56.
Марлър беше получил новите си инструкции, преди Туийд да отлети от Париж за Аркашон. За пръв път не пътуваше с „Ер Интер“. Бе чакал с часове в кабината на хеликоптера, кацнал на малко летище извън Париж. На седалката до него лежеше калъфът с карабината „Армалайт“ и снайпера му. Едно момиче, което не говореше много, му носеше храната. Между часовете за ядене той спеше почти през цялото време. Но когато пилотът го разтърси, за да го събуди, той веднага скочи.
— Нещо ново?
— Започна се. По улиците на Париж е като в ада. Отлитаме на юг.
По улиците на Париж беше като в ада. Но адът бе създаден от саботьори, вкарани в града, които бяха започнали да действат според плана на операция „Аустерлиц“.
Задната врата на един камион за мебели, спрял близо до телефонната палата, се отвори и от него се изсипа група мъже с маски, които стискаха автомати. Но щом наближиха входа, друга група маскирани мъже с карабини ги обкръжи.
Водачът на нападателите, който трябваше да завземе съобщителния възел, се обърка. Подкрепления, за които не бяха му казали? Докато се чудеше, един приклад се стовари върху тила му и го повали на земята. Останала без водач, групата се обърка още повече. Следващата изненада бяха гранатите сълзотворен газ, които избухнаха в краката им. Никой от саботьорите не забеляза, че новодошлите маскирани мъже носеха тънки зелени ленти на дясната си ръка.
Схватката за централата беше груба и кратка. Хората на CRS, които можеха да различат приятел от враг по зелената лента на ръката, обкръжиха метежниците. Натъпкаха ги в камиони „Берлие“, скрити в съседните улици. Много от победените бяха качени в безсъзнание. Цялата операция трая точно пет минути.
Подобни сблъсъци можеха да се видят навсякъде в Париж. Лазал беше предвидил точно вероятните обекти на нападателите и беше разпределил силите на CRS в близост до всички ключови места.
Главният удар беше насочен срещу Министерството на вътрешните работи. Стотина от метежниците наскачаха от частни коли и фургони — повечето крадени. За тяхна изненада вратите, които водеха към двора откъм площад „Бово“, не бяха заключени. Помитайки охраната, те нахлуха в просторния вътрешен двор и се втурнаха към сградата на министерството. Генерал Дьо Форж го бе определил като цел № 1, посъветван от жена си Жозет, която след това изчезна.
Нападателите спряха внезапно, когато други мъже — също много и също маскирани, препречиха пътя им. Вратите зад тях се затвориха и метежниците се оказаха в капан. Преди да разберат какво става, хората от CRS ги връхлетяха — размахваха приклади и гумени палки, трошаха глави, поваляха нападателите. Силите за борба с безредиците не се славеха с галантни обноски. Сега се нахвърляха върху всеки, който нямаше зелена лента на ръката си.
Навар гледаше жестоката схватка от прозореца на кабинета си на първия етаж. Злополучните нападатели скоро бяха натикани в камионите, които влетяха през отново разтворените врати на двора.
Час по-късно командирите на отрядите на CRS във всички части на града докладваха, че са изпълнили задачата си. Навар реагира веднага. Специални отряди бяха охранявали журналистите и колите на телевизията, дошли в министерството. Навар веднага получи програмно време. Застана пред камерите и съобщи накратко, че са се справили с „терористите“ и градът вече е спокоен.
Генерал Дьо Форж беше решителен военачалник. Изслуша спокойно обаждането на Леми от Аркашон:
— Пълна катастрофа, генерале! — Леми звучеше потресено. — „Стоманеният лешояд“ беше почти влязъл в пристанището, когато се взриви — разлетя се на парчета. Приеха съобщение, че край брега са забелязани мини от войната. Мислех, че е блъф. Няма да получим никога оръжието, което чакахте…
— Благодаря, Леми. Докладвай обратно в Генералния щаб.
Дьо Форж затвори телефона. Стана, за да даде инструкции на офицера, който чакаше.
— Тръгваме — операция „Маренго“ започва. Ще пътувам в танка начело на дивизията. Преди час наредих на останалите командири да отворят запечатаните си инструкции. До края на деня победата ще е наша.
На борда на „Ураган“ Туийд прочете изявлението на Дьо Форж от предната нощ, което беше предвидено за сутрешния брой на „Монд“.
„Учението ще се провежда и на територията на Централна Франция. Войските няма да стигнат по на север от Шатору. Населението се предупреждава да стои настрана от местата, където се водят маневрите. Често по време на учение се използва бойно въоръжение и се провеждат реални стрелби.“
— Каква е целта на всичко това? — попита Пола.
Туийд погледна през илюминатора. Беше следобед и яхтата танцуваше като балерина по вълните. Той беше глътнал още едно от хапчетата си.
— Забележи употребата на думата учение. Повторена е два пъти. Опитва се да заблуди Навар. А от Шатору нагоре шосе Н20 върви право към Париж. Както предрекох, той ще следва този маршрут. А в Париж очакваха обход от запад.
— Убеден съм, че сте прав — каза Бертие. — През нощта той ще се придвижи с максимална скорост и когато Париж се събуди, Дьо Форж ще е на „Шанз Елизе.“. Той победи.
— Как разбрахте, че ще тръгне по шосе Н20? — попита Пола.
Туийд се усмихна:
— При посещението си у Жозет в Паси забелязах бюст на Наполеон — идола на Дьо Форж. Не може да не е изучил военните му походи. Когато Наполеон се отправил срещу Уелингтън, той максимално бързо придвижил войските си направо към Брюксел и изненадал Уелингтън при Катър Бра. Париж е Брюксел за Дьо Форж — той ще връхлети по най-краткия маршрут.
— И нищо няма да го спре — добави мрачно Нюмън.
— Почти нищо — съгласи се Туийд. — Погледна офицерите от DST, охраняващи яхтата. — Мисля, че всички трябва да се върнем в Париж. На острова чака хеликоптер. Надеждата ни…
Замълча, когато чу някой да минава по трапа. Нюмън се дръпна встрани от стълбата. Пистолетът беше в ръката му. По дървените стъпала силно затрополяха нечии стъпки. Изведнъж се появи Виктор Роузуотър и се усмихна на Пола и останалите.
— Мислех си, че сте някъде в Аркашон. Е, казахме последно сбогом на лорд Дейн Доулиш.
— Целите сме в сълзи — рече Нюмън. Роузуотър погледна Туийд:
— Мисля, че трябва да знаете — майор Леми е още в Аркашон. Защо не е с Дьо Форж? — погледна към Пола. — Може би трябва да довърши нещо там?
57.
— Късно тази сутрин видях и Бранд в един бар в града — каза Роузуотър на Туийд.
— Бранд. Мислех си за него.
Туийд не каза нищо повече, докато гледаше надолу през прозореца на летящия хеликоптер. В него бяха още Пола и Изабел, унесени в разговор, Щал, Нюмън, Бътлър, Нийлд и Бертие. Всички на път за вкъщи През Париж.
Туийд, който бързаше, беше раздразнен от дългия им престой на острова. Наложи се пилотът да отстрани някаква повреда в двигателя. Беше все още светло, но денят си отиваше, когато застигнаха Трета армия на север от Шатору.
Туийд помоли пилота да слязат по-ниско. Първо видяха камионите, бронетранспортьорите и мотоциклетите. После безкрайната колона полеви сто петдесет и пет милиметрови оръдия. А пред тях нагоре по шосе Н20 се движеше още по-дълга колона от тежките танкове. Туийд вдигна бинокъла и го фокусира върху танка в началото на колоната, предхождан от голяма група ескортиращи мотори.
Генерал Дьо Форж стоеше в купола на своя „Льо Клерк“. Беше отказал шлем и носеше кепе, а на врата му висеше бинокъл. Забелязвайки хеликоптера, той го вдигна и Туийд изпита странното усещане, че се гледат очи в очи. Дьо Форж свали бинокъла, уверено махна с ръка напред и танкът с тътен продължи пътя си.
— Вече е доста на север от така наречената територия на учението — каза хладно Туийд. —
