— Госпожице — Майкъл Одел се наведе напред, за да я вижда по-добре, — давате ли си сметка какво предлагате? Този човек е убивал вече — вярно, по време на сражение — но ако е свързан с престъпниците, можете да загинете.
— Знам това, господин вицепрезидент. В това е въпросът. Аз съм убедена, че той е невинен и съм готова да поема този риск.
— М-м-м. Добре, не напускайте града, мис Самървил. Ще ви уведомим за решението си. Трябва да обсъдим всичко това насаме — каза Одел.
Министърът на вътрешните работи, сър Хари Мариот, прекара една тревожна сутрин, четейки докладите на доктор Барнард и доктор Макдоналд. След това отнесе и двата на Даунинг Стрийт.
Върна се в министерството по обяд. Там го очакваше Найджъл Крамър.
— Запознат ли сте с това? — попита сър Хари.
— Прочетох копията, господин министър.
— Ужасно, направо страшно. Ако се разчуе… Знаете ли къде е посланик Феъруедър?
— Да. Той е в Оксфорд. Преди час съдия-следователят му е предал тялото. Мисля, че президентският самолет е пристигнал в Апър Хейфорд и е готов да отлети с ковчега за Щатите. Посланикът ще го изпрати и ще се върне в Лондон.
— М-м-м. Ще се наложи да помоля външното министерство да ми уреди среща с него. Никой не трябва да получи копия от тези доклади. Отвратителна работа. Нещо ново по издирването?
— Много малко, сър. Куин е категоричен, че нито един от останалите двама похитители, които е видял, не е продумал и дума. Възможно е да са били чужденци. Съсредоточили сме усилията си за издирване на Волвото по големите пристанища и летища, откъдето има курсове и полети за Европа. Страхувам се, че вече са се измъкнали. Продължава, разбира се, и търсенето на къщата. Вече не е нужна дискретност; ако сте съгласен, ще разпоредя тази вечер да се отправи призив за съдействие към обществеността. Самостоятелна къща с прилежащ гараж, изба и Волво с такъв цвят — все някой трябва да е забелязал нещо.
— Да, непременно. Дръжте ме в течение — каза министърът на вътрешните работи.
Същата вечер във Вашингтон, на тръпнещата в очакване в апартамента си в Александрия Сам Самървил, бе наредено да се яви в Хувър Билдинг. Въведоха я в офиса на Филип Кели, главния шеф на нейния отдел, който й съобщи решението на Белия дом.
— Е, добре, агент Самървил, постигнахте своето. От горе са съгласни да се върнете в Англия и да последвате мистър Куин. Но този път ще бъдете неотлъчно с него, нито за миг не трябва да го оставяте сам. И ще съобщавате на мистър Браун за всяка негова стъпка.
— Да, сър. Благодаря ви, сър.
Тя пристигна на летището точно навреме, за да хване нощния полет до Хийтроу. Самолетът излетя от Дълес Интернешънъл с малко закъснение. На няколко километра оттам, във военновъздушната база Андрюс, се приземяваше президентският самолет с тялото на Саймън Кормак на борда. В този час всички летища в Америка преустановиха работа за две минути в знак на почит.
Самолетът кацна в Хийтроу на разсъмване. Четвъртото разсъмване от убийството насам.
Тази сутрин Ървинг Мос се събуди рано от звъна на телефона. Обаждането можеше да бъде само от едно място — един единствен човек знаеше номера му тук. Погледна часовника си: четири часа сутринта, десет часа вечерта в Хюстън, един ден назад. Той записа дългия списък от цени на продукти, всички в щатски долари, зачерта нулите, които оказваха интервалите между отделните думи и съпостави редиците от числа с предварително записаните редове от букви в тефтерчето си, на листа с днешна дата.
Когато приключи с разшифроването, Мос присви устни. Ставаше дума за нещо извънредно, нещо непредвидено, нещо, за което трябваше да се погрижи. И то незабавно.
Алойзиъс „Ал“ Феъруедър Младши, посланик на САЩ при британския кралски двор, бе получил съобщението от външното министерство предишната вечер, след завръщането си от американската военновъздушна база в Апър Хейфорд. Изминалият ден беше тежък и тъжен: съдия-следователят от Оксфорд му бе дал разрешение да вземе тялото на президентския син, след това бе взел ковчега от местното погребално бюро, което се бе постарало да направи всичко по силите си, но без особени шансове за успех, и бе изпратил печалния товар във Вашингтон с президентския самолет.
Беше назначен на този пост от новата администрация преди три години и знаеше, че се справя добре с работата си, въпреки че бе наследил неповторимия Чарлс Прайс от управлението на Рейгън. Но изминалите четири седмици бяха кошмар, който не би пожелал на нито един посланик.
Поканата на външното министерство го озадачи, тъй като срещата щеше да бъде не с министъра на външните работи, с когото обикновено поддържаше връзка, а с министъра на вътрешните работи, сър Хари Мариот. Той познаваше сър Хари, както и повечето от английските министри достатъчно добре, за да си позволи да пропуска титлата му и насаме да си говорят на малки имена. Но да се яви във външното министерство, при това рано сутринта, беше необичайно, а и в съобщението от външното министерство липсваше обяснение. Неговият дълъг черен кадилак навлезе във Виктория Стрийт в девет часа без пет минути.
— Драги ми Ал — Мариот беше самата любезност, макар че в гласа му се долавяше сериозност, неизбежна при дадените обстоятелства, — няма нужда, надявам се, да ви казвам как събитията през последните няколко дни разтърсиха цялата ни страна.
Феъруедър кимна. Той не се съмняваше, че реакцията на английското правителство и на хората е съвсем искрена. Дни наред Гровнър Скуеър беше опасан от двойна опашка желаещи да се подпишат в Книгата за съболезнования във фоайето на посолството. В самото начало на първата страница беше простичко написано „Елизабет Р“. Следваха подписите на целия кабинет, на двамата архиепископи, на главите на останалите църкви и хиляди имена на високопоставени и съвсем обикновени хора. Сър Хари побутна по бюрото към него две кафяви папки.
— Исках насаме да се запознаете с това и предлагам да го сторите сега. Вероятно ще възникнат въпроси, които трябва да обсъдим, преди да си тръгнете оттук.
Докладът на доктор Макдоналд беше по-кратък. Той започна с него. Саймън Кормак бе починал вследствие на тежки рани в областта на гръбначния стълб и коремната област, причинени от взривяването на малко, но с голяма разрушителна сила количество експлозив близо до основата на гръбначния стълб. В момента на смъртта бомбата се е намирала у него. Имаше и още подробности, но в типичен медицински стил, които се отнасяха до физиката му, неговото здравословно състояние, последната храна, която е поел и други подробности.
Доктор Барнард съобщаваше повече неща. Бомбата, която се е намирала у Саймън Кормак, е била скрита в широкия кожен колан, който е носел, и който му е бил даден от похитителите, за да пристяга джинсите, дадени му също от тях.
Коланът е бил широк осем сантиметра и направен от две ивици волска кожа, съшити заедно по краищата. За закопчаване е служела тежка релефна тока от пиринч, дълга десет сантиметра и малко по- широка от самия колан. На нея е била гравирана глава на дългорог бивол. Този вид колани се продават във всички специализирани магазини за каубойско облекло и туристически принадлежности. Въпреки, че е изглеждала масивна, токата всъщност е била куха.
Експлозивът е бил Семтекс, с форма на пластина и тегло две унции. Съставът на Семтекс е 45% пентатетроетер нитрат (PTENN), 45% RDX и 10% пластификатор. Пластината е била дълга осем сантиметра и широка четири и се е намирала между двете ивици кожа, точно до основата на гръбначния стълб на момчето. В пластичния експлозив е бил поставен миниатюрен детонатор, изваден по-късно от парче гръбначен прешлен, заседнало в далака. Макар и деформиран, детонаторът е бил разпознат и идентифициран.
От експлозива и детонатора е излизал проводник, който е бил свързан към литиева батерия, намираща се отстрани на колана, не по-голяма и подобна на онези, които се използват за захранване на електронни часовници. Тя е била поместена в отверстие, прерязано между двете кожени ивици. Същият проводник е бил свързан към приемник за радиоимпулси, скрит в токата. Антената, в случая друг проводник, е излизала
