излезе, повтори заедно с таксиметровия шофьор намислената история за последно.
— Само стой в леглото и се опитай да поспиш. Когато собственикът те открие, накарай го да се обади на полицията и им разкажи всичко. Кажи им, че съм заплашил да те убия, ако не ми се подчиниш, точно както го обсъдихме в колата.
Георг кимна и Рап напъха парцала в устата му. После се съблече гол и свали сините си контактни лещи. Очите му почувстваха облекчение, щом чуждите тела бяха махнати от тях. Под душа той изми и изплакна косата си няколко пъти, за да свали кестенявия цвят. Постара се да не засегне раната на главата си, но беше невъзможно. Когато излезе от душа, остави водата да тече и почисти колкото можа кръвта от яката на ризата си.
След като се облече, се върна отново в банята, спря душа и изчисти канализационния отвор от косми. Хвърли всички хавлиени кърпи в бял найлонов чувал за дрехи за пране, оставен от персонала, и провери стаята още веднъж. Когато излезе от нея, сложи на вратата табелката „Моля, не ме безпокойте“ и затвори.
Беше 6.45 часът, когато напусна странноприемницата през странична врата. Вървя пеш през града близо три километра, докато стигна района около университета „Алберт Лудвиг“. По пътя си хвърли найлоновия чувал с кърпите в кофата за отпадъци зад един ресторант и се отби в два магазина и в павилион за сувенири в един хотел. Когато стигна университета, беше 7.30, а температурата — към петнайсет градуса. Рап влезе в сградата и обикаля из нея, докато открие достатъчно уединена тоалетна. Намираше се на третия етаж и беше обща за мъже и жени. Заключи вратата и се залови за работа. Взе машинката за подстригване, която беше купил в един от магазините, сложи трисантиметров накрайник на върха й и я включи в контакта. Наведе се над мивката и започна да стриже гъстата си черна коса. После смени накрайника и подравни косата си отстрани и отзад. Отново изми косата си и си сложи синя тениска с Мюнстерската катедрала. Отгоре облече сива ватирана блуза-суичър. Сложи си бежови шорти, бели чорапи и сини обувки. Дрехите и обувките му от миналата нощ бяха завързани на вързоп и пъхнати в пазарска чанта. Всичко останало отиде в голяма зелена раница, която беше купил от втория магазин. С изключение на пистолета „Глок“, който пъхна в колана на шортите под широкия суичър.
Доста му олекна, когато се освободи от старите дрехи. Възнамеряваше да го направи много по-рано, но не искаше Георг да стане свидетел на преображението. Излезе от университета и на няколко пресечки от него откри една хлебопекарна. Умираше от глад и затова изяде няколко кроасана и изпи бутилка портокалов сок. После влезе в едно кафене и уби още двайсет минути, като отпиваше бавно от чаша горещо кафе. В девет без пет потегли към следващата си цел.
Магазинът за велосипеди се намираше на същото място, на което Рап го помнеше. Ентусиасти и членове на спортни клубове вече се тълпяха отпред, облечени в спортни екипи от ликра в ярки цветове, тясно прилепнали към телата им. Рап си проправи път през тълпата и влезе вътре. От тавана висяха велосипеди, колелета бяха подредени и край стените. Рап се приближи до продавача и помоли на френски за помощ. Мъжът го упъти към млада жена с дълга черна коса. Тя беше французойка. Рап бързо научи, че е от Мец и следва в университета във Фрайбург.
Рап попита момичето дали още се провеждат съботните състезания. Тя каза, че са станали по- популярни отвсякога. Фрайбург беше включен в знаменитата колоездачна обиколка Тур дьо Франс. Маршрутът минаваше на северозапад към древния град Брайзах и после през Рейн отиваше във Франция. Оттам колоездачите се състезаваха откъм френската страна на реката, като пресичаха Мюлхайм, Отмарсхайм или Базел, Швейцария. Всяка събота стотици облечени в ярки цветове швейцарски, френски и германски състезатели се надпреварваха по тази отсечка. Рап го интересуваше дали като преди граничната охрана пропуска групите велосипедисти, без да проверява паспортите им. От Фрайбург Франция беше само на двайсет и пет километра на изток, а Базел — на по-малко от осемдесет километра на югозапад. На граничните пропускателни пунктове режимът беше разхлабен заради множеството хора, които живееха в една страна, а работеха в друга. Но както Рап го беше забелязал в другите държави, без съмнение сигурността щеше да бъде затегната веднага, ако се получеше такова нареждане.
След като разгледа спортните велосипеди, той си избра едно „Бианки“ втора ръка в класически зелен цвят. После си купи специални чанти за колелото, отделна чанта за кръста и колоездачен екип, допълнен от обувки, малка бяла шапка и очила „Оукли“. Раницата, купена по-рано, нямаше да му свърши работа. Щеше да се откроява като бяла врана. Плати за всичко в брой. Искаше да отложи използването на кредитната карта колкото се може повече. Жената го насочи към малка баня в мазето на магазина и Рап се преоблече в новия си екип. В най-вътрешния джоб на чантата за кръста пъхна пистолета, един резервен пълнител към него, заглушител и пачка френски франкове, германски марки и британски лири. Във външния джоб сложи френския си паспорт и неколкостотин франка. Всичко, което трябваше да изхвърли, върна обратно в раницата, като остави новите си дрехи.
Когато се качи горе, състезателите се готвеха да потеглят. Рап нави дрехите си на топка и ги пъхна в багажника на колелото. Каза на услужливата французойка, че ще се върне след минута и че трябва да даде раницата на свой приятел. След това изчезна зад ъгъла. Половин пресечка по-нататък откри кофа за смет и хвърли раницата вътре. Имаше и по-подходящи начини да го направи, но не разполагаше с достатъчно време.
Върна се обратно при магазина. Групата от трийсет и няколко колоездачи потегляше. Рап благодари на младата жена за помощта и подкара своето „Бианки“ по павираната улица. След две пресечки настигна групата и се нареди отзад. Рап не беше просто любител на колоезденето. Вече не се състезаваше професионално, но не чак толкова отдавна беше в ранглистата на най-добрите състезатели по триатлон в света. Беше печелил състезанието „Айрън мен“ на Хавайските острови и финиширал три пъти сред призьорите в смятаното за най-значително годишно събитие в този спорт. После изникна работата му в ЦРУ и той беше принуден да се откаже от състезанията. Но продължаваше да плува, да бяга и да кара велосипед поне пет дни седмично.
Беше 9.36, когато излязоха от града. Рап остана отзад. Краката му бяха във форма, но гърдите малко го наболяваха. Болката го накара да се замисли за снощните събития и той започна да анализира случилото се. Кой може да стои зад номера на двамата Хофман? Вероятността да са действали сами беше близка до нулата. Рап не ги беше познавал изобщо преди. Не виждаше някакъв мотив да искат да го убият. Малцина негови познати знаеха за връзката му с ЦРУ, още по-малко знаеха за последната му мисия. За един от тях със сигурност се сещаше, а за други двама предполагаше, че са замесени. Човекът, който най-лесно би уредил двамата Хофман да го ликвидират, му беше близък и досега мислеше, че може да разчита на него. На Рап този извод не му хареса. Но гадната истина беше, че Айрини Кенеди е най-вероятната заподозряна. Рап не искаше да повярва в това. Беше готов да приеме каквото и да било друго, но за момента ясен отговор нямаше. Трябваше да се върне в Щатите и да открие сам кой го е предал. Щеше да започне от семейство Хофман. Щеше да му е необходима помощ при издирването им, но знаеше към кого да се обърне.
След завоя пред тях се простря Рейн. Старинната келтска крепост Брайзах беше внушителна. Градът беше разположен на високо осемдесет метра скално плато, представляващо естествено военно укритие. От гребена на планината пътят се спускаше в долината. Колоездачите се приведоха и заработиха усилено с краката.
Рап пропусна групата да мине пред него. На пропускателния пункт се беше проточила поне на километър колона от чакащи превозни средства. „Спокойно — каза си Рап. — Нямаш вид на човек, когото издирват, имаш виза и лична карта на страните от Европейския съюз, никой не знае за теб, а и се движиш в група.“ Превключи на по-бърза скорост и ускори темпото. Лесно изпревари деветимата пред себе си и се намести в средата на групата. Три минути по-късно те стигнаха опашката от коли, чакащи да преминат границата. Рап отпи вода от бутилката и продължи да се оглежда за всеки детайл от терена, който би му бил от полза, ако се наложи да се измъкне в обратната посока. Групата започна да забавя скорост, но съвсем леко. Рап се възползва от времето, за да премести чантата на кръста точно пред корема си. Така тя щеше да му е подръка, ако възникнеше необходимост. За да извади паспорта или за пистолета.
Група френски велосипедисти ги подмина, тръгнала по друг маршрут. Повечето от тях помахаха, но някои подметнаха подигравателни реплики. Отпред Рап забеляза служителя от граничната охрана, който махаше на колоездачите да спрат. Водачът на групата започна да му крещи нещо, докато още се намираше на петдесет метра от него. Рап не можа да разбере какво му каза, но видя, че сочи назад към френските
