двете страни на Де Кайзер Леи.
— Какво точно търсиш тук? — попита Сам по време на обяда.
— Един човек — отговори Куин.
— Какъв човек?
— Ще ти кажа, когато го видя.
След обяда Куин използва френския си, за да се посъветва с един таксиметров шофьор, после се качиха в колата му и тръгнаха. Спряха пред един магазин за художествени изделия, където Куин направи две покупки. След това от едно павилионче на улицата той купи карта на града и още веднъж обсъди нещо с шофьора Сам чу думите „Фалкон Руи“ и „Шиперстраат“. Шофьорът й хвърли похотлив поглед.
Фалкон Руи се оказа занемарена уличка, към която гледаха евтини магазини за дрехи. В един от тях Куин купи моряшки пуловер, платнени панталони и груби ботуши. Напъха всичко в чувал от зебло и двамата се отправиха към Шиперстраат. Над покривите Сам виждаше високите стрели на кранове, което сочеше, че пристанището е някъде наблизо.
Куин излезе от Фалкон Руи и се озова в лабиринт от тесни и мръсни улички, които образуваха нещо като квартал от стари и западнали сгради, простиращ се между Фалкон Руи и реката Шелда.
Те подминаха няколко грубовати на външен вид мъже, които приличаха на моряци от търговския флот. Вляво от Сам имаше осветен прозорец от дебело стъкло. Тя погледна вътре. В един фотьойл се бе излегнала млада пълничка жена, чиято плът напираше навън от оскъдния й сутиен и бикини.
— Господи, Куин, та това е кварталът на проститутките — запротестира тя.
— Знам — отвърна той. — Точно за него питах шофьора на таксито.
Той продължаваше да върви, като хвърляше по един поглед наляво и надясно към табелите над магазините. Освен баровете и осветените прозорци, зад които седяха проститутки, прикоткващи с пръст минувачите, имаше съвсем малко други магазини. Но три от тях бяха такива, каквито той търсеше, всичките на разстояние не повече от двеста метра.
— Татуировчици ли търсиш? — попита тя.
— Не, пристанище — отвърна просто той. — Там където има пристанище, има моряци, където има моряци, има татуировки. Пристанището означава също така, че има барове и момичета, както и измет, която живее върху гърба на момичетата. Довечера ще дойдем отново.
В определения час сенатор Бенет Хапгуд се изправи в Залата на Сената и се запъти към подиума. Един ден след погребението на Саймън Кормак членовете на двете камари на американския конгрес отново побързаха да заявят своята потресеност и отвращение от това, което се бе случило преди седмица край самотен път в далечна Англия.
Един след друг сенаторите вземаха думата и призоваваха към всеобщи действия за откриване на виновниците, които да бъдат изправени пред американски съд, съдени от американското правосъдие, без оглед на цената за това. Председателят удари с чукчето.
— Има думата младият сенатор от Оклахома — напевно изрече той.
В Сената Бенет Хапгуд не бе известен като „тежка артилерия“. Много от присъстващите щяха да излязат, ако темата на разискванията бе друга. Никой не смяташе, че младият сенатор от Оклахома би могъл да добави нещо повече към това, което вече бе казано. Но Хапгуд го направи. Той произнесе обичайните слова на съболезнование към президента, както и погнуса от случилото се и нетърпение час по-скоро да види виновниците наказани. Сетне направи пауза и се замисли над това, което следваше да каже.
Съзнаваше огромния риск, беше му ясна жестоката цена на залога. Той бе научил урока си добре и знаеше какво трябва да съобщи, но не разполагаше с нито едно доказателство за това. Ако грешеше, колегите му от Сената щяха да го сметнат за поредния провинциален глупак, който не влага смисъл в това, което говори. Но той знаеше, че трябваше да продължи — в противен случай щеше да загуби подкрепата на своя нов и много влиятелен финансов поддръжник.
— Но може би не трябва да отиваме чак толкова далеч в търсене на виновниците за това пъклено дело.
Тихото шептене в залата замря. Сенаторите, запътили се по пътеките към изхода, сепнато се спряха и се извърнаха.
— Бих желал да ви запитам следното. Не е ли вярно, че бомбата, която погуби този млад човек, единствения син на нашия президент, е проектирана, произведена и сглобена изцяло в Съветския съюз и че това може да се докаже? Това устройство не е ли доставено от Русия?
Неговата демагогска дарба щеше да го отнесе още по-надалеч, ако всеобщ смут, объркване и врява не бяха прекъснали заседанието.
Само за десет минути с помощта на медиите въпросът му стана достояние на цялата нация. В продължение на два часа администрацията във Вашингтон въртеше и усукваше, но накрая трябваше да даде гласност на резюмето от доклада на д-р Барнард.
До вечерта силната омраза към неизвестния извършител, която предишния ден като отприщен мрачен поток бе забушувала в душите на нантъкетци, намери своята мишена. Преди полицията да може да реагира, хората спонтанно се събраха на групи и тълпи, нападнаха и опустошиха представителството на съветската авиокомпания Аерофлот на Пето авеню, номер 630 в Ню Йорк. Обзетите от паника служители в офиса се втурнаха към горните етажи, търсейки спасение от разярената тълпа, но само за да бъдат пресрещнати и отблъснати обратно от служителите, работещи над тях. Накрая руснаците, както и всички останали от сградата, успяха да избягат с помощта на пожарната команда, пристигнала, когато вратите на представителството бяха подпалени и цялата сграда бе евакуирана.
Полицията успя да стигне точно навреме до Съветската мисия към Обединените нации на Ист 67-ма улица, номер 136. Надигаща се тълпа от нюйоркчани се мъчеше да пробие кордона полицаи, но за щастие на руснаците редиците от сини униформи удържаха. Полицаите се бореха с тълпа, която бе решила да извърши нещо, което много от тях тайно в душите си одобряваха.
Във Вашингтон положението бе същото. Столичната полиция бе предварително известена и полицаите бяха своевременно отцепили както съветското посолство, така и консулството на Фелпс Плейс.
Отчаяните апели, които съветският посланик отправяше по телефона към Държавния департамент, бяха посрещани с уверението, че английският доклад все още се проучва и може да се окаже неверен.
— Искаме да видим този доклад — настояваше посланик Ермаков. — Това е лъжа. Категоричен съм. Това е лъжа.
Късно вечерта агенциите ТАСС и Новости, както и всички съветски посолства в света, излязоха с категорично опровержение на разкритията, съдържащи се в доклада на Барнард, като обвиниха Лондон и Вашингтон в долна и преднамерена клевета.
— Как, по дяволите, се разчу това? — поиска да узнае Майкъл Одел. — Как, по дяволите, този Хапгуд е узнал за това?
Никой ме можа да му отговори. Всяка по-голяма организация, да не говорим за правителство, не може да функционира без екип от секретарки, стенографи, чиновници, пратеници и други такива, като поверителна информация може да изтече от всеки един от тях.
— Едно нещо е сигурно — размишляваше Станърд, министърът на отбраната. — След всичко това договорът Нантъкет е окончателно погребан. Ние ще трябва да преразгледаме отчисленията за военния бюджет на базата на нововъзникналата ситуация — не трябва да има никакви намаления, никакви ограничения.
Куин се помъкна по баровете из лабиринта от тесни улички, излизащи от Шиперстраат. Той се озова там в десет същата вечер и не си тръгна, докато и последният бар не спусна кепенци малко преди изгрев слънце. С вид на подпийнал моряк, той крачеше из квартала с дългите си крака, изломотваше нещо неясно на френски и гаврътваше по една малка бира във всеки бар, който се изпречеше пред очите му. Навън бе студено и зад прозорците леко облечените проститутки се свиваха зиморничаво до малки електрически печки. От време на време някоя от тях приключваше работа, навличаше палтото си и притичваше по тротоара до един от баровете, за да се подкрепи с питие и размени обичайните дебелашки шеги с бармана и редовните му клиенти.
Повечето от баровете носеха имена като Лас Вегас, Холивуд, Калифорния, тъй като техните собственици
