На осмия ден напрежението в кенсингтънския апартамент започна да си казва думата. То повлия най- вече на младите агенти; ако Куин го чувстваше, с нищо не го показа. Между обажданията и съвещанията лежеше на леглото, втренчил поглед в тавана, опитвайки се да отгатне мислите на Зак и по този начин да определи поведението си по време на следващия разговор. Кога да приключи сделката? Как да уреди размяната?
МакКрей беше все така добронамерен, но взе да се изморява. Той бе започнал да проявява почти кучешка привързаност към Куин, винаги готов да изпълни някоя задача, да приготви кафе или да изпълни своята част от задълженията по домакинството.
На деветия ден Сам поиска разрешение да излезе на покупки. Кевин Браун се обади от Гровнър Скуеър и с голяма неохота й позволи. Тя напусна апартамента за първи път от почти две седмици, взе такси до Найтсбридж и прекара четири прекрасни часа, обикаляйки магазините Харви Никълс и Хародс. От последния си направи подарък — красива чантичка от крокодилска кожа.
Когато се върна и двамата мъже се възхитиха от покупката й. Освен това тя донесе подарък за всеки от тях: писалка от дубле за МакКрей и пуловер от кашмирска вълна за Куин. Младият агент от ЦРУ прояви затрогваща благодарност; Куин облече пуловера и на лицето му се появи една от неговите редки, но чаровни усмивки. Това беше единственият момент, когато тримата забравиха грижите си.
Същия ден във Вашингтон комисията за действие при кризисни ситуации мрачно изслуша д-р Армитидж.
— Започвам все повече да се притеснявам за здравето на президента — заяви той на вицепрезидента, съветника по националната сигурност, министъра на правосъдието, останалите трима министри и двамата директори на ФБР и ЦРУ. — В правителството е имало и винаги ще има периоди на напрежение. Но този път се отнася за лична трагедия напрежението е много по-голямо. Психиката на човека, още по-малко пък тялото му, нямат нужната издръжливост да понасят интензивна тревога дълго време.
— Какво е физическото му състояние? — запита Бил Уолтърс.
— Крайно изтощен. Нужни са му лекарства, за да спи нощем, ако изобщо може да заспи. Видимо се е състарил.
— А психическото му състояние? — попита Мортън Станърд.
— Виждали сте го как се справя с обичайните държавни дела, нали? — припомни им Армитидж.
Всички кимнаха сдържано.
— Невинаги успява да се владее, губи способността си да се съсредоточава, паметта често отказва да му служи.
Мортън Станърд кимна с разбиране, но в притворените му очи нямаше съчувствие. Десетина години по- млад от Доналдсън и Рийд, министърът на отбраната беше бивш специалист по международно банково дело от Ню Йорк, космополит, който беше придобил вкус към изтънчената кухня, отлежалите вина и изкуството на френските импресионисти. Докато работеше за Световната Банка, той си извоюва репутация на ловък и способен член на комисията по преговорите, човек, който трудно се поддава на убеждаване, както имаха възможност да се уверят представителите на страните от Третия свят, дошли да молят за раздути кредити, които надали щяха да изплатят. Много често те си тръгваха с празни ръце.
През изминалите две години в Пентагона се наложи мнението, че той много държи на ефективността, твърдо убеден, че американският данъкоплатец трябва да получава в замяна на всеки заплатен долар съответната сигурност. Беше си създал и врагове измежду висшите военни и лобистите на отбранителната промишленост. След това дойде срещата в Нантъкет, която накара доста хора да променят възгледите си. Станърд застана на страната на изпълнителите на поръчки за министерството на отбраната и началник- щабовете, които се противопоставяха на огромните съкращения.
Докато противопоставянето на Майкъл Одел срещу Нантъкетския договор беше инстинктивно, то за Станърд това беше и начин да спечели власт и влияние във вашингтонската йерархия. Борбата му срещу договора не беше изцяло на философска основа. Когато не успя да защити позицията си в кабинета, нито едно мускулче не трепна на лицето му; нито пък сега, когато слушаше доклада за влошеното здравословно състояние на президента.
— Горкият човек, Господи, горкият човек — промърмори Хюбърт Рийд, министър на финансите.
— Другият проблем е — каза в заключение психиатърът, — че той не е от хората, които дават израз на чувствата си. Поне външно. Вътрешно… всички, разбира се, сме емоционални. Това поне важи за нормалните хора. Но той трупа всичко в себе си, нито повишава тон, нито пък крещи. При Първата дама нещата са различни; при нея отсъства напрежението от служебните задължения, тя взема повече лекарства. Но дори и при това положение състоянието й не е по-добро от това на съпруга й, а може би е и по-лошо. Саймън е единственото й дете. Мисълта за нея допълнително натоварва президента.
Запътвайки се към жилищните помещения на държавния глава, д-р Армитидж остави след себе си осем много разтревожени мъже.
Най-вече любопитството накара Анди Ланг да остане два дни по-късно след работа в офиса си, в клона на ИБСА в Джеда и да провери с помощта на компютъра как се развиват нещата. Данните, които получи, го изпълниха с недоумение.
Измамата все още продължаваше. Откри допълнителни банкови операции, откакто бе говорил с генералния директор, който можеше да сложи край на всичко само с едно телефонно обаждане. Въпросната сметка бе нараснала неимоверно много, като всички суми бяха отклонени от саудитски обществени фондове. Ланг знаеше, че злоупотребите с обществено положение не са нещо ново за Саудитска Арабия, но тези суми бяха огромни и напълно достатъчни за финансирането на крупна търговска операция, всъщност на каквато и да е операция.
С ужас осъзна, че Стийв Пайл, човек, когото уважаваше, сигурно е замесен. Това нямаше да е първия път, когато висш банков служител „бърка в касата“. Все пак беше потресен. Само като си помислеше, че бе споделил откритието си с един от съучастниците! Ланг прекара остатъка от нощта в апартамента си, приведен над портативната пишеща машина. За щастие той бе нает не в Ню Йорк, а в Лондон, където работеше за друга американска банка, когато „Рокмън-Куинс“ се свързаха с него.
Освен това Лондон беше главното седалище, откъдето се ръководеха операциите в Европа и Близкия Изток, най-голямото представителство на банката в чужбина. Там работеше и главният счетоводител, който се занимаваше с чуждестранните операции. Ланг знаеше какво се очаква от него; именно на споменатия служител той изпрати своя доклад, прилагайки четири листа с компютърни разпечатки като доказателство за твърдението си. Ако беше малко по-досетлив, щеше да изпрати пакета с обикновена поща. Но обикновената поща бе по-бавна и не винаги надеждна. Той пусна плика в „торбата“ на банката, която щеше да бъде отнесена от куриер от Джеда направо в Лондон. При нормални обстоятелства. Но от посещението на Ланг в Рияд предишната седмица генералният директор бе разпоредил всички материали от Джеда, намиращи се в торбата, да минават през Рияд. На следващия ден Стийв Пайл прегледа изходящата кореспонденция, отдели доклада на Ланг, изпрати остатъка по предназначение и внимателно прочете написаното от младия банков служител. Когато свърши, вдигна слушалката на телефона и набра един местен номер.
— Полковник Истърхаус, тук възникна проблем. Мисля, че трябва да се срещнем.
Средствата за масова информация бяха казали всичко, което можеше да се каже, а след това го бяха повтаряли до втръсване, но думите продължаваха да се сипят. Най-различни експерти, от професори- психиатри до медиуми, предлагаха анализи и съвети на властите. Спиритисти викаха духове — пред телевизионните камери — и получаваха най-различни съобщения, до едно противоречиви. Отделни личности или богати фондации предлагаха да заплатят откупа, независимо от сумата. Проповедниците от телевизионния екран се вихреха и изпадаха в изстъпление; в църквите и по стъпалата на катедралите се организираха бдения.
Един евангелист, подвизаващ се в Тексас, в банковата сметка на който неочаквано бе постъпило щедро дарение от нефтена корпорация, заяви, че е бил осенен от прозрение Свише. Изстъплението срещу Саймън Кормак, и по този начин срещу баща му — президента, а следователно и срещу самите Съединени Щати, било дело на комунистите. В това нямаше никакво съмнение. Съобщението бе подхванато от националните
