осем големи пластмасови кофи за отпадъци и изпратени с хеликоптер в Лондон. Овалното петно в центъра на големия кръг от мястото, където се бе намирал Саймън Кормак в момента на взрива до мястото, където бе спрял да се търкаля, бе обработено особено внимателно. Изминаха четири часа преди тялото да бъде отнесено.
Първо го фотографираха от всички възможни ъгли — отдалеч, по-отблизо и в едър план. Едва когато тревната ивица около тялото бе основно претърсена и остана единствено мястото под него, доктор Барнард разреши там да се стъпва, за да се приближи тялото.
След това до трупа поставиха чувал от плътен найлон с цип, внимателно вдигнаха останките на Саймън Кормак и ги положиха върху него. Загърнаха чувала, затвориха ципа и го сложиха в кош под хеликоптера, който щеше да го транспортира до лабораторията за аутопсия.
Смъртта бе настъпила в Бъкингамшир — едно от трите графства, които влизаха в района на полицейския участък Темз Вали. Стана така, че мъртвият Саймън Кормак се завърна в Оксфорд, в болницата Радклиф, оборудването на която не отстъпва дори и на това в лондонската болница Гай.
От Гай пристигна един приятел и колега на доктор Барнард — човек, който бе работил заедно с главния специалист по експлозивите от Столичната полиция по много случаи, двамата професионалисти се разбираха чудесно. Смятаха ги за екип, въпреки че упражняваха различни професии. Доктор Иън Макдоналд бе патолог, старши консултант в известната лондонска болница, когото често ангажираха от министерството на вътрешните работи по настояване на Скотланд Ярд. Нему бе поверено тялото на Саймън Кормак в Радклиф.
През деня, докато полицейските служители пълзяха из тревата край А-421, между Лондон и Вашингтон се проведоха продължителни консултации относно изявлението, с което трябваше да се излезе пред средствата за масова информация и пред света. Споразумяха се изявлението да бъде направено от Белия дом и незабавно потвърдено от Лондон. То щеше просто да гласи, че размяната е била уговорена в условията на пълна секретност, както са поискали похитителите, че откупът (без да се уточнява сумата) е бил платен и че престъпниците не са удържали на дадената дума. Английските власти, в отговор на анонимно обаждане по телефона, са отишли на съобщеното им място в Бъкингамшир и са намерили Саймън Кормак мъртъв.
Разбира се, съболезнованията на английския монарх, правителство и народ към президента и целия американски народ, бяха безкрайно искрени и дълбоки, а организираното в нечувани мащаби издирване целеше да се идентифицират, открият и арестуват престъпниците.
Сър Хари Мариот твърдо настоя в изречението, което описваше организирането на размяната, да се включат пет допълнителни думи — „между американските власти и похитителите“ — и Белият дом, макар и неохотно, отстъпи.
— Хората от телевизията и пресата живи ще ни одерат — изръмжа Одел.
— Е, вие искахте Куин — каза Филип Кели.
— Всъщност вие настоявахте за Куин — тросна се Одел на Лий Алегзандър и Дейвид Вайнтрауб, които също се намираха в Залата за кризисни ситуации. — Между другото, къде е той сега?
— Задържан е — каза Вайнтрауб. — Англичаните отказаха да го пуснат в посолството, на суверенна американска територия. Хората им от MI5 са наели една вила в Съри. Той е там.
— Е, доста обяснения ще трябва да даде — каза Хюбърт Рийд. — Диамантите изчезнаха, похитителите изчезнаха, а бедното момче е мъртво. Как точно е загинало?
— Англичаните се опитват да установят това — отговори Брад Джонсън. — Според Кевин Браун като че ли е бил поразен от базука, станало е пред очите им, но не са видели нищо, което да прилича на базука. Или е стъпил върху някаква мина.
— Мина на такова затънтено място? — попита Станърд.
— Както ви казах аутопсията ще покаже причината за смъртта.
— Смятам, че след като англичаните приключат с разпитите, трябва да го върнем тук — заяви Кели. — Наложително е да говорим с него.
— Вашият заместник-началник отдел вече се е заел с това — каза Вайнтрауб.
— Ако откаже да дойде, можем ли да го принудим? — попита Бил Уолтърс.
— Да, господин министър, можем — отговори Кели. — Кевин Браун смята, че той може би е замесен по някакъв начин. Не знаем как точно… все още. Но ако издадем заповед за задържането му като важен свидетел, мисля, че англичаните ще го натоварят на самолета.
— Ще изчакаме още двадесет и четири часа, за да видим какво ще направят англичаните — закри заседанието Одел.
Изявлението на Вашингтон бе излъчено в пет часа следобед местно време и разтърси Съединените щати така, както навремето убийството на Боби Кенеди и Мартин Лутър Кинг. Представителите на пресата изпаднаха в бясна ярост заради отказа на Крейг Липтън, правителствения говорител, да отговори на стотиците допълнителни въпроси, които зададоха. Кой бе уговорил откупа? На каква сума възлизаше той? Във вид на какво? Как е бил предаден? От кого? Защо не е бил направен опит да се арестуват похитителите при предаването? Било ли е поставено подслушвателно устройство в пакета с парите? Да не би проследяването на похитителите да е било извършено твърде неумело и те да са убили момчето при бягството си? С каква сериозност са погледнали властите на случая? Обвинява ли Белия дом Скотланд Ярд за станалото? Ако не — защо? Защо изобщо Съединените щати не са оставили случая изцяло в ръцете на Скотланд Ярд? Разполагат ли властите с някакво описание на похитителите? Дали английската полиция е затягала обръча около тях? Въпросите се сипеха един след друг. Крейг Липтън категорично реши да подаде оставка, преди да са го линчували. В Лондон, където времето бе с пет часа напред, реакцията беше подобна. Вечерните телевизионни програми бяха прекъснати, за да се съобщи важната новина, която потресе нацията. Телефонните централи на Скотланд Ярд, министерството на вътрешните работи, Даунинг Стрийт и американското посолство бяха блокирани от безбройните обаждания. На журналистическите екипи, които се канеха да се прибират по домовете си към десет часа вечерта, бе наредено да останат на работа и през нощта, тъй като новите издания трябваше да бъдат готови най-късно до пет часа сутринта. На разсъмване те вече бяха обсадили болницата Радклиф, Гровнър Скуеър, Даунинг Стрийт и Скотланд Ярд. В наети хеликоптери журналистите кръжаха над пустата отсечка между Фени Страдфорд и Бъкингам, за да заснемат асфалта и последните останали прегради и полицейските коли, пристигнали там на зазоряване.
Малко бяха тези, които успяха да заспят. Подтиквани от личното настояване на сър Хари Мариот за максимална бързина, доктор Барнард и неговият екип работиха през цялата нощ. Съдебно-медицинският експерт напусна мястото едва призори, уверен че няма какво повече да се открие. Десетчасовото претърсване превърна тридесетметровия кръг в най-чистия терен в Англия. Всичко събрано вече се намираше в сиви пластмасови контейнери, наредени край стената в лабораторията му. Доктор Барнард и сътрудниците му щяха да прекарат предстоящата нощ над микроскопите.
Найджъл Крамър прекара нощта в оскъдно обзаведена стая в една крайградска къща от времето на Тюдорите, скрита от пътя зад пояс от дървета, в сърцето на Съри. Въпреки елегантната фасада старата къща бе подходящо оборудвана за провеждане на разпити. Английските тайни служби използваха избените й помещения като център за обучение по такива неортодоксални дисциплини.
Присъстваха също Браун, Колинс и Сеймър, които лично бяха настоявали за това. Крамър не възрази — изричните инструкции на сър Хари бяха да се оказва пълно съдействие на американците — където и когато е възможно. Сведенията, получени от Куин, така или иначе щяха да станат достояние и на двете правителства.
Куин имаше голяма синина от едната страна на брадичката, а върху подутината на тила му бе поставен лейкопласт. Той все още бе по риза, вече мръсна, и панталони. Бяха взели обувките и колана му. По лицето му беше набола брада. Изглеждаше изтощен, но отговаряше на въпросите спокойно и ясно.
Крамър започна от самото начало: защо бе избягал от кенсингтънския апартамент? Куин обясни. Браун щеше да го изпепели с поглед.
— Мистър Куин, имахте ли някакво основание да смятате, че някое лице или група от лица, биха могли да се опитат да се намесят при предаването на откупа, излагайки по този начин на опасност живота на Саймън Кормак?
