мъка и ужас, Изабел бръкна във вътрешния джоб на якето му, където си държеше портфейла и документите. Всичко беше изчезнало. Нямаше начин да знае, че след минута Калмар щеше да ги изхвърли в Гарона. Тя целуна мъртвото чело, затворила очите си, за да не вижда разкривеното лице. Изправи се и, залитайки, се отправи към мотопеда в началото на улицата. Вече отключваше веригата, когато един пиян с бутилка в ръка тръгна към нея откъм бар „Никол“. Сълзи премрежваха погледа й, докато буташе мотопеда по улицата. Пияният се ухили насреща й:
— Загубила си си приятелчето ли, гадженце? Можем да се повеселим заедно…
— Да пукнеш дано!
Запали мотора и пое към дома си. Вятърът вледеняваше мокрото й лице, докато сълзите продължаваха да текат по бузите. Спомни си какво беше казала на пияния. Само че сега мъртвият беше Анри. Анри, когото толкова обичаше.
Поне можеше да направи още едно нещо за него. Да изпълни молбата му и да се обади в Лондон. „Ако изведнъж изчезна…“. Още утре на път за работа щеше да позвъни на телефона, който й беше дал, и щеше да разкаже всичко.
3.
— Кулман в последния момент промени мястото на срещата ни — съобщи Туийд на Моника и Пола. — Това не е в стила му. Явно е доста разтревожен и неспокоен. Ще се видим в Женева, а не в Люксембург. Утре вечер в хотел „Де Берг“.
— Кога ще тръгнете? — попита Моника с ръка върху телефона.
— Довечера. — Той се обърна към Пола: — Вчера май те поизмъчих с моите безкрайни напътствия как да отговаряш на инспектор Букенън.
— О, не. Благодарна съм ви за това. Много добре постъпихте, като му казахте по телефона, че не съм в града и не знаете къде се намирам…
Тя млъкна, когато вратата се отвори и влязоха Нюмън и Марлър. Седнаха и погледнаха към Туийд. Моника заговори по-тихо по телефона, а той побърза да предупреди Нюмън:
— Боб, ще те изненадам неприятно. Човекът, който разследва убийството на Карин Роузуотър, е нашият стар приятел главен инспектор Рой Букенън.
— Не ми е приятел. Последния път, когато се видяхме, бях за него главният заподозрян в едно убийство. И сега ли трябва да очаквам същото?
Изведнъж Нюмън се намръщи:
— Момент, Букенън е от отдел „Убийства“ на Скотланд Ярд. Местната полиция не е имала време да потърси помощ от Лондон. Тялото на Карин бе намерено едва завчера.
— Точно този въпрос му зададох, когато вчера се обади, за да ми каже, че иска да разпита Пола. Явно току-що е бил свършил работата по друг случай на убийство и все още е бил в Сафък. В управлението на полицията в Ипсуич повечето от офицерите са болни от грип. Вероятно началникът им е помолил Букенън да замести временно някой от тях.
— Какъв лош късмет…
— А сега пътува насам. Затова оставих съобщение на телефонния ти секретар да дойдеш колкото може по-рано тази сутрин. Ще трябва, да обясня на теб и Марлър доста неща, преди да се появи Букенън. Вчера порепетирахме с Пола как да отговаря на въпросите му. Накратко, не трябва да се споменава наемането на Карин от някакви загадъчни „власти“, за да разследва обстановката във Франция. Карин е просто приятелка на Пола, която също се интересува от подводни проучвания. Ще се опитам да накарам Букенън да разпита първо Пола. Вие ще се ориентирате по нейните отговори. Не си доизмисляйте нищо. Отговаряйте на въпросите му и през останалото време си мълчете.
— Чакайте — протестира Марлър, — ние съвсем не сме аматьори в тази игра.
Туийд се наведе напред през бюрото си:
— Букенън също не е, така че не забравяйте какво ви казах…
Телефонът иззвъня, Моника вдигна слушалката и се намръщи, а Туийд й кимна с глава и се отпусна в стола си.
— Качват се — каза Моника, когато затвори. — Близнаците — главен инспектор Букенън и винаги вярното му другарче сержант Уордън.
— Трябва да ги посрещнем. Направи кафе, ако обичаш.
Туийд стана зад бюрото си, Моника отвори вратата и двамата мъже влязоха. Букенън беше слаб и строен, между четиридесет и петдесетгодишен, с измамно спокойно и приятелско поведение, което неведнъж беше подвеждало разпитваните от него хора. Уордън, четири-пет сантиметра по-нисък, имаше безизразно лице и рядко показваше какво мисли. Носеше бележник. Туийд ги посрещна приятелски и ги настани в два предварително подредени стола така, че да могат да виждат само него и Пола.
— Чакахме ви, главен инспектор Букенън. Пола е готова да отговаря на въпросите ви.
— Наистина ли? — попита иронично Букенън и огледа стаята.
— Искате да кажете, че ще ми оказвате съдействие без непрекъснато да ми напомняте какво означава „държавна тайна“? Застрахователното дружество „Дженеръл и Камбрия“ често го е правило преди.
Туийд се усмихна при споменаването на името, което тайната служба използваше, за да прикрива дейността си. Това беше и името върху медната табелка, поставена на входната врата.
— Моника ще донесе кафе — продължи с приятелски тон Туийд.
— Денят ще е тежък.
— Сигурно и вие сте имали тежък ден, мис Грей, когато сте отишли да се гмуркате в Дънуич. Поне така ми каза мистър Хари Бътлър в управлението на полицията в Ипсуич преди два дни.
— Мис Грей? — тя го дари с най-чаровната си усмивка. — Спомням си, че когато се видяхме за последен път, за вас бях Пола.
— Това е официален разпит и аз разследвам хладнокръвно убийство. Как според вас е била убита приятелката ви?
„Иска да намери слабото й място. Ще се опита да я извади от равновесие, като й задава съвсем директни въпроси“ — помисли си Туийд.
— Изглеждаше удушена — тихо отвърна Пола.
— От експерт. Бих казал, от професионалист.
— Защо мислите така? — рязко се намеси Туийд.
— Заради резултатите от аутопсията, направена от доктор Кърси. Сигурно сте чували за него — един от най-добрите патолози. — Букенън подрънкваше шепа монети в джоба си.
— На какво базира той предположението си? — настояваше Туийд.
Букенън се обърна към него и проницателните му сиви очи го погледнаха внимателно и малко учудено. Той много добре знаеше, че Туийд се бе намесил само за да поеме част от натиска върху Пола.
— На начина, по който удушвачът е притискал с палците си гърлото й — смъртта е била бърза и сигурна. Кърси подозира, че някои от белезите по шията са направени, след като момичето е било вече мъртво — вероятно опит да се прикрие сръчността на убиеца. Сега, ако нямате нищо против, бих искал да продължа с въпросите си към мис Грей. В крайна сметка тя е била на местопрестъплението, а не вие.
— Не съм била на местопрестъплението — отвърна му Пола. — Треперех от студ и страх на върха на едно дърво, когато се е случило всичко.
— Но сте видяла убийството?
— Не. Искате ли да ви разкажа защо отидохме там с Карин?
— Искате да дадете показания?
Букенън погледна Уордън, седнал с бележника в скута си, а после и Туийд, като очакваше той да се противопостави. Туийд само кимна и продължи да върти в ръцете си една химикалка.
Пола започна разказа си сбито и без излишни думи. Докато говореше, Букенън нито за миг не отдели очите си от нейните, но тя издържа погледа му. Инспекторът кръстоса краката си и постави на коляното си чашката и чинийката, които Моника му бе подала. Скоро Пола завърши:
— … Как бих искала да останем в Лондон на покупки. Трябваше да настоявам повече.
— Не знаех, че се интересувате от подводни проучвания — каза Букенън.
