Десети и Шести отряд. Провалил се. Ранен при престрелка в Букаву. Напуснал и се върнал у дома през Кигали. Оттогава не е предприемал никакви акции. Живее в Париж.
КАРЛО ШАНЪН. Британец. През 1964 служил в Пети отряд при Хоър. Отказал да служи под командването на Питърс. През 1966 се прехвърлил в Шести отряд на Денар. Участвал в ръководения от Шрам поход към Букаву. Бил се от първия до последния ден на обсадата. Евакуирали го с последните през април 1968. Записал се за гражданската война в Нигерия. Служил при Щайнер. Поел командването на остатъците от групата след освобождаването на Щайнер през ноември 1968. Командвал групата до края. По всяка вероятност се намира в Париж.
ЛЮСИЕН БРЮН. Псевдоним Пол Лерой. Французин. Говори перфектно английски. Служил като офицер от френската армия по време на войната в Алжир. Уволнен по нормалната процедура. През 1964 бил в Южна Африка. Записал се за Конго. Пристигнал там през същата година с група южноафриканци и се присъединил към Пети отряд на Хоър. Сражавал се добре. Ранен в края на 1964. Върнал се в отряда през 1965. Отказал да служи при Питърс и в началото на 1966 се прехвърлил в Шести отряд на Денар. Напуснал Конго през май 1966, усещайки наближаващия бунт. Служил при Фолк в гражданската война в Нигерия. Ранен и евакуиран. Върнал се отново като командир. Провалил се. Репатриран през 1968. Живее в Париж. Високоинтелигентен, с изявени политически пристрастия.
Ендийн прочете всичко и вдигна поглед от листа.
— Мислите ли, че всички тези хора са готови да се заловят с такава задача?
Журналистът поклати глава.
— Едва ли — каза той. — Включил съм всички, които са в състояние да изпълнят такава задача. Дали ще се захванат с нея, е съвсем друг въпрос. Зависи от мащабите на операцията, от броя на хората под тяхно командване. За старите престижът е важно нещо. Не е без значение също дали им е нужна работа. Някои от старите са в предпенсионна възраст и са добре осигурени.
— Да ги разгледаме един по един — подкани го Ендийн.
Журналистът се наведе напред и прокара пръст по списъка.
— Да започнем със старото поколение. До Ламулин не можете да се доберете. Той винаги е служил само на интересите на белгийското правителство. Жилав ветеран, боготворен от подчинените си. Сега е в пенсия. Другият белгиец, Жак Шрам, си има птицеферма в Португалия и се занимава само с нея. Да погледнем французите. Роже Фолк е навярно най-отличният офицер във френската армия. Той също е на голяма почит сред онези, които са служили при него както в Чуждестранния легион, така и извън него. Немалко хора го смятат за истински джентълмен. Фолк и бездруго е почти инвалид и последният му договор завърши с неуспех, защото той повери командването на свой подчинен, който се провали. Но присъствието и на самия полковник едва ли би променило нещата. Денар имаше добри прояви в Конго, но в Стенливил получи тежка рана в главата. Вече оздравя. Френските наемници, които търсят работа, още поддържат връзка с него, но никой не му е поверявал командването или организирането на операция след провала в Дилоло. Това никак не е за чудене. От англосаксонците Майк Хоър е в пенсия и е добре осигурен. Може да го изкуши проект за един милион лири, но и това не е съвсем сигурно. Последната му инициатива беше свързана с Нигерия. Отправи предложения към двете страни за сума от половин милион. Те не бяха приети. Джон Питърс също се е оттеглил от активна дейност и си има фабрика в Сингапур. И шестимата направиха добри пари през златните си дни. Но никой от тях не се нагоди към по-дребните технически мисии, от които има нужда в днешно време. Навярно защото не искат, а може би и защото не могат!
— А останалите петима? — попита Ендийн.
— Едно време Щайнер беше добър, но тръгна надолу. Заля го рекламната вълна на пресата, а това винаги влияе пагубно на наемниците. Започват да вярват, че са толкова страховити, колкото ги представят неделните вестници. Ру се озлоби, когато се размина с командирския пост след раняването на Денар. Сега твърди, че е начело на всички френски наемници, но никой не го е наемал след битката при Букаву. Последните двама са по-добри. И двамата са по на трийсет години, интелигентни, образовани и достатъчно смели в боя, за да командват отряд от наемници. Между другото наемниците винаги сами си избират командира. Така че ако един некадърен наемник се захване да набира хора, няма да стигне доникъде, защото никой не иска да служи при човек, който веднъж се е издънил. Затова бойната биография е много важна. Люсиен Брюн с псевдоним Пол Лерой може да ви свърши работа. Проблемът е, че с него няма да сте сигурни дали не предава информация на френските тайни служби. Това има ли значение?
— Да, огромно — кратко отговори Ендийн. — Пропуснахте Шрьодер, южноафриканеца. Какво мислите за него? Споменахте, че е командвал Пети отряд в Конго.
— Да — каза журналистът. — На края, съвсем на края. Освен това отрядът се разпадна под негово командване. Той е първокласен военен, но в точно определени граници. Би се справил чудесно например с батальон от наемници, който е в състава на бригада с добър щаб. Добър боец е, но мисли стандартно. Няма почти никакво въображение. Не е от хората, които са в състояние да изградят една операция от нула. Не може да мине без съветите на щабните офицери.
— А Шанън? Британец ли е?
— Англо-ирландец. Той е от новите. Едва миналата година се добра за първи път до командирски пост, но се справи успешно. Умее да мисли нетрадиционно и е много дързък. Притежава и организаторски талант.
Ендийн стана да си върви.
— Ще ми се да знам — каза той на вратата. — Ако вие организирахте… ако търсехте човек, който да изпълни мисия, свързана с преценка на ситуацията, кого бихте избрали?
Журналистът прибра листите от масата.
— Кат Шанън — каза той без колебание. — Ако аз търсех човек или организирах тази операция, щях да се спра на Кат.
— Къде е той? — попита Ендийн.
Журналистът назова бар и хотел в Париж.
— Пробвайте и на двете места.
— А ако не можем да открием този Шанън или по някаква друга причина не успеем да го наемем, кой е на второ място в списъка?
Журналистът се замисли.
— Щом не е Люсиен Брюн, единственият опитен човек, който остава, е Ру. Него със сигурност ще го откриете.
— Имате ли адреса му? — попита Ендийн.
Журналистът взе да прехвърля листите на малък бележник, който извади от чекмеджето на бюрото си.
— Ру има апартамент в Париж — каза той и даде адреса на Ендийн.
След няколко секунди чу тропота на обувките му надолу по стълбите. Вдигна телефона и набра някакъв номер.
— Кари? Здравей, аз съм. Ще вечеряме навън. На някое скъпо място. Току-що ми платиха за един очерк.
Кат Шанън вървеше бавно и замислено по улица „Бланс“ към площад „Клиши“. Малките барчета и по двата тротоара бяха вече отворени и енергичните собственици се опитваха да го убедят да влезе да види най-красивите момичета в Париж. Момичетата, които бяха всичко друго, но не и красиви, надничаха иззад дантелените пердета на потъващите в мрак прозорци. Беше малко след пет часа и мартенската вечер влизаше в правата си. Духаше студен вятър. Времето беше в унисон с настроението на Шанън.
Той пресече площада и се вмъкна в една странична уличка към хотела, който нямаше особени достойнства освен хубавата гледка от горните етажи, понеже се намираше близо до върха на Монмартр. Мислеше си за доктор Дюнуа, който миналата седмица му направи общ медицински преглед. Бивш десантчик и военен лекар, Дюнуа участвал в две експедиции на френски алпинисти в Хималаите и Андите. Отговарял за здравословното състояние на отборите.
