положение той се движеше точно към предавателя. Устройството в куфарчето се задействаше с дистанционно управление от лимузината.
Те поеха бързо надолу по Парк Лейн, минаха през Найтсбридж и навлязоха в Кенсингтън.
— Активирайте го — нареди Браун.
Операторът натисна един бутон. Екранът остана пуст.
— Продължавай да го активираш всеки трийсет секунди докато го засечем — каза Браун — Чък, започвай да обикаляш из Кенсингтън.
Моксън подкара по Кромуел Роуд, след това се отправи на юг по Глостър Роуд към Олд Бромптън Роуд. Антената засече сигнала.
— Зад нас е, движи се на север — каза колегата на Моксън. — На около два километра оттук.
Тридесет секунди по-късно Моксън отново пресече Кромуел Роуд и се отправи на север по Ексибишън Роуд към Хайд Парк.
— Право пред нас, продължава на север — каза операторът.
— Кажи на момчетата в синьо, че го открихме — каза Браун.
Моксън уведоми посолството по радиото и на Еджуеър Роуд към тях се присъедини Ровър на Столичната полиция.
На задната седалка заедно с Браун бяха Колинс и Сеймър.
— Трябваше да се досетя — каза Колинс със съжаление. — Трябваше да обърна внимание на разликата във времето.
— Каква разлика във времето? — попита Сеймър.
— Нали помниш онази бъркотия на алеята пред Уинфийлд Хаус преди три седмици? Куин тръгна петнадесет минути преди мен, а пристигна само с три минути преднина. Не мога да се меря с лондонски шофьор на такси в пиково движение. Той е спирал някъде, подготвял е нещо.
— Не може да е планирал всичко това преди три седмици — възрази Сеймър. — Не е знаел как ще се развият нещата.
— Не е било необходимо — каза Колинс. — Нали си чел досието му. Участвал е в достатъчно бойни акции, за да е чувал за позиции в случай на отстъпление, ако нещата не потръгнат.
— Зави надясно към Сейнт Джон’с Ууд — каза операторът.
На колелото при Лордс полицейската кола се изравни с тях със свален прозорец.
— Движи се ей там на север — каза Моксън, сочейки към Финчли Роуд. Към тях се присъедини още една полицейска кола и всички се насочиха на север през Суис Котидж, Хендън и Мил Хил. Разстоянието беше намаляло на триста метра и те се оглеждаха напред за висок мъж без каска, с малък мотоциклет.
Минаха през Мил Хил Съркъс на около стотина ярда от предавателя и поеха нагоре по склона към Файв Уейс Корнър. Тук разбраха, че Куин сигурно отново е сменил превозното средство. Подминаха двама мотоциклетисти, от които не идваше сигнал, след това ги изпревариха два мощни мотоциклета, но предавателят, който следяха, все още беше пред тях и се движеше с постоянна скорост. Когато сигналът се насочи от Файв Уейс Корнър по магистрала А-1 към Хартфордшир, установиха, че идва от открит Фолксваген Голф GTi, чийто шофьор беше нахлупил на главата си дебела кожена шапка, покриваща ушите му.
Първото нещо, което Сайприън Фодъргил щеше да си спомни за събитията през този ден беше, че както караше към очарователната си малка къщичка в провинцията край Боръмуд, беше неочаквано изпреварен от огромна черна кола, която внезапно зави пред него и го принуди рязко да спре в една отбивка. Секунди след това, разказваше по-късно той на приятелите си в клуба, зяпнали от изумление, колата му била заобиколена от трима здравеняци, които насочили към него ей такива огромни пистолети. След това отзад спряла една полицейска кола, после още една и от тях излезли четирима полицаи, истински сладури, които казали на американците — трябва да са били американци, при това огромни — да приберат пистолетите си, иначе те щели да ги приберат.
Докато се усети — в това време всички в бара вече го слушаха внимателно — някакъв от американците смъкнал от главата му кожената шапка и изкрещял: „Казвай, глупако, къде е той?“, а един от полицаите се пресегнал към задната седалка и взел оттам дипломатическо куфарче, за което после цял час обяснявал, че вижда за пръв път.
Едрият сивокос американец, който изглежда бил шеф на групата от черната кола, грабнал куфарчето от ръцете на полицая, отворил ключалките и погледнал вътре. То било празно. След цялата тази олелия то да се окаже празно. Такава ужасна врява заради едно празно дипломатическо куфарче… Както и да е, американците ругаели като хамали и използвали такива думи, каквито той, Сайприън, не бил чувал досега и се надявал никога вече да не чуе; след това се намесил английският сержант, който сякаш не бил на себе си…
В два часа и двадесет и пет минути следобед сержант Кид се върна в патрулната кола, за да отговори на настоятелните повиквания по радиостанцията.
— Танго Алфа… — започна той.
— Танго Алфа, тук е Крамър. С кого говоря?
— Сержант Кид, сър. Отдел F.
— Какво става там, сержант?
Кид погледна към заобиколения фолксваген, изплашения му собственик, към тримата агенти на ФБР, които претърсваха празното дипломатическо куфарче и останалите двама американци, които стояха по- назад и бяха вперили очи в небето, като че ли очакваха помощ оттам и към тримата си колеги, които се опитваха да вземат показания.
— Пълна каша, сър.
— Сержант Кид, слушайте внимателно. Заловихте ли един доста висок американец, който преди малко открадна два милиона долара?
— Не, сър — отвърна Кид. — Заловихме един хомосексуален фризьор, който преди малко подмокри гащите.
— Искате да кажете, че е изчезнал? — Този вик, крясък, рев, възпроизвеждан от най-различни тембри и акценти, зазвуча в един апартамент в Кенсингтън, в Скотланд Ярд, във Уайтхол, във Вътрешното министерство, на Даунинг Стрийт, на Гровнър Скуеър и в Западното крило на Белия дом. — Но той не може да изчезне ей така!
Явно обаче можеше.
10.
Куин беше пуснал дипломатическото куфарче на задната седалка в открития Голф само тридесет секунди след като зави зад ъгъла на улицата, където се намираше апартаментът. Когато отвори куфарчето, което Лу Колинс му предаде преди зазоряване, той не видя никакъв предавател, но и не очакваше да види. Който и да бе работил по него в лабораторията, не би оставил видими следи от устройството. Куин просто бе приел, че в куфарчето има нещо, което ще насочи полицията към мястото на срещата, уговорено между него и Зак.
Докато чакаше на светофара, той бе отворил ключалките, бе натъпкал пакета с диаманти в закопчаното с цип кожено яке и се бе огледал наоколо. Голфът беше спрял до него. Шофьорът с плътно нахлупената кожена шапка не бе забелязал нищо.
На около километър по-нататък Куин изостави мотоциклета. Без задължителната каска лесно щеше да привлече вниманието на някой полицай. След като излезе от Бромптън Орътъри, той спря едно такси, каза на шофьора да кара към Марилбоун, плати на Джордж Стрийт и завърши пътуването пеш.
В джобовете му се намираше всичко, което бе успял да вземе от апартамента, без да привлече внимание: американският му паспорт и шофьорската му книжка, въпреки че скоро след като обявяха издирването му те щяха да бъдат безполезни, пачка английски лири от чантата на Сам, джобното му ножче с няколко остриета и чифт клещи от чекмеджето за бушони. От една аптека на Хай Стрийт в Марилбоун купи очила с обикновени стъкла и дебели рогови рамки, а от магазин за мъжко облекло — шапка от туид и скъп шлифер.
Той направи и още няколко покупки в една сладкарница, в железарски магазин и магазин за пътни принадлежности. Погледна часовника си — петдесет и пет минути, откакто бе затворил телефона в магазина
