Незабавно.
Бързо обхвана с поглед Бътлър. Нийлд, Бертие, Щал и Пола. Задържа го по-дълго върху Изабел, която Нюмън му представи като „просто приятелка“.
— И защо трябва да напуснем толкова бързо? — попита Изабел, вирна брадичка и го измери с очи.
— Защото на практика градът вече е превзет от Дьо Форж. Давам ви пет минути да разчистите и да си съберете нещата. Най-много пет…
— Досега бяхме в безопасност — настоя тя. Явно го преди предизвикваше и това му се видя любопитно.
— Професионалният убиец Калмар е в Аркашон. Удуши едно момиче в Англия. След това удуши още една жена на по-малко от пет километра оттук. Изглежда, се е специализирал в убийствата на хубави жени. Мисля, че сте в списъка му. Пола също. Съберете си багажа. Бързо…
„Ураган“ представляваше много голяма моторна яхта. Беше закотвена извън пристанището на Аркашон при устието на един поток, а откъм сушата бе скрит от борова горичка.
Туийд слезе от реното, което Нюмън паркира сред боровете, и настоя да проучи сам наглед пустия кораб. Изкачи се внимателно по трапа и стъпи на борда. Водата все още бе спокойна. Малки вълнички едва браздяха повърхността й, но от океана се задаваха на стада ниски черни облаци.
Кабината с щурвала на „Ураган“ беше наблизо до носа. Стълба водеше от палубата към салона. Първият знак, че Туийд не е сам на кораба, дойде, когато влезе в просторното помещение с дълга маса в средата. Твърд предмет притисна гърба му. Дуло на пистолет. Туийд застана съвсем неподвижен.
— Пиер? — попита той.
— Кой си ти, по дяволите?! — отвърна рязко груб глас.
Туийд вдигна сгънатото препоръчително писмо, дадено му от Лазал. Една ръка го пое през рамото му. Оръжието продължаваше да стои опряно в гърба му. Невидимият отново проговори:
— Стой мирен, докато те претърся.
— Няма нужда. Рядко нося оръжие.
Говореха на френски. Една ръка професионално опипа тялото му. Туийд усети пистолета да се отделя от гърба му и бавно се извърна. Гледаше го добре сложен двуметров мъж на около тридесет години, светлокос, с присмехулни очи. Беше облечен в шлифер със синя карфица на ревера.
— Очаквах ви — поздрави той Туийд. — Съжалявам, че не бях много любезен. Хората на Дьо Форж са навсякъде. Е, вече сте тук, аз ще вървя. Имам много работа. Колко сте в реното?
— Петима мъже и две жени, без мен.
— Тук ще се чувствате добре. В спалното отделение има удобни койки. Яхтата разполага и с добре оборудвана кухня, много храна и напитки.
— Преди да тръгнете, може ли чаша вода? — Туийд изпитваше ужас от кораби и море. Всичко непрекъснато и непредвидимо се клатеше. Дори вътре в пристанището нямаше вяра на яхтата — тук също се усещаха приливите и отливите на океана. Извади от джоба си таблетка против морска болест и я преглътна с донесената вода. По-добре да е сигурен, отколкото после да съжалява…
Пет минути по-късно Пиер си тръгна. Хората на Туийд бързо се качиха на борда и се настаниха. Пола предложи на Изабел долната койка в края на спалното отделение, но французойката настоя да вземе горната. Двете заедно отидоха в кухнята и прегледаха хранителните запаси и домакинските уреди. Нюмън забеляза, че се разбират отлично. После Туийд ги събра в салона, помоли Нийлд да пази отвън, а останалите прикани да седнат около дългата маса. Настани се така, че да може да вижда всички и ги погледна сериозно.
— Ето новите правила. Първо — никой да не напуска кораба без мое разрешение. Второ — ще дежурим на палубата на смени…
— Което важи и за нас — казаха в хор Пола и Изабел. Туийд ги изгледа.
— Ще реша това после. Лазал ще дойде малко преди свечеряване, за да ме заведе някъде. Нюмън ще дойде с мен. Докато ни няма, ще ме замества Егон Щал. И трето — ще се храним в определени часове.
— Трябва да ги знаем предварително — обади се Изабел.
— Наистина, ако ще готвим — съгласи се и Пола.
— Защо ни събрахте тук? — попита Нюмън.
— Защото вече е време да контролирам изцяло нещата. Апартаментът на Изабел беше използван достатъчно дълго.
— Само това ли са причините? — запита Щал.
С този въпрос германецът оправда още веднъж мнението на Туийд, че е проницателен, способен и надежден човек. Такъв и би трябвало да бъде, за да оцелее толкова дълго в Бордо. Преди Туийд да успее да отговори, Нюмън зададе на Щал въпроса, който го интересуваше отдавна:
— Как, за бога, проникна в щаба на Дьо Форж?
— Лесно — засмя се чаровно Щал. — Влязох с камиона, който караше всеки ден хляб на офицерите. Скрих се в дъното на каросерията, без шофьорът да ме усети. Докато установя къде зарежда, мина доста време, но това е без значение. Измъкнах се от камиона, докато разтоварваше. Преди това в Бордо бях преджобил един фалшив агент на DST, който пък проверяваше документите ми. Взех му служебната карта.
— Къде се научи да „преджобваш“? — попита Пола.
— О, с това навлязох в живота.
На Пола й трябваше малко време, за да разбере, че се шегува. Той я потупа по ръката и продължи:
— Зад една от бараките ме спря сержант. Показах му картата от DST, ударих го, омотах го с въже и го набутах в голяма кофа за боклук, която ми се видя подходяща. После чаках дълго край кабинета на Дьо Форж. Щом той изхвърча навън, аз влязох вътре. Останалото вече ви казах.
— Интересно — рече Туийд.
— А вие не ми отговорихте на въпроса — напомни му Щал. — Коя е другата причина, поради която ни доведохте тук?
Туийд замълча. Огледа всички около масата. Искаше отговорът му да постигне желания ефект. Искаше наистина да ги стресне.
— Причината е следната: докато летях над Аркашон с хеликоптера, който ме докара от Париж, видях Калмар.
55.
Лазал пристигна с голям катер половин час преди свечеряване. Съдът навлезе в устието на потока и леко се удари в корпуса на „Ураган“. На борда имаше вече няколко души от DST, въоръжени с автомати. Лазал изглеждаше нетърпелив:
— Идвайте бързо — викна на Туийд. — Чакат ни много неща. Бертие, идваш и ти…
— Нюмън също — каза му Туийд.
Катерът обърна и бързо напусна устието. Пола остана на палубата, загледана с безпокойство в пенестата диря зад него, докато той се отдалечаваше към Птичия остров. Бътлър хвана ръката й:
— Слизай долу, тук си лесна цел.
— Мисля си, че мисията, за която тръгнаха, е опасна…
— Може би… — Бътлър я последва надолу по стълбата. — Но предполагам винаги си знаела, че когато се стигне дотук, ще бъде така. Опасно…
Благодарейки на Бога, че беше глътнал таблетката, Туийд се надвеси над перилата. Катерът подскачаше по вече надигащите се вълни. Задаваше се буря.
Щом стигнаха острова, Лазал ги поведе към един чакаш хеликоптер. Машината излетя, преди да успеят да си сложат коланите и каските. Отправиха се на изток — към сушата и настрани от Аркашон.
— Сега ли ще се срещна с Дьо Форж? — попита Туийд.
— Това е част от замисъла — отвърна Лазал. — Всъщност ще се срещнеш с целия „черен кръг“ — сега са се събрали за последното си съвещание във вила „Форбан“.
— Откъде знаеш?
— Бертие ми докладва.
