се е случило. Просто имах кофти седмица в мислите си, това е всичко.

Преди да преспим заедно, поне се преструвахме, че и двамата горим от желание да го направим и че това е нещото, което… абе, един вид здравословно, силно начало на една вълнуваща нова връзка. А сега цялото това преструване някак изведнъж се беше изпарило и нямаше начин, принудени бяхме да проумеем истината, че сме тук, заедно, единствено защото нямаше къде другаде и с кой друг да бъдем.

— Не ми пука, че сега ти е тъпо и кофти — казва Мари — Така че споко. И изобщо не се хванах на нафуканите ти приказки за… как й беше името?

— Лора.

— Точно така, Лора. Но пък, знаеш, на човек му е позволено хем да се чувства разгонен и да му се чука, хем да се чувства кофти, че някой си го е преебал. Така че к’ъв ти е проблемът? Никакъв. Поне аз така смятам. Трябва ли да се отказваме от изконните си човешки права, само защото сме оплескали нещата с предишните си гаджета? Не трябва.

Започнах да се чувствам притеснен по-скоро заради разговора, който водехме, отколкото заради нещо друго. Разгонен ли? Ама те май наистина използват тази дума за секс. Господи! Цял живот съм мечтал да си легна с американка, а сега, след като вече стана, започвам да разбирам защо хората не си лягат с американки по-често. Като изключим американците, разбира се, които вероятно редовно си лягат с американки.

— Според теб сексът е изконно човешко право, така ли?

— И още как! И за нищо на света няма да позволя на оня скапан задник да се намърдва между мен и здравословното ебане.

Опитвам се да не мисля за тази картинно описана от нея, но все пак доста странна ситуация. И решавам да си трая по въпроса, че сексът може и да е изконно човешко право, но пък е много трудно да отстояваш това си право, като непрекъснато оплескваш нещата с хората, с които искаш да правиш секс.

— Кой скапан задник?

Изплю името на сравнително известен американски поп-певец, за когото вероятно всеки е чувал.

— Той ли е този, с когото е трябвало да делиш албумите на Патси Клайн?

Кимва и аз не успявам да сдържа изблика си на ентусиазъм.

— Невероятно!

— Кое му е невероятното? Че си спал с някоя, която е спала с…

(Повторно изплю името на сравнително известния американски поппевец, когото отсега нататък ще наричам „Стийв“.)

Права е! Точно така си беше! Спал съм с някоя, която е спала със… Стийв! (Това не е истинското му име, а и звучи изключително глупаво. Все едно да кажеш „Танцувах с мъж, който е танцувал с жена, която е танцувала с… Боб.“ Но я си го представи с името на някой, който не е наистина известен, но е все пак сравнително известен — оня грозник Лайл Ловет, да речем, кънтрипевеца, дето беше женен за кратко с Джулия Робъртс — но бързам да подчертая, че не е той, щото, знаеш, не ми се занимава с адвокати и съдилища — и ще ти светне какво имам предвид.)

— Не ме занасяй, Мари. Не съм чак толкова прост. Просто ми се струва невероятно, че човек, написал — (споменавам най-големия хит на Стийв, една лигава и отвратително прочувствена балада) — може да е такова тъпо копеле. — Горд бях с това си обяснение за изблика ми на възторжена изненада отпреди малко. То не само ме извади от неудобното положение, но беше остроумно и актуално.

— Това парче е за бившето му гадже, сещаш ли се, за тази преди мен. И да ти кажа, адски гот ми ставаше, като го слушах да го пее всяка вечер.