разтревожило немците.
Телефонът иззвъня. Моника вдигна слушалката: — Застрахователно дружество „Дженеръл и Камбрия“ — остана известно време заслушана, после покри с длан микрофона и се обърна към Пола: — Можеш ли да поемеш разговора? Някакво момиче е… Говори на френски.
Пола пое слушалката, седна на ръба на бюрото и започна на френски:
— „Дженеръл и Камбрия“. С кого разговарям?
— Казвам се Изабел Томас — момичето се закашля, сякаш се бе задавило. Извинете ме, разстроена съм. Познавате ли Анри Бейл?
Пола сложи ръката си върху микрофона и попита Туийд:
— Анри Бейл?
— Човекът, когото изпратих в Южна Франция. Френсис Кари.
— Съжалявам — продължи Пола, — линията не е в ред. Анри Бейл ли казахте? Да, познавам го, разбира се. Работя с него. Директор съм на…
— Анри е мъртъв… — Изабел отново се закашля. — Беше ужасно. Убиха го…
— Изабел, откъде се обаждаш? — бързо попита Пола.
— От пощата.
— Това е добре. Извинявай, че те прекъснах. Слушам те — продължи тя делово. — Новината наистина е ужасна. Трябва да знам всичко, което можеш да ми кажеш.
Пола остана заслушана на телефона, докато Изабел, поуспокоена от сдържаната й реакция, й разказваше какво се бе случило, като започна от идването на мъжете от тайните служби в бар „Маями“. Пола записваше всичко на едно тефтерче, което Моника й бе подала. В стаята бе станало съвсем тихо. Всички мълчаха, усетили напрежението в разговора, когато Пола подкани момичето да продължи. След малко тя започна да проверява с въпроси разказа на французойката.
— Спомена тайните служби. Това е вашата Дирекция за надзор на териториите, нали?
— Да, те бяха. Бях се скрила в тълпата съвсем близо до Анри и успях да чуя какво му казаха. Не мога да разбера защо… С Анри бяхме много близки…
— Разбирам. Сигурно си много разстроена. — Пола й зададе най-важния за момента въпрос: — Обади ли се на местната полиция?
— Не. Трябваше ли?
— В никакъв случай. На никого не казвай.
— Дори на майка си не съм казала. Толкова съм объркана.
— Напълно те разбирам. Мисля, че знам причината за случилото се — излъга Пола. — Каквото и да става, не казвай на никого — повтори тя. — Ще се опитаме да изпратим наш човек да се срещне с теб. Той ще се представи като… Ален Драйфус — това бе първото име, за което се сети. — Малко търпение, Изабел. Съвсем скоро ще се свържем с теб. Ще ми дадеш ли адреса и телефона си?
Пола внимателно записа всичко и помоли момичето да го повтори.
— Изабел, работиш ли някъде? Добре, не напускай. Продължи да живееш така, както е било досега — доколкото можеш, разбира се. Дръж се. И никаква полиция. Какво е работил Анри в застрахователната компания? Проверяваше един подозрителен смъртен случай, при който трябва да се изплати застраховка.
— Време е да тръгвам за работа — каза глухо Изабел. — Поне успях да направя това, за което Анри ме бе помолил.
— Направи точно това, което трябваше. Оттук нататък продължаваме ние.
Пола затвори телефона и си пое дълбоко въздух. После се обърна към Туийд:
— Господи, дано да съм се справила добре. Досещате се какво се е случило, нали?
— Справи се чудесно. Френсис Кари е мъртъв, предполагам.
— Да. Убит е. Снощи двама мъже от френските тайни служби го взели от един бар и го отвели до гара „Сен Жан“. В Бордо…
Тя разказа накратко какво бе научила от Изабел. Туийд я слушаше с безизразно лице. Леко барабанеше с пръсти по бюрото си. Когато Пола свърши, той се обърна към Нюмън.
— За съжаление ти си прав. Кари се оказа съвсем неподготвен за тази задача. Грешката ми е непростима.
— Това не е вярно. Нима не си спомняте Хари Мастерсън? Беше дяволски добре подготвен, но убиха и него. Всеки, който работи за Тайната разузнавателна служба, поема този риск. Сигурен съм, че сте предупредили Кари, преди да се съгласи. Спрете да се обвинявате.
Туийд изведнъж се оживи:
— Агенти на френското контраразузнаване? Не ми се вярва. Моника, опитай се да ме свържеш с Рене Лазал. Скоро ще разберем истината…
Никой не проговори, докато Моника набираше номера. Пола седна зад бюрото си и повтори наум разговора си с Изабел. Приглаждаше с ръце плисетата на полата си. Моника кимна на Туийд, когато се свърза с шефа на френските тайни служби в Париж.
— Рене, говори Туийд. Линията не се подслушва. Изпратих човек в Южна Франция, както се бяхме споразумели. Току-що научих, че снощи е бил убит в Бордо. Двама агенти на тайните служби са го взели от някакъв бар…
— Нашите тайните служби? Това е абсолютно невъзможно. В района на Бордо не работи никой от сътрудниците ни. Щях да знам за това.
— Значи са се представили за такива…
— Веднага ще се заема със случая. В момента, в който свършим разговора, ще изпратя екипи в Бордо. Трябва ми още информация обаче. Можеш ли да ми дадеш?
— Да. Агентът работеше под името Анри Бейл. Имаше документи, удостоверяващи самоличността му. В Бордо е бил барман в някакво заведение, наречено „Маями бар“. Информацията ми е, че Бейл е бил убит на централната гара някъде около единадесет часа. Очевидно това е станало в някое подземно помещение, до което може да се стигне с кола. Самото убийство обаче е извършено от друг човек, който вероятно е чакал там.
— Кой ти съобщи всичко това?
— Наш информатор. Няма да ти съобщя името му, но според мен можем да разчитаме на сведенията му. Снощи Кари трябваше да се свърже с нас чрез радиопредавателя си, но не го направи.
— А кога разбра за убийството?
— Преди пет минути.
— Екипите ми ще тръгнат незабавно. Туийд, ще бъде много добре, ако можем да се видим в Париж. Мисля, че трябва да знаеш за някои от последните събития тук, които вероятно са свързани и с това убийство. Приеми искрените ми съболезнования. И най-важното — можем ли да се срещнем?
— Да. Съвсем скоро. Ще пътувам до Европа по работа. Да ти се обадя ли веднага, щом мога да дойда в Париж?
— Да, моля те — гласът на Лазал стана сериозен и мрачен. — Положението е отчайващо. Пред криза сме. Побързай, приятелю. Доскоро.
Туийд затвори телефона и остана загледан в празното пространство, сякаш забравил за останалите в стаята.
— Някакви нареждания? — попита Моника.
— Да. Реших Пола да дойде с мен в Женева и след това в Париж. Резервирай още една стая в хотел „Де Берг“ в Женева и й поръчай билет за моя полет. Резервирай и две стаи в онзи малък парижки хотел — „Мадлената“, така ще сме близо до Лазал. Уреди и полета Женева — Париж.
— Защо ще се срещате с Лазал?
— Не зная точно, но той е вторият човек, който употреби думата „криза“ през последните няколко дни. Първо Кулман, сега Лазал. В Европа се готви нещо ужасно, което може да експлодира всеки момент.
— Току-що си спомних нещо, което каза Карин — обади се Пола, — беше на брега при Олдбърг, докато се преобличахме, а онези мъже в лодките ни настигаха. Съвсем го бях забравила.
— Какво е то? — попита Нюмън.
— Каза, че френската армия е главната заплаха. Частите, разположени на юг. После това ми избяга от
