такива дейности.
След още няколко изречения той изтъкна тези факти пред Харис, но това въобще не го смути.
— Ах — каза гостът, — очевидно ще трябва да говоря малко по-открито.
— Няма да е лошо — каза журналистът.
— Виждате ли, работата е там, че правителството е готово да изпрати човек, който ще изпълнява единствено функциите на съветник. Ако обаче в работата му влиза обучението на охраната, при това по интензивна програма, това би било политически нецелесъобразно. Още повече, ако президентът реши да му предложи дългосрочен договор. Що се отнася до „Уочгард“, някой от техните бивши десантчици би свършил чудесна работа, но ако такъв човек влезе в охраната на двореца и въпреки неговото присъствие преврат все пак се състои, може да се стигне до сражение. Ясно ви е как ще реагира цяла Африка, като научи за платения боец от фирмата „Уочгард“, която черните смятат за тясно свързана с Форин Офис. А присъствието на един напълно необвързан наемник, макар и не дотам чистоплътно, ще бъде поне разбираемо и няма да изложи президента на обвиненията, че се е превърнал в маша на мръсните империалисти.
— Какво искате от мен? — попита журналистът.
— Името на добър наемник — каза Ендийн. — Умен и отракан войник, който работи професионално и си заслужава парите.
— Защо дойдохте точно при мен?
— Един от приятелите ми си спомни, че е чел ваша статия преди няколко месеца. Сторила му се доста добре изпипана.
— Аз си вадя хляба с писане — каза журналистът.
С плавно движение Ендийн извади от джоба си двайсет банкноти от по десет лири и ги постави на масата.
— Тогава напишете нещо по моя поръчка — каза той.
— Какво? Статия ли?
— Не, сведение. Списък с имена и биографични данни. Ако искате, може и устно.
— Ще го напиша — каза журналистът.
После отиде в работния ъгъл на едностайния апартамент. Там се намираха бюрото, пишещата машина и топче бяла хартия. Той вкара лист в машината и поглеждайки от време на време в папките до бюрото, писа непрекъснато в продължение на петдесет минути. След това стана, върна се при Ендийн с три листа машинописен формат и му ги подаде.
— Тези са най-добрите към днешна дата. Старото поколение от войната в Конго преди шест години и новите попълнения. Не съм вписал хората, които не знаят как се командва взвод. Едва ли са ви нужни обикновени здравеняци.
Ендийн пое листите и се взря в тях.
Съдържанието им беше следното:
ПОЛКОВНИК ЛАМУЛИН: Белгиец. Вероятно служи на правителството. През 1964 пристигнал в Конго и постъпил в армията на Моис Чомбе. Вероятно със знанието на белгийското правителство. Първокласен военен. Не е наемник в истинския смисъл на думата. Организирал Шести специален отряд (само френскоговорещи) и го командвал до 1965. После предал командването на Денар и напуснал.
РОБЕР ДЕНАР. Французин. С полицейска закваска. Участва в сепаратистката война в Катанга през 1961 — 1962. Вероятно като инструктор на жандармерията. Напуснал след поражението на Чомбе. Заедно с Жак Фокар командва операция на френски наемници в Йемен. През 1964 се върнал в Конго и постъпил при Ламулин. Поел от него командването на Шести отряд и го командвал до 1967. Участвал с неохота във втория бунт в Стенливил (бунта на наемниците) през 1967. Тежко ранен в главата от рикоширал куршум, изстрелян от собствения му лагер. Откарали го за лечение в Родезия. През ноември 1967 опитал да се върне в бранша, като оглавил наемническото нахлуване в Конго откъм южната част на Дилоло. Операцията се забавила (според някои твърдения заради подкупени служители на ЦРУ) и претърпяла фиаско. Оттогава живее в Париж.
ЖАК ШРАМ. Белгиец. Плантатор, станал наемник. По прякор Черния Жак. В началото на 1961 сформирал собствен отряд от местни жители на Катанга и взел активно участие в опита за отцепване на тази територия. Един от последните, които избягали след поражението. Бойците му го последвали. Изчакал в Ангола до завръщането на Чомбе и отново влязъл в Катанга. По време на войната срещу бунтовниците от племето симба през 1964 — 1965 неговият Десети специален отряд бил в много отношения независим. Не се включил в първия бунт в Стенливил от 1966 (катангийския бунт) и запазил невредим смесения състав от наемници и африканци. Запалил искрата на бунта през 1967, към който по-късно се присъединил и Денар. След раняването на Денар поел командването на двата отряда и оглавил похода към Букаву. Репатриран през 1968. Оттогава не е изпълнявал наемнически мисии.
РОЖЕ ФОЛК. Многократно награждаван професионален френски офицер. Изпратен в Катанга вероятно от френското правителство по време на сепаратистката война. По-късно командвал Денар, който провеждал френска операция в Йемен. Не е взимал участие в конгоанските наемнически операции. Ръководил малка, инспирирана от французите операция по време на гражданската война в Нигерия. Безразсъдно смел, но вече почти напълно осакатял в резултат на многобройните си рани.
МАЙК ХОЪР. Британец, приел южноамериканско поданство. Служил като платен съветник по време на сепаратистката война в Катанга. Станал личен приятел на Чомбе. Когато си възвърнал властта, Чомбе го повикал отново в Конго. Хоър сформирал своя Десети специален отряд от англоезични командоси. Командвал го през по-голямата част от войната срещу племето симба. Оттеглил се през декември 1965 и предал отряда си на Питърс. Богат. В предпенсионна възраст.
ДЖОН ПИТЪРС. През 1964 постъпил в отряда на Хоър. Това била първата му война като наемник. Издигнал се до поста заместник-командир. Безстрашен и абсолютно безмилостен. Няколко от офицерите на Хоър отказали да служат при Питърс и се прехвърлили в други отряди. Натрупал добро състояние и се оттеглил в края на 1966.
N.B. Горните шестима спадат към „старото поколение“, тъй като са се изявили още по време на войните в Конго и Катанга. Следващите петима са по-млади с изключение на Ру, който е към четиридесет и пет годишен. Всички те се числят към „младото“ поколение, защото или са заемали низши командни постове в Конго, или са се изявили в периода след Конго.
РОЛФ ЩАЙНЕР. Немец. Първата му операция като наемник била с организираната от Фолк група, която се включила в гражданската война в Нигерия. След края на операцията останал с групата и в продължение на девет месеца командвал остатъците от нея. Уволнен. Записал се е за Южен Судан.
ДЖОРДЖ ШРЬОДЕР. Южноафриканец. Служил в Пети отряд при Хоър и Питърс. Бил популярен сред южноафриканците в отряда. Те го избрали за наследник на Питърс. Питърс приел и му поверил командването. След няколко месеца Пети отряд се разпаднал. Оттогава няма сведения за Шрьодер. Живее в Южна Африка.
ШАРЛ РУ. Французин. В Катанга заемал съвсем низша длъжност. Напуснал още в началото и отишъл в Южна Африка през Ангола. Останал там и през 1964 се върнал с южноафриканците в отряда на Хоър. Скарал се с него и постъпил при Денар. Повишили го и го прехвърлили в прикрепения към Шести отряд Четиринадесети батальон, на който станал заместник-командир. Участвал в бунта в Стенливил през 1966. Частта била почти изцяло унищожена. Питърс го прехвърлил през границата в Конго. През май 1967 се върнал по въздуха заедно с няколко южноафриканци и се присъединил към Шрам. Участвали и във втория бунт в Стенливил през 1967. След раняването на Денар го предложили за командир на вече обединените
