осведомителни мрежи и се раздухва в продължение на няколко дни. Планът „Крокет“ беше приведен в изпълнение, първите семена бяха посети.
Лишена от строгия делови костюм, който не бе обличала от първата нощ в апартамента, специален агент Сам Самървил се оказа изключително привлекателна жена. На два пъти в кариерата й се бе налагало да използва красотата си за решаването на трудни случаи. В единия бе излязла няколко пъти с високопоставен служител от Пентагона, като накрая се престори, че припада от изпития алкохол в апартамента му. Мислейки, че Сам е в безсъзнание, човекът бе провел изключително компрометиращ разговор по телефона, от който стана ясно, че „урежда“ договори за Министерството на отбраната в полза на предпочитани от него производители, като участва в разпределението на бъдещите печалби.
При другия случай тя бе приела покана за вечеря от един бос на мафията и успя да постави микрофон за подслушване в тапицерията на лимузината му. Чутото от ФБР се оказа достатъчно, за да бъдат предявени няколко обвинения за нарушаване на федералните закони.
Кевин Браун знаеше всичко това, когато я избра като представител на Бюрото, за да следи отблизо действията на парламентьора, когото Белият дом настояваше да изпрати в Лондон. Надяваше се Куин да бъде впечатлен като доста мъже преди него и в момент на слабост да довери на Сам своите мисли или намерения, които микрофоните не можеха да уловят. Това, което не можа да предвиди обаче, бе, че ще се случи точно обратното. На единадесетата вечер в кенсингтънския апартамент двамата се срещнаха в тесния коридор, който водеше от банята към всекидневната. Съвсем изненадващо Сам Самървил се повдигна на пръсти, обви ръце около врата на Куин и го целуна по устата. От цяла седмица искаше да стори това. Той не я отблъсна и Сам се учуди на копнежа, с който отвърна на целувката й.
Останаха прегърнати няколко минути, докато нищо неподозиращият МакКрей се трудеше над тигана в кухнята, от другата страна на всекидневната. Коравата, загоряла ръка на Куин погали лъскавата й руса коса. Тя почувства как напрежението и умората на вълни напускат тялото й.
— Колко още, Куин? — промълви тя.
— Малко — прошепна той. — Още няколко дни, ако всичко върви добре. Може би седмица.
Когато се върнаха в стаята и МакКрей ги повика да вечерят, той не забеляза нищо.
Полковник Истърхаус се отправи с накуцване към прозореца по дебелия килим в офиса на Стийв Пайл и се загледа навън. Рапортът на Ланг лежеше върху масичката за кафе зад него.
Пайл го следеше с разтревожен поглед.
— Страхувам се, че този младеж може сериозно да навреди на интересите на страната ни — тихо каза Истърхаус. — Неволно, разбира се. Сигурен съм, че е съзнателен млад човек. Въпреки това…
Дълбоко в себе си бе много по-обезпокоен, отколкото изглеждаше. Планът му да организира избиването и унищожаването на Династията на Сауд до крак беше навлязъл вече в междинната си фаза и лесно можеше да бъде провален.
Имамът на шиитите-фундаменталисти продължаваше да се укрива и се намираше в безопасност от Тайната полиция, тъй като всички данни за него, заедно с известните на полицаите имена на негови свръзки, сподвижници, поддръжници и вероятни явки, бяха изтрити и заличени от централния полицейски компютър. Връзката с него поддържаше фанатикът от Религиозната полиция. Продължаваше набирането на ентусиазирани доброволци измежду шиитите. Казваха им само да се готвят за геройски и славни дела в името на техния Имам, а значи и в името на Аллах.
Строителството на новия стадион вървеше по график. Огромните му врати, прозорците, страничните изходи и вентилационната система се управляваха от централен компютър с програма, разработена от Истърхаус. Съставянето на планове за провеждане на военни маневри в пустинята с участието на значителна част от Саудитската армия, целящи столицата да остане практически беззащитна в деня на генералната репетиция, напредваше. Освен това беше платил на един египетски генерал-майор и двама палестински оръжейници да подменят редовните муниции на Кралската гвардия с дефектни за въпросната нощ.
Автоматичните пистолети Американ Пиколо, с пълнители и амуниции, трябваше да пристигнат с кораб в началото на новата година, а съхраняването и подготовката им преди да бъдат раздадени на шиитите, бяха вече уредени. Както беше обещал на Сайръс Милър, долари му бяха необходими само за закупуване на оборудване от чужбина. Разходите в Саудитска Арабия можеха да се покрият с риали.
Стийв Пайл обаче не знаеше нищо за това. Генералният директор на ИБСА беше слушал за Истърхаус и огромното му влияние върху кралското семейство. Почувства се поласкан, когато преди два месеца получи от него покана за вечеря. Като видя подправените документи на служител от ЦРУ, които Истърхаус му показа, той много се впечатли. Кой би предположил, че човекът не е никакъв независим консултант, а работи за американското правителство? И единствено той, Стийв Пайл, беше посветен в тайната му.
— Носят се слухове, че се готви заговор за сваляне на кралската династия — замислено бе заявил Истърхаус. — Научихме за тях и уведомихме крал Фахд. Негово величество се съгласи силите за сигурност, съвместно с ЦРУ, да проведат операция за разкриване на заговорниците.
Ръката на Пайл застина във въздуха, а устата му зейна от изумление. И все пак това беше напълно възможно.
— Както знаете, в тази страна с пари може да се купи всичко, включително информация. Точно от това имаме нужда, а не можем да отклоним средства от официалния бюджет на силите за сигурност, тъй като е възможно и между самите полицаи да има заговорници. Познавате ли принц Абдула?
Пайл кимна. Братовчед на краля и министър на строителството.
— По решение на краля той ще поддържа връзка с мен — каза полковникът. — Принцът се съгласи средствата, които са необходими, за да проникнем сред заговорниците, да бъдат взети от бюджета на неговото министерство. Разбира се, няма нужда да ви казвам, че висшите правителствени кръгове във Вашингтон са изключително заинтересовани за безопасността на това приятелско правителство.
И така банката, в лицето на един-единствен и твърде лековерен служител, се съгласи да участва в създаването на този фонд. Това, което Истърхаус в действителност направи, бе, че „бръкна“ в счетоводната компютърна програма на Министерството на строителството, която самият той беше разработил и инсталирал, и добави четири нови инструкции.
Едната бе неговият собствен компютърен терминал да бъде информиран при всеки случай, когато министерството издава платежно нареждане за разплащане по фактури, представени от многобройните изпълнители. Месечната сума от такива фактури беше огромна; в района на Джеда министерството субсидираше строителството на пътища, училища, болници, пристанища, стадиони, мостове, надлези, жилищни комплекси и блокове.
Втората задължаваше компютъра да добавя 10% към всяко разплащане, но тези 10% трябваше да бъдат превеждани по номера на неговата лична сметка в клона на ИБСА в Джеда. Третата и четвъртата инструкция бяха защитни: ако някога министерството поискаше ИБСА да го уведоми за общата стойност по сметката му, компютърът щеше да посочи наличната сума плюс 10%. И най-накрая, ако компютърът бъдеше директно запитан, той щеше да отрече всичко и да изтрие паметта си. Към настоящия момент сумата по сметката на Истърхаус възлизаше на 4 милиарда риала.
Ланг беше забелязал странния факт, че всеки път, когато банката, по нареждане на министерството, извършваше плащане на някой изпълнител, подобен превод в размер на точно 10% от сумата „Потъваше“ от фондовете на министерството в сметка с определен номер.
Всъщност това, което Истърхаус бе направил, представляваше разновидност на измамата с „четвъртия касов апарат“ и можеше да бъде разкрито едва през пролетта на следващата година, при ежегодната финансова ревизия на министерството. За основа на споменатата измама служеше историята за един американец, собственик на бар, който, макар барът му да бил винаги пълен, се усъмнил, че приходите му са с 25% по-малко, отколкото би трябвало да бъдат. Наел най-добрия частен детектив и го настанил в стая над бара. Детективът пробил дупка в пода и прекарал седмицата по корем, наблюдавайки какво става долу. Накрая докладвал на собственика:
„Съжалявам, че трябва да ви разочаровам, но сред хората от вашия персонал няма измамници. Всеки долар и всеки цент, които минават през тезгяха, влизат в един от вашите четири касови апарата.“
„Как така четири? — учудил се собственикът на бара. — Та аз съм поставил само три!“
