— От телефона в Генералния щаб?
— Не, обади се от автомат в едно селце. В това последно обаждане, което едва не му коства живота, той ми съобщи, че Дьо Форж е обявил сбор на Втора бронирана дивизия в щаба. Нашата акция ще бъде пълна изненада за тях. Сега всичко е в ръцете ни…
Докато летяха с максимална скорост към вътрешността, Туийд, който гледаше през прозореца, видя как от огромни хангари в малки горски просеки се издигнаха други хеликоптери. Цяла ескадрила полетя под илюминатора. Бяха много, издигаха се като ято скакалци и сякаш увисваха на еднаква височина във въздуха. Вертолетите следваха същият курс като машината на Туийд.
— Кои са тези? — попита той.
— Тежко въоръжени надеждни части на CRS. Дьо Форж си мисли, че войските са останали по камионите в префектурата на Бордо. А всъщност всички са в хеликоптерите под нас. Преди време машините се отправиха насам една по една и кацаха на местата, предварително избрани от мой помощник, който познава района. Мисля, че виждам светлините на вила „Форбан“.
Започна да се смрачава. Сумракът беше плътен и сив като дим. Вертолетите кръжаха. Туийд виждаше обширното имение, заобиколено от високи стени. Криволичеща алея водеше към голяма осветена вила. Щом наближиха, видя и лимузините, спрели пред къщата. Сети се за злощастната Джийн Буржойн. Хеликоптерите се спуснаха от небето в строен ред. Скакалците кацаха навсякъде около имението. „Черният кръг“ беше обкръжен.
— Никой не може да премине през този кордон — каза Нюмън.
— Вече обезвредиха постовете при портала — добави Туийд. Бе видял охраната, когато се спуснаха до върховете на дърветата — на входа стояха с вдигнати ръце униформени войници. Един вертолет, въоръжен с голямокалибрена картечница, беше кацнал на тревата срещу затворената врата.
Хеликоптерът на Лазал се приземи пред вилата до паркираните лимузини. Той слезе пръв с пистолет в едната ръка и ключове в другата. Последваха го няколко души от Силите за борба с безредици. Облечени в кожени якета, досега те бяха седели в задната част на хеликоптера. Туийд, Нюмън и Бертие скочиха от машината и тръгнаха след Лазал към вратата. Той отключи и кимна към момчетата от CRS.
— Откъде извади тия ключове? — прошепна Туийд.
Нюмън му отговори:
— Дадох му връзката, която открих в чантичката на Джийн Буржойн. Върху два от тях беше гравиран Лотарингският кръст — като на емблемата на вратата…
Лазал беше влетял в просторния вестибюл. Изглежда знаеше накъде да върви. С насочен пистолет блъсна вратата, която водеше вляво. Вътре вече цареше пълно объркване.
Туийд разпозна генерал Масон — началник-щаба на армията, който припряно тъпчеше изписани листове в едно куфарче. Генерал Лапоант — командирът на Ударните сили, стоеше прав до дълга маса. Луи Жанин — министърът на отбраната, сякаш се бе вкаменил на стола си. Дюбоа, отново в смачкан черен костюм, с омърляна бяла вратовръзка, с буйна и разчорлена коса, изглеждаше отчаян.
Но това, което привлече вниманието на Туийд, беше бутнатият настрана стол начело на масата. От генерал Дьо Форж нямаше и следа.
Хората на CRS нахълтаха с насочени оръжия. Лазал пристъпи до масата и се обърна към Масон:
— Къде е Дьо Форж?
— Генерал Шарл дьо Форж ли имате предвид?
Масон му отговори хладнокръвно и грубо. Гледаше Лазал с нескрито презрение.
— Повтарям, къде е Дьо Форж? — процеди Лазал. — Всички сте арестувани. Обвинението? Държавна измяна. Това се отнася и до генерал Шарл дьо Форж, който седеше на този стол. Къде е?
— Генералът не е бил тук. Вие кой сте? И се обръщайте към мен с „генерал“…
— Името ми е Лазал. Началник на Дирекцията за надзор на териториите в Париж.
— Скоро няма да сте началник! — избухна Масон. — Лично ще се погрижа да ви изритат на улицата…
— Вие сте лъжец, Масон. Последвайте ме. Всички.
Той се запъти към една странична врата в средата на стената, отвори я и влезе в съседната стая, обзаведена като кабинет, с голямо бюро. Нюмън и Бертие наблюдаваха двама здравеняци от CRS. Момчетата трябваше да сграбчат побеснелия Масон за ръцете, за да го поместят. Със сила го повлякоха към кабинета.
Генерал Лапоант, слаб човек с тъжно лице, нямаше нужда от втора подкана, за да изпълни това, което му наредиха.
Влезе в кабинета с подчертано достойнство. На Нюмън той изглеждаше най-интелигентният член на „Черният кръг“. Дюбоа също не се съпротиви. Подръпваше мустака си, докато се тътреше с увиснали рамене след Масон.
Лазал, вече седнал зад бюрото, бе отворил с друг ключ дълбокото долно чекмедже. Нюмън надникна в него — на дъното лежеше модерен касетофон. Лазал беше натиснал бутончето за пренавиване и ролките на касетофона се въртяха бързо. Той включи „Старт“, облегна се назад и заслуша. Членовете на „кръга“ се наредиха край стената.
„Господа, няма да хабя излишни думи. Утре ще превземем Париж. Ще изпратя сигнал за «Аустерлиц» и дестабилизирането на столицата ще започне рано сутринта…“
Твърдият заповеден глас на Дьо Форж. Нямаше грешка. „Сигурен ли сте, че «Аустерлиц» ще успее? Само това ще ни даде основание да потърсим помощта ви за възстановяването на реда.“
Гласът на Масон, малко нервен.
„Масон, трябва да ми се доверите докрай. Операцията може да има само един главнокомандващ. Аз, генерал Дьо Форж, съм този главнокомандващ.“
Лицето на Масон, обикновено червендалесто, сега беше загубило цвят. Той стоеше като вцепенен, а записът продължаваше да възпроизвежда разговора.
„Всички ви приемаме за главнокомандващ, генерале. А скоро ще се обръщаме към вас с «господин президент».“
„Но кога най-рано можем да отстраним Навар, за да поема поста му?“
Това бе мазният глас на Дюбоа. Погледът му несигурно и нервно обхождаше хората от CRS.
Лазал спря записа и се втренчи в мъжете.
— Нужно ли е още? Казах държавна измама, Масон. Имате една-единствена алтернатива, която другите нямат…
Докато прослушваха записа, Нюмън беше отишъл в другия край на стаята. Цялата стена беше в библиотеки със стъклени витрини. Забеляза един рафт с разбутани книги. Прекара пръсти по пантите на стъклената вратичка. Натисна едната и се чу изщракване. Ръбът на библиотечния шкаф се плъзна леко встрани като врата. Той го избута докрай. Отзад каменни стъпала водеха някъде надолу. С пистолет в ръка Нюмън хукна по тях и продължи по дълъг коридор, минаващ под къщата. Спря пред стоманена плоча, която не можа да премести. Изтича обратно и Лазал се извъртя в стола си.
— Дьо Форж е избягал през таен тунел — съобщи Нюмън. — Без съмнение тунелът излиза далеч извън оградата на имението. Вероятно го е чакала кола.
— Жалко. Неприятностите ни продължават.
Лазал нареди на един от хората си:
— Сложете белезници на задържаните. Отведете ги до различни хеликоптери. Ще летят за Париж.
— Това е възмутително — запротестира Дюбоа.
Генерал Лапоант не възрази. Просто протегна напред ръцете си с долепени китки. Един от агентите на DST извади белезници, но Лазал поклати глава:
— Заповедта не важи за генерал Лапоант. Придружете го, без да му слагате белезници.
Досега Туийд бе мълчал. В крайна сметка си беше работа на Лазал, но това с генерал Лапоант му се стори странно. Щом вкараха Масон в съседната стая и изведоха Дюбоа и Жанин, той попита:
— Генерале, и вашият глас ли е на записа?
— Да — усмихна се сухо Лапоант. — Ще намерите нужните доказателства срещу мен.
— Подкрепяхте ли плана на Дьо Форж?
— Никога не е споделял с нас плана на бойните си действия. Извънредно предпазлив е. — Той замълча.
