— Ами Кенеди?
Сенаторът погледна към телевизора в мига, в който Крис Матюс флиртуваше с някаква привлекателна репортерка. На Камерън каза:
— Ще помисля известно време за това. Ще те информирам веднага щом се погрижиш за другото.
Питър Камерън кимна и отпи от водката. С усилие скри усмивката си. Бе развълнуван. Желанието му щеше да се изпълни. Да заложи капан на Мич Рап и да го убие.
Анна Райли не се справяше много добре. Като кореспондент на Ен Би Си от Белия дом тя не можеше да позволи на личния живот да повлияе на професионалните й задължения. Тъкмо беше свършила с последния репортаж на живо във вечерните новини за жителите на Западното крайбрежие. „Израелският министър- председател се срещна сутринта с президента, за да обсъди продължаващата безизходица в прилагането на мирното споразумение за Близкия изток.“ Застанала под ярките светлини на прожекторите пред Западното крило, тя свали слушалката от ухото си и заедно с микрофона ги подаде на оператора, който прибираше камерата и останалото оборудване. Утре сутринта щяха да се върнат отново, за да съобщят буквално същите неща, първо на хората от източната част на страната и Средния запад, а после и на живеещите на Западното крайбрежие.
Умът й изобщо не можеше да се съсредоточи върху задачата, а духом тя се намираше на съвсем друго място. Слава Богу, че Брокоу не й зададе импровизирани въпроси. Анна благодари на оператора и се сбогува до утре с него. Не можеше да спре да се тревожи за Мич. Не бяха получили ни вест, ни кост от него от събота, а и съобщението по електронната поща беше много загадъчно. На всичкото отгоре се чувстваше ужасно, че е поставила семейство О’Рурк в такова положение. Лиз беше бременна и се нуждаеше от спокойствие. От друга страна обаче, притеснението й за Лиз й беше помогнало да се вземе в ръце след кризата в събота вечерта. Беше се извинила на Майкъл на следващата сутрин, а той също й поиска прошка за грубото си поведение. Лиз се държа хладно към Майкъл и не му говори през по-голямата част от деня, докато Анна не я склони да престане. „Майкъл няма никаква вина — обясни й тя. — И не трябваше той да бъде въвлечен в подобно положение.“
Анна се беше опитала да си тръгне от дома на приятелите си и да се върне в своя апартамент. Не искаше да замесва О’Рурк повече. Проблемът беше неин и на Мич. Горкият Мич. Чудеше се дали да се тревожи за него, или да му се сърди. Чувствата й бяха деветдесет процента от първото и десет от второто. Искаше да се върне вкъщи невредим, но понякога през сълзи се заклеваше, че ще го убие, задето я е накарал да преживее подобно нещо.
Мич беше добър в занаята си. Само това знаеше. Беше го видяла в действие по време на кризата със заложниците в Белия дом. Беше ефективен като цял специален отряд, но в крайна сметка също бе човек. Бащата на Райли беше полицай, както и двамата й братя. Тя беше виждала как убиват непобедими мъже. Всички до един — упорити като Мич. Ако имаше късмет отново да го види, щеше да му покаже какво е инат. Ще се уволни, иска или не, и ще се оженят! Твърде много беше преживяла с него, за да го губи.
Райли още кипеше от гняв, когато рязко отвори вратата и влезе в главното фоайе на Западното крило. Служителят от Тайните служби зад бюрото й се усмихна, но тя не му обърна внимание. През последните два часа беше крила истинското си настроение, докато разговаря с продуцентите от Ню Йорк, и повече не можеше да се прави на радостна и щастлива. Зави вдясно, когато някой отзад я повика.
Джак Уорч, специалният агент, ръководещ отделението за охрана на президента, стискаше в ръката си папка.
— Как си тази вечер, Анна? — попита.
Райли отметна от лицето кичур кестенява коса.
— Не много добре, Джак. Ти какво правиш още тук?
— Президентът ще работи до късно.
Тя погледна към коридора зад Уорч, в посока на Овалния кабинет. Имаше доста голяма вероятност човекът зад тази врата да знае къде се намира в момента Мич. Дали обаче ще й каже истината, беше друг въпрос. След терористичното нападение срещу Белия дом Хейс я беше помолил лично да не разгласява самоличността на Мич Рап. Президентът не искаше нито медиите, нито политиците да узнаят, че оперативен офицер от ЦРУ е стоял в основата на успешната акция по освобождаване на заложниците. В замяна на нейното съгласие Хейс й предложи специален достъп до него. След като стана близка с Мич, той поиска да му обещае, че няма да се възползва от достъпа до президента, за да научи какво е вършил за ЦРУ. Имайки предвид какво беше преживяла през последните два дена, нарушаването на това обещание й се стори незначително.
— С кого е?
Уорч се усмихна.
— Знаеш, че нямам право да ти кажа.
Лицето на Анна остана сериозно.
— Трябва да го видя.
Агент Уорч усети, че е непреклонна.
— Стой тук — каза след малко. — Ще видя какво мога да направя.
Райли зачака във фоайето. Свали черния си шлифер. Помисли си дали да не се обади на О’Рурк. Майкъл я беше докарал с колата тази сутрин и тя обеща на Лиз, че ще се обади, когато свърши с вечерните новини, за да дойде той да я вземе. Тъкмо се канеше да вдигне слушалката на един от телефоните в сградата, когато Уорч се появи зад ъгъла.
— Ела с мен, Анна. — Сетне се обърна и тръгна към коридора, а Райли го последва.
Президентът Хейс беше седнал зад бюрото в Овалния кабинет, когато те влязоха. В стаята се носеше тиха джазмузика. Хейс беше буквално притиснат между две купчини папки, преглеждаше набързо документите и ги подписваше. Когато Уорч и Райли се приближиха до бюрото, той взе нова папка, прочете бележката, прикрепена с кламер отпред, отвори папката и сложи подписа си на четири отделни страници. После я затвори и я сложи на върха на купчината от дясната му страна. Свали очилата, изправи се и си облече сакото.
Заобиколи бюрото и се обърна към гостенката.
— Добър вече, Анна — протегна ръка за поздрав президентът. Много харесваше Райли. Като всички репортери и тя можеше да бъде безмилостна с въпросите си към него, но спазваше обещанието, което му беше дала преди време. Като се има предвид професията й, подобно нещо не беше никак лесно.
— Добър вечер, господин президент.
Хейс знаеше, че Райли се вижда с Рап. Не знаеше каква точно е тяхната близост и не възнамеряваше да пита. Беше имал дълъг и труден ден. Първата дама беше в чужбина и той се чувстваше много изморен. Искаше да се отпусне, да не трябва да претегля всяка дума, преди да я изрече. Погледна към Уорч:
— Благодаря ти, Джак.
Когато служителят от охраната излезе от Овалния кабинет, Хейс покани Райли да седнат на канапетата. Тайно се надяваше да е дошла при него за всичко друго, но не и за Мич Рап.
— Е, Анна, кажи.
Райли впери поглед в пръстите си.
— Сър… — Не знаеше откъде да започне. — Посещението ми е неофициално. Много неофициално. Думите ни няма да бъдат записани никъде и никога.
Хейс се усмихна.
— Добре.
— Къде е Мич, в опасност ли е?
Усмивката му помръкна.
— Анна, вече знаеш повече от позволеното — започна. — Това, което върши Мич за… — Президентът направи пауза. Мислеше да каже „правителството“, но реши, че ще направи твърде искрено признание. — Това, което Мич прави по собствено желание, е въпрос, който не мога да обсъждам свободно.
— Значи знаете къде се намира в момента? — Райли го гледаше настойчиво със зелените си очи в стремежа си да улови каквато и да е промяна на лицето му.
Хейс се хвана за думите „в момента“. Поклати глава.
