— Запознат съм с фактите — заяви генералният директор, — с всички факти. С истинските факти.
В случай, че Ланг не знаеше за какво става дума, той разказа на младия мъж онова, което му беше известно и което смяташе, че е вярно. Ланг злоупотребявал с пари от сметката на клиент — министерството на строителството. Сума, не особено голяма за мащабите на Саудитска Арабия, но напълно достатъчна за целта: един процент от всяка сума, изплащана по фактура на изпълнителите от министерството. За нещастие, мистър Амин не обърнал внимание на цифрите, но мистър Ал Харун забелязал несъответствията и предупредил мистър Стийв Пайл.
Генералният директор в Рияд проявил твърде голяма колегиалност и се опитал да спаси кариерата на Ланг, като настоял единствено всички пари да бъдат върнати в сметката на министерството, нещо, което вече било сторено.
В отплата за проявената солидарност от страна на неговия колега и от яд, че е бил лишен от присвоените пари, Ланг прекарал цяла нощ в клона на банката в Джеда, фалшифицирайки данни, за да „докаже“, че е злоупотребено със значително по-голяма сума, с прякото участие на Стийв Пайл.
— Но разпечатките, които донесох — възпротиви се Ланг.
— Подправени, разбира се. Ето тук разполагаме с истинските данни. Тази сутрин наредих нашия централен компютър да бъде включен към компютъра в Рияд и да се извърши проверка. Истинските данни са тук, върху бюрото ми. Те ясно показват какво е станало. Единият процент, който сте откраднали, е върнат. Други пари не липсват. Репутацията на банката в Саудитска Арабия е спасена, слава Богу — или по-скоро благодарение на Стийв Пайл.
— Но това не е вярно — запротестира Ланг твърде остро. — Измамата, която Пайл и неговият неизвестен съучастник вършеха, беше за десет процента от сметките на министерството.
Генералният директор изгледа смразяващо Ланг, а след това погледна към доказателствата, които малко преди това бе получил от Рияд.
— Ал — попита той, — да виждаш някакви данни за отклонявани десет процента?
Счетоводителят поклати глава.
— При всички случаи това би било абсурдно — каза той. — Предвид сумите, които се превеждат, един процент лесно може да стане незабелязан в тамошното огромно министерство. Но не и десет процента. Годишната финансова ревизия, която предстои през април, щеше да открие измамата. И къде щяхте да попаднете тогава? В някоя мръсна килия на саудитските затвори, до края на живота си. А и липсват основания да мислим, че правителството на Саудитска Арабия няма да е на власт следващия април, нали така?
Генералният директор се усмихна студено. Казаното не подлежеше на съмнение.
— Не — заключи счетоводителят, — боя се, че случаят е приключен. Стийв Пайл направи услуга не само на всички нас, той направи услуга и на вас, мистър Ланг. Той ви спаси от доживотна присъда.
— Която, по мое мнение, вероятно заслужавате — допълни генералният директор. — Ние, разбира се, не можем да ви я наложим. Нито пък желаем скандал. Осигуряваме служители по договор за много банки от Третия свят и скандал не ни трябва. Но, вие, мистър Ланг, вече не сте един от тези служители. Пред вас е заповедта за уволнение. Разбира се, и дума не може да става за обезщетение, нито пък за препоръчително писмо. А сега, моля ви, вървете си.
Ланг беше наясно с присъдата си. Никога вече нямаше да може да се занимава с банково дело в която и да е част на света. Шестдесет секунди по-късно той беше на тротоара на Ломбард Стрийт.
Във Вашингтон Мортън Станърд слушаше запис от обаждането на вбесения Зак, докато ролките на магнетофона върху заседателната маса в Залата за Кризисни ситуации се въртяха. Комисията се беше събрала тук, за да избегне досадните телевизионни камери, които бяха постоянно насочени към прозорците на Залата на Кабинета.
Новината, която бе дошла от Лондон, че всеки момент предстои размяна, вярна или не, беше разбунила отново духовете на пресата във Вашингтон. От ранни зори Белият дом беше залят с телефонни обаждания и за пореден път говорителят на правителството се чудеше какво да каже.
Когато записът най-сетне свърши, осемте члена на комисията, присъстващи в стаята, мълчаха потресени.
— Диамантите — изръмжа Одел. — Къде, по дяволите, са тези диаманти?
— Готови са — отговори веднага Станърд. — Извинявам се, че бях толкова оптимистично настроен в началото. Нямам представа от тези неща, мислех, че приготвянето на пратката ще отнеме по-малко време. Но всичко вече е готово — почти двадесет и пет хиляди различни по големина камъка, всички истински и на стойност малко повече от два милиона долара.
— Къде са? — попита Хюбърт Рийд.
— В сейфа на шефа на ню-йоркското представителство на Пентагона. Те се занимават със закупуването на системи от Източното крайбрежие. Сейфът, по понятни причини, е абсолютно сигурен.
— А как ще бъдат пренесени до Лондон? — запита Брад Джонсън.
— След час имам среща с един от старите експерти на военновъздушните сили — отговори Станърд. — Той ще ни посъветва кой е най-добрият начин да доставим пакета там.
— Ще ни трябва кола на Компанията, която да ги вземе, като пристигнат и да ги отнесе на Куин в апартамента — каза Одел. — Лий, ти ще уредиш това. Апартаментът е ваш, в края на краищата.
— Няма проблеми — отговори Лий Алегзандър от ЦРУ. — Ще наредя Лу Колинс лично да ги вземе щом самолетът кацне във военновъздушната база.
— Това трябва да стане до утре сутринта, лондонско време — каза вицепрезидентът. — В Лондон, в Кенсингтън, до утре сутринта. Имаме ли вече информация как ще стане размяната?
— Не — отговори директорът на ФБР. — Не се съмнявам, че Куин ще уточни подробностите с нашите хора.
От военновъздушните сили предложиха за презокеанския полет да се използва едноместен реактивен изтребител F-15 „Ийгъл“.
— Той ще има необходимата далечина на полета, ако го оборудваме с FAST комплекти — каза генералът от ВВС на Мортън Станърд в Пентагона. Трябва да донесете пакета във военновъздушната база на Националната Гвардия в Трентън, Ню Джърси, не по-късно от четиринадесет часа.
Пилотът, когото избраха за мисията, беше опитен подполковник с над седем хиляди летателни часа на F-15. В предиобедните часове самолетът в Трентън бе подложен на такова техническо обслужване, каквото не помнеше за цялото си досегашно съществуване. FAST комплектите бяха монтирани към въздушните колектори на левия и десния борд. Тези комплекти, противно на името им — fast означава „бърз“ — не допринасят за увеличаване скоростта на Ийгъла; съкращението се получава от Гориво и Датчик за Технически Цели (FAST — Fuel And Sensor Tactical) и всъщност представляват допълнителни горивни резервоари за полети на големи разстояния.
Без товар и допълнително оборудване на борда, Ийгълът може да носи 11 000 литра гориво, което му осигурява преход от четири хиляди и петстотин километра. Допълнителните 3 000 литра във всеки от FAST комплектите увеличават това разстояние на близо шест хиляди километра.
Докато обядваше със сандвич в навигационната зала, подполковник Бауърс обмисляше плана на полета. От Трентън до военновъздушната база на САЩ в Апър Хейфорд, край Оксфорд, разстоянието беше четири хиляди и осемстотин километра. Метеоролозите му бяха осигурили данни за силата на вятъра на избраната от него височина 16 000 метра и той изчисли, че полетът ще трае около пет и половина часа при скорост близка до тази на звука, като ще му останат към две хиляди литра гориво.
В два часа след обяд от военновъздушната база Андрюс край Вашингтон излетя въздушна цистерна КС 135. Тя се отправи към източното крайбрежие, където на височина 15 000 метра щеше да осъществи скачване с Ийгъла.
В Трентън се получи забавяне в последната минута. В три часа подполковник Бауърс беше вече в летателен костюм и готов да полети, когато дългата черна лимузина от ню-йоркското бюро на Пентагона влезе през главния портал. Един цивилен служител, придружен от генерал от ВВС, му връчи обикновено плоско дипломатическо куфарче и листче хартия с комбинацията на ключалката.
В същия момент в базата пристигна още една лимузина без отличителни знаци. Между двете групи служители се състоя оживено съвещание на пистата. В края на краищата взеха дипломатическото куфарче и
