открием. Екстремистки елементи в парижката преса внушават представата за агресивна Германия, която иска със сила да си възвърне загубите от Франция.
— Това е абсурдно, Ото — протестира Туийд. — От всички държави в Европа Германия има най- миролюбивата политика.
— Вярно е, но налице е една съвършено организирана кампания, чиято цел е да ни изкара опасни.
— При сегашния ви канцлер? Глупаво е.
— Знам, че е глупаво. Пропагандата обаче е неистова — дори Гьобелс би й завидял. Предричат появата на нов Бисмарк. Той щял да поиска да си възвърне от Франция Елзас и Лотарингия — анексирани от Германия през 1871-ва.
— Сигурно има кой да се противопостави на тази очевидна лъжа.
— Не е само това — Кулман допи коктейла си, изчака Пола да поръча по още един и продължи: — В Германия съществува ново нелегално движение, организирано от хора извън страната. Състои се от групи, формирани от терористи. Не можем да разберем откъде идват. Движението се нарича „Сигфрид“ и явно се числи към екстремистката десница. Знаем, че непрекъснато се внася контрабандно въоръжение и експлозиви, които се складират за по-късен етап. И отново не можем да открием източника.
— Сигурно предполагате кой стои зад всичко това — тихо се обади Пола.
— Нали ви казах, огънят се подклажда от крайни елементи в парижката преса. — Пола и Туийд поръчаха вечерята, а Кулман се съсредоточи върху пурата си. — Сами разбирате, че тази информация е поверителна. Както и фактът, че дойдох тук като личен представител на канцлера.
Пола го погледна над ръба на чашата си. Лицето на Кулман изглеждаше мрачно с гъстата тъмна коса, черни вежди и широките плътни устни, здраво стиснали пурата.
— Разбирам — каза тихо Туийд. — Имаш ли представа какво е мнението на президента на Франция?
— Той не може да повярва в съществуването на такава конспирация. Раздразнен е, разбира се, от статиите в някои френски вестници, но мисля, че е най-добре да не коментира, защото това би довело до привличане на вниманието към техните агресивни изявления. А той има и други проблеми за разрешаване.
— Какво имаш предвид?
— Нарастващата популярност на онази нова партия — „За Франция“. Искат депортирането на всички чужденци — алжирци и така нататък. Това би влошило страшно външните отношения на страната и той не знае как да реагира.
— Връщам се на предишния си въпрос — кой точно стои зад тази конспирация, зад всички лъжи по адрес на Германия?
— Един от тях е, предполагам, Емил Дюбоа, който насъсква „За Франция“. Но се носят тревожни слухове, че някои от министрите в кабинета в Париж тайно подкрепят Дюбоа. Над Франция е паднала мъгла и е невероятно трудно да проникнеш в нея и да разбереш какво става. Само затова поех риска да изпратя свой агент, който да разследва на място.
Сервираха им вечерята. Сега, когато Ото бе разкрил ролята си като пратеник на канцлера на Германия, Пола се чудеше дали Туийд ще му разкаже за Френсис Кари. Седеше неподвижна и наблюдаваше и двамата.
— А какъв е рискът? — попита Туийд.
— Да предположим, че го хванат и разкрият мисията му. Представяш ли си какво ще направи от случая френската преса? „Немски таен агент във Франция.“ Бих могъл сам да напиша заглавията…
— Трябва да си… много сигурен в себе си, за да поемеш такъв риск.
— Кажи „много отчаян“, това ще е по-подходяща дума. — Кулман махна с пурата си и се усмихна за пръв път. — Истинското му име е Щал. Влезе във Франция оттук — от Швейцария — под ново име и с фалшиви документи. Може и да не го разкрият. Майката на Щал е французойка, баща му е немец. Но той е роден в Елзас, а там е истинска мешавица от френски и немски имена. — Кулман се обърна към Пола — „Мешавица“ е правилно, нали?
— Съвсем правилно, Ото — тя окуражително сложи ръка върху китката му. Знаеше, че Кулман много се гордее с английския си и особено с владеенето на разговорните изрази. — Откакто говориш, не си направил нито една грешка.
— Защо ми разказваш всичко това? — бързо попита Туийд. — Защо на мен?
— Защото знам, че си успял да създадеш отлична шпионска мрежа във Франция. Тук сте по-напред от нас. Надявам се ти да успееш, ако Щал се провали. Ако се съгласиш да ми помогнеш, разбира се.
— Ще помогна. Пола, покажи на Ото снимката, на която сте с твоята приятелка.
Пола примигна, отвори чантата си, дръпна ципа на вътрешния джоб и извади един плик. В него беше единствената снимка на Карин, която имаше — бяха я направили близо до Черната гора край Фрайбург по време на почивката й там. Тя подаде плика на Кулман.
Немецът извади снимката и я задържа върху голямата си длан. Реагира само устата му — зъбите стиснаха още по-силно пурата. Погледна Туийд, после Пола.
— Познаваш ли момичето, с което си се снимала?
— А ти, Ото? — тихо попита Туийд.
Кулман изгаси пурата и се зае с превъзходно сготвеното ястие — швейцарски специалитет от телешко с картофи. Отпи от поръчаното от Туийд шампанско. Пола присви устни и погледна шефа си. Кулман остави ножа и вилицата и избърса уста със салфетката си.
— Да, познавам я — каза изведнъж той. — Това, което ме учудва, е откъде вие я познавате. Съвпадението е удивително.
— Имам лоши новини за теб, Ото.
— Слушам те — Кулман остави на масата чашата, от която се готвеше да отпие.
— Момичето е мъртво…
Кулман слушаше с безизразно лице, докато Туийд му разказваше какво се бе случило в Сафък. Той не пропусна и загадъчните „власти“, които Карин бе споменала пред Пола.
— Тя работеше за мен — каза мрачно Кулман. — Сега си спомням, че ти, Пола, беше на онова тържество в базата на НАТО в Южна Германия, когато присъстваше и Карин. Всъщност аз бях там заради нея. Тя никога не идваше във Висбаден, за да не бъде разкрита. По предварителна уговорка успявахме да се видим насаме за няколко минути — отстрани обикновено изглеждаше като безобидно запознанство или нещо подобно. Тя ми докладваше, а аз й давах нови инструкции.
— Ти нямаше намерение да ни разкажеш за нея — отбеляза Туийд. — Само за Щал.
— Нарочно. Много държах на това момиче — беше смело. Искате ли да научите как я вербувах?
— Ще ми бъде много интересно да разбера — намеси се Пола.
— Тя беше превъзходен лингвист. Мъжът й, Виктор Роузуотър, работеше за английското военно разузнаване. Във връзка с работата му се наложи да посети Висбаден. Поканиха ме в дома си. Когато се отбих, Карин беше сама. Каза ми, че е работила за BND в Пулах, край Мюнхен. — Кулман погледна Пола. — BND беше немското контраразузнаване. — Карин настоя да й позволя да ми помага в работата ми — продължи Кулман, — а тя умееше да бъде убедителна. Аз пък имах нужда от човек, който да помага на Щал. Карин ми се стори идеалният вариант. Сега съжалявам, че я изпратих да разследва ситуацията във Франция.
— Мъжът й знаеше ли с какво се занимава? — попита Туийд.
— Виктор Роузуотър? Не, предупредих я да не му казва. Това не представляваше трудност, тъй като за щастие Роузуотър често отсъстваше от дома — опитваше се да хване следите на групи от ИРА, работещи на територията на Германия.
— А някой друг освен теб и Щал знаеше ли за работата на Карин? — настояваше Туийд.
— Никой. Сигурността изглеждаше безупречна.
— Защо канцлерът не повери разследването на BND?
Кулман махна с ръка:
— Затънали са до гуша. Проучват всички подозрителни лица от Източна Европа, навлезли в територията на страната след обединението на Германия. Освен това изглежда, че канцлерът ми има пълно доверие. Господ знае защо.
