оптимистично се надяваха, че тези имена, от които лъхаше чарът на далечни приказни места, ще убедят скитника-моряк, че същият разкош се крие и зад техните очукани врати.
Общо взето това бяха занемарени, но топли кътчета, а и бирата, която сервираха, бе добра.
Куин бе казал на Сам, че тя ще трябва да чака или в хотела, или в колата, паркирана през две пресечки на Фалкон Руи. Тя предпочете колата, което не й попречи да получи солиден дял предложения през прозорците й.
Куин седеше и бавно отпиваше, като съзерцаваше прилива от местни жители и чужденци по улици и барове, който ту се усилваше, ту отслабваше. На лявата му ръка се виждаше татуировка — черна паяжина с ярко червен паяк в средата — изписана с индийско мастило от магазина за художествени изделия и леко зацапана, за да изглежда по-стара. През цялата вечер той не спря да разучава левите ръце на хората покрай него, но не можа да съзре нещо подобно.
Той тръгна да се шляе нагоре по Гуит Страат и Паули Плейн, обърна по една бира във всеки бар, сетне по първата пряка се върна на Шиперстраат и започна отново. Момичетата от занаята сметнаха, че той търси жена, но не може да се реши. Мъжете в баровете не му обръщаха никакво внимание, тъй като самите те не се застояваха за дълго време. Няколко бармана, при неговото трето посещение, кимнаха с глава и се ухилиха: „Пак се връщаш — не ти върви, а?“
В известен смисъл те бяха прави. Не му вървеше и затова преди изгрев слънце той се върна в колата при Сам. Тя дремеше, а двигателят работеше, за да поддържа парното.
— Сега какво? — попита тя, като го караше обратно към хотела.
— Ще хапнем, ще поспим, пак ще хапнем и утре вечер отново тук — отвърна той.
Тази сутрин, която те прекараха в леглото, Сам бе особено активна, подозирайки че Куин не е могъл да устои на изкушенията на някои момичета и техните одежди, които Шиперстраат щедро предлагаше на показ. Той не беше се поддал, но не видя причина да я изважда от това й заблуждение.
Същия ден Сайръс Милър прие Лайънъл Коб по негова молба в офиса си на върха на небостъргача Пан- Глоубъл.
— Аз съм вън от играта — каза категорично Коб. — Нещата отидоха твърде далеч. Това, което стана с момчето, е ужасно. Така смятат и съдружниците ми. Сайръс, ти каза, че никога няма да се стигне дотам. Ти каза, че отвличането ще бъде напълно достатъчно за… да се променят нещата. Ние никога не предполагахме, че момчето ще загине… това, което тези изроди му сториха… е ужасно… неморално.
Милър стана от бюрото си, очите му изгаряха по-младия мъж пред него.
— Не ме учи какво е морал, момче. Никога повече не го прави. И аз не исках това да се случи, но всички знаехме, че е възможно. И ти също, Лайънъл Коб, Бог ще ти бъде съдник, и ти също. Но то трябваше да се случи. За разлика от теб, аз се молих за Неговото напътствие, за разлика от теб, аз по цели нощи се молих на колене за това момче. И Господ ми отговори, приятелю, Той ми каза: „По-добре е само един агнец да отиде на заколение, отколкото цялото стадо да погине“. Коб, ние тук не говорим за един човек, ние говорим за безопасността, за оцеляването, за просъществуването на американския народ. И Господ ми каза това, което трябва да бъде сторено. Комунистът във Вашингтон трябва да бъде спрян, преди да успее да разруши храма Господен, храма, който е цялата тази наша страна. Върни се в завода си, Лайънъл Коб, върни се и изкови от ралата мечове, с които да защитим нашата нация и поразим Антихристите от Москва. И дума да не си обелил повече, господинчо. Не искам повече да ми говориш за морал, тъй като това е Божие дело и Той ми го каза.
Напълно сломен, Лайънъл Коб се върна в завода си.
Михаил Сергеевич Горбачов също имаше тежка среща този ден. Отново върху дългата маса за съвещания, простираща се почти до края на стаята, бяха пръснати западни вестници. Снимките по тях разказваха част от случилото се, крещящите им заглавия — останалото. Само последните се нуждаеха от превод на руски. Преводите, извършени от външното министерство, бяха забодени с карфици към всеки вестник.
На бюрото му имаше и доклади, които не се нуждаеха от превод. Те бяха на руски, изпратени от съветските посланици по целия свят, от генералните консулства и от кореспондентите на Съветския съюз, работещи зад граница. Дори източноевропейските сателитни държави бяха провели свои собствени антисъветски демонстрации. От самото начало Москва не бе спряла да отрича обвиненията и бе искрена в това, но все пак…
Като руснак и с дългогодишен опит на партиен апаратчик, Горбачов не бе несведуш в областта на „реалполитик“. Той добре знаеше какво е това дезинформация. Не бе ли Кремъл този, който бе създал цял един отдел за това? Не съществуваше ли в КГБ цяло управление, което се бе специализирало в посяване на анти-западни настроения посредством умели лъжи или чрез нанасящите още по-голяма вреда полуистини? Но дезинформация от такъв мащаб изглеждаше невероятна.
Той с нетърпение очакваше човека, когото бе повикал. Наближаваше полунощ. Тази среща го бе принудила да отмени запланувания лов на диви патици около северните езера, както и гощавката от грузински ястия с богати подправки — една от неговите две големи слабости. Човекът пристигна малко след полунощ.
Генералният секретар на комунистическата партия на Съветския съюз последен на този свят би очаквал председателят на КГБ да е сърдечна, приятна личност, но от лицето на генерал-полковник Владимир Крючков лъхаше някаква студена жестокост, която Горбачов намираше особено отблъскваща.
Истина бе, че самият той преди три години го беше издигнал от поста Първи заместник-председател, когато успя да изхвърли стария си противник Чебриков. Тогава Горбачов нямаше голям избор. Един от четиримата заместник-председатели трябваше да заеме овакантеното място и това, че Крючков бе работил като юрист, наклони везните в негова полза.
Вътре в себе си Горбачов признаваше, че това негово решение може би бе породено от желанието му да превърне Съветския съюз в „правова държава“ с върховенство на закона, концепция, която преди бе смятана от Кремъл за буржоазна. Пред очите му изплуваха трескавите дни в началото на октомври 1988, когато внезапно свика извънредно заседание на Централния комитет и започна своята Вартоломеева нощ срещу опонентите си. Може би в бързината бе пропуснал нещо. Като например миналото на Крючков.
Крючков бе работил в прокуратурата по времето на Сталин — служба, изискваща хора със здрави нерви — бе взел участие в жестокото потушаване на вълненията в Унгария през 1956 и постъпил в редовете на КГБ през 1967. Там, в Унгария, се бе запознал с Андропов, който щеше да оглавява КГБ в продължение на 15 години. Андропов бе човекът, назначил Чебриков за свой наследник, а Чебриков от своя страна бе избрал Крючков за шеф на външното разузнаване, Първо главно управление. Изглежда че той, генералният секретар, бе подценил силата на старото бойно другарство.
Той погледна към високото извито чело, смразяващия поглед в очите, гъстите сиви бакенбарди и мрачната уста с извити надолу краища и осъзна, че човекът насреща може, в края на краищата, да се окаже от противниковия лагер.
Горбачов излезе иззад бюрото си и се ръкува — сухо и твърдо ръкостискане. Винаги когато говореше, той гледаше събеседника си право в очите, като че ли търсеше да открие в тях неискреност или плахост и за разлика от повечето свои предшественици бе доволен, ако не забележеше нито едно от двете. Той посочи неопределено към докладите от чужбина. Генералът кимна, вече се беше запознал не само с тях, а и с други. Той избягваше погледа на Горбачов.
— Нека бъдем кратки — каза Горбачов. — Ние знаем какво пише в тях. Това е лъжа. Нашите опровержения не спират да излизат. Не трябва да допуснем тази лъжа да улегне в съзнанието на хората. Но откъде идва тя? На какво се базира?
Крючков потупа купчината западни статии с презрение. Въпреки че бе бивш резидент на КГБ в Ню Йорк, той ненавиждаше Америка.
— Другарю Генерален секретар, изглежда, че всичко това се базира на доклад от английските експерти, които са извършили съдебно-медицинската експертиза и са установили начина, по който момчето е загинало. Или те лъжат, или други са им взели доклада и са го преправили. Подозирам, че това е номер на американците.
Горбачов се върна зад бюрото и зае отново мястото си. Той внимателно претегляше думите си.
