— Възможно ли е… при каквито и да е обстоятелства… да има нещо вярно в това обвинение?
Владимир Крючков се сепна. В поверената му организация съществуваше отдел, който в специалните си лаборатории изследваше, изобретяваше и произвеждаше най-сатанинските устройства за прекъсване на човешкия живот или просто за неговото осакатяване. Но не за това ставаше дума, а дали те не бяха сглобили някаква бомба, която да бъде скрита в колана на Саймън Кормак.
— Не, другарю Генерален секретар, със сигурност не.
Горбачов се наведе напред и удари по масата с попивателницата.
— Установете го — заповяда той — веднъж и завинаги, да или не, установете това!
Генералът кимна и излезе. Генералният секретар се загледа в просторната стая. Той се нуждаеше — или може би трябваше да се каже „беше се нуждаел“ — от нантъкетския договор в много по-голяма степен, отколкото смятаха в Овалния кабинет. Без него страната му бе изправена пред призрака на невидимия за радарите бомбардировач В2 „Стелт“ и пред кошмара да се търсят отнякъде 300 милиарда рубли, за да се изгради отново системата за противовъздушна отбрана. Докато нефтът привърши.
На третата нощ Куин го съзря. Той бе нисък и набит — любител на юмручни схватки — с щръкнали уши и сплескан нос като на мопс. Той седеше сам на края на барплота в бар Монтана, мръсна дупка в Оуде Ман Страат — Улицата на Старика — име, което напълно й прилягаше. В бара имаше още десетина души, но никой не го заговаряше, а и той самият като че ли не желаеше това.
Той държеше халбата бира в дясната си ръка, с лявата стискаше ръчно свита цигара и на същата ръка се виждаше червеният паяк сред черна паяжина. Куин бавно премина покрай барплота и седна през едно място до него.
Известно време и двамата мълчаха. Мопсът хвърли един поглед към Куин и с това приключи. Изминаха десет минути. Мъжът си сви втора цигара. Куин му подаде огънче. Мопсът кимна, но не благодари на глас. Навъсен и мнителен, той трудно можеше да бъде въвлечен в разговор.
Куин улови погледа на бармана и посочи към халбата си. Барманът донесе втора бутилка. Куин направи жест към празната чаша на човека до него и повдигна въпросително вежда. Мъжът поклати отрицателно глава, бръкна се и плати своята.
Вътре в себе си Куин въздъхна. Работата вървеше трудно. Човекът приличаше на дребен мошеник или на побойник от обичайните сбивания в баровете, той дори не притежаваше умствените качества на сводник, за които и без това не се изискваше кой знае колко. Вероятността той да знае френски бе малка, а освен това бе подчертано враждебно настроен. Но възрастта му бе точно тази, към петдесетте, освен това имаше и оная татуировка. Той трябваше да бъде човекът, когото Куин търсеше.
Куин излезе от бара и намери Сам сгушена в колата през две пресечки. Тихичко й каза какво смята да направи.
— Да не си се побъркал? — попита тя. — Не мога да направя това. Бих искала да ви уведомя, мистър Куин, че аз съм дъщеря на проповедник от Роккасъл. — При последните си думи тя се изхили.
Когато тя влезе десет минути по-късно, Куин отново седеше на своето столче до барплота. Сам бе вдигнала полата си толкова нагоре, че коланът сигурно я стягаше под мишниците, прикрит от дългото й поло. Тя бе използвала целия запас тоалетни кърпички от жабката на колата, за да изпълни и без това едрите си гърди до смайващи размери. Залюля ги към Куин и седна на столчето между него и мопса. Мопсът я зяпна. Зяпнаха я и всички останали. Куин обаче не й обърна капка внимание.
Тя се надигна и целуна Куин по бузата, след това мушна езика си в ухото му. Той продължаваше да не й обръща внимание. Мопсът отмести поглед и заразглежда халбата си, но от време на време хвърляше по едно око на гърдите, които изпъкваха над барплота. Барманът се приближи, като се усмихваше и я погледна въпросително.
— Уиски — отвърна тя. Тази дума се използва по целия свят и произнасянето й не издава националността на говорещия. Той я попита на фламандски дали иска лед. Тя не го разбра, но кимна оживено. Ледът й пристигна. Тя вдигна тост към Куин, който не й обърна внимание. Като сви рамене, тя се обърна към мопса и направи същото. Изненадан, биячът й отвърна.
Сам отвори уста и многозначително прекара езика по долната си устна, скрита под ярко червило. Тя безсрамно изкушаваше мопса. Той й се ухили със счупените си зъби. Без да чака повече, тя се наведе напред и го целуна по устата.
Като замахна с ръка, Куин я блъсна назад от столчето, скочи на крака и се надвеси над мопса.
— Къде се вреш, по дяволите, искаш да ми забършеш гаджето, а? — с пиянски глас изръмжа той на френски. Без да дочака отговор, той му извъртя едно ляво кроше, което трясна мопса точно в челюстта и го хвърли назад в стърготините.
Мъжът се просна на пода в цял ръст, премига, надигна се, изправи се на крака и налетя на Куин. Сам, както бе инструктирана, побърза да излезе навън през вратата. Барманът се пресегна бързо за телефона под тезгяха, набра 101, номера на полицията, и когато му отговориха, измърмори в слушалката „Бой в бара“ и адреса.
Винаги има патрулиращи коли, които обикалят този район, особено нощем, и първата бяла Сиера с надпис „POLITIE“ отстрани пристигна там след четири минути. Тя избълва двама униформени полицаи, следвани по петите от още двама, пристигнали с втората кола двадесет секунди по-късно.
Въпреки това учудваща бе поразията, която могат да направят двама опитни побойници в един бар само за четири минути. Куин знаеше, че е по-бърз от мопса, чийто движения бяха забавени от алкохола и цигарите и че може лесно да го надвие, но се остави да бъде ударен два-три пъти в ребрата, за да го окуражи, след което стовари левия си юмрук под сърцето, за да охлади малко ентусиазма му. Когато изглеждаше, че нисичкият мъж е към края на силите си, Куин се вкопчи в него, за да му даде малко отдих.
Сграбчили се един друг като два мечока, те успяха да изпотрошат повечето от обзавеждането в бара, търкаляха се из стърготините в меле от крака на столове, обърнати маси, чаши и бутилки.
Когато полицията пристигна, те бяха арестувани на място. Полицейското управление в този район се нарича Зона Запад П/1 и най-близкият участък се намира на Блинденстраат. Две минути по-късно двете патрулни коли ги стовариха там, отделно един от друг, и ги предадоха под опеката на дежурния сержант Клопер. Зад барплота барманът изчисли щетите, сетне даде показания. Не бе необходимо да го задържат — човекът си имаше работа. Полицаите разделиха на две сумата на оценените от него щети и го накараха да се подпише.
В участъка на Блинденстраат задържаните побойници са винаги в отделни килии. Сержант Клопер хвърли мопса, с когото бяха стари познайници от предишни срещи, в голата и изпоцапана килия зад него. Куин бе заставен да седне върху една твърда пейка в приемното отделение, докато той разгледа паспорта му.
— Американец, а? — каза Клопер. — Не трябва да се оставяте да ви въвличат в сбивания, мистър Куин. Ние добре познаваме този Кайпер, той постоянно ни създава неприятности, но този път здравата е загазил. Той ли ви удари първи?
Куин поклати глава отрицателно.
— Не, всъщност аз го цапардосах първи.
Клопер разглеждаше показанията на бармана.
— Хм, да, барманът казва, че и двамата сте виновни. Жалко, сега трябва да ви задържа и двамата. Утре сутринта отивате в Магистраат. Заради щетите в бара.
Магистраат означаваше бумащина. Затова сержант Клопер почувства голямо облекчение, когато в 5 сутринта една елегантна американка в строг официален костюм влезе в участъка с дебела пачка пари, за да плати щетите в бар Монтана.
— Вие плащате дяла на американеца, да? — попита той.
— Плати всичко — каза й Куин от пейката.
— Вие плащате дяла и на Кайпер, мистър Куин? Но той е пропаднал тип, скандалджия, откакто се помни ту влиза, ту излиза от затвора. Досието му е дълго, макар все дребни неща.
— Плати и за него — каза Куин на Сам. Тя го направи. — Сержант, след като сметките вече са уредени, ще повдигате ли обвинения?
— Всъщност, не. Свободен сте.
