Сложи си износени черни кожени ръкавици и взе от леглото дългия и гладък „Люгер МК II“ със заглушител. Пистолетът стреляше с куршуми 22-ри калибър и беше напълно безшумен. Единственият му недостатък беше дължината — трийсет и три сантиметра. Рап пъхна пистолета в специално ушит джоб на якето. После си облече сакото и палтото, след което сложи на главата си черна филцова шапка с периферия.
Когато влезе в съседната стая, семейство Хофман почистваха хижата от следите на тяхното присъствие. Забърсваха местата, по които можеше да са останали отпечатъци. Рап вече беше извършил тази процедура в своята стая.
— Имаш ли бронежилетка? — обърна се Том към Рап.
Рап поклати глава. Този въпрос го озадачи.
— Хайде, да тръгваме — подкани ги той.
Взе спортната си чанта и излезе в тъмното. Поправи периферията на шапката си. Загледа се в нощното небе и отправи молитва това да е последната му акция. Ала колкото и да го искаше, нещо му подсказваше, че желанието му няма да се сбъдне.
Няколко секунди по-късно от хижата излязоха Хофманови и тримата се качиха в червеникавокафявото „Ауди“. Цялото проследяващо и комуникационно оборудване беше прибрано в багажника на колата. Караше Том Хофман, а Джейн седеше до него. Мич Рап пътуваше на задната седалка. Аудито плавно се понесе по неравния черен път. В гората беше тъмно като в рог. Макар че фаровете на колата бяха включени, Рап не можеше да види нищо на повече от пет метра.
Когато излязоха на пътя с настилка, Рап преглътна тежко. Представлението беше започнало. Щяха да стигнат предната порта на имението само след няколко минути. Съмненията му за мисията не бяха изчезнали. Том Хофман поправи с ръка слушалката в дясното си ухо. Той беше свързан с апаратурата в багажника и с нейна помощ подслушваше местните полицейски честоти. Хофман трябваше да остане в колата, а Рап и Джейн да влязат в къщата. Трябваше някой от двамата да иде с Рап. Хофманови говореха перфектно немски за разлика от него. Другата причина да го придружава съпругата на Том беше, че една жена ще събуди по-малко подозрение у Хагенмилер и неговата охрана. Том Хофман се беше възпротивил на тази част от плана. Искаше той да влезе с Рап.
Рап се учуди как бурно реагира мъжът. Том няколко пъти повтори, че ще се чувства по-добре, ако той придружи Рап. Когато Рап го попита защо, Хофман не изтъкна разумен аргумент. Рап отново усети, че нещо не е както трябва. Мисията беше негова и на най-голяма опасност беше изложен той. Каза на двамата, че е упълномощен да прекрати операцията във всеки един момент и ако те не се съгласят с неговия план, ще постъпи точно така. Рап знаеше, че Хофманови няма да получат втората половина от парите, докато не изпълнят мисията докрай. Щеше му се да види колко много искат парите. Разбра го, когато и двамата прекратиха спора, сякаш от самото начало им е било все едно.
Отпред се показа добре осветената къщичка на пазача при портата. Том намали скоростта. Рап погледна часовника си. Беше 10.09 часът. Графът щеше да се изненада. Хагенмилер определено щеше да се придържа към графика. Той нямаше да очаква в имението му да се появи полиция, и то толкова рано, а поне часа-два след разбиването на склада и кражбата.
Седанът се отклони от пътя и спря до високата желязна порта. Едър мъж в тъмен костюм и с папка в ръка се показа от къщичката и се доближи до колата отдясно. Рап вече се беше наклонил наляво, за да не може да го заснеме охранителната камера, монтирана над вратата на къщичката. Нахлупи и шапката пред очите си, за да не види добре пазачът лицето му. Веднага огледа и прецени арсенала на мъжа. Забеляза издутината на дясното му бедро. Радиостанция или пистолет? Реши, че е по-скоро пистолет.
Джейн Хофман беше свалила стъклото и показваше подправената карта на служител на федералното бюро за криминално разследване. Когато видя значката, пазачът се закова на място. В Германия, родината на Гестапо, Бюрото за криминално разследване караше хората да застават нащрек. Рап разчиташе на това, за да влязат и излязат, без да им задават много въпроси. Джейн Хофман заговори с твърд тон. Мъжът кимна и каза, че първо ще трябва да се обади в къщата. Тя поклати глава и му отвърна, че не искат идването им да се разгласява. Всичко беше репетирано и сега вървеше по план. Пазачът любезно й обясни, че хер Хагенмилер в момента дава прием и че ще трябва все пак да се обади в къщата, преди да ги пусне.
Тя се съгласи, но при условие, че първо ги пусне и тогава се обади. За щастие пазачът кимна и се върна в своята каменна къщичка. Огромната порта от ковано желязо се плъзна настрани и седанът влезе в имението. Докато се отдалечаваха от портата, Рап не свали очи от пазача. Той вече говореше по телефона.
— Газ! Колкото по-скоро стигнем, толкова по-добре.
Аудито ускори ход. Алеята завиваше плавно. Когато бяха на втория завой, се показа бялата каменна фасада на къщата, осветена от ярки светлини. Рап се беше хванал с ръце за предната седалка и се взираше през стъклото. Мястото му напомняше някои от именията, построени в Нюпорт, Роуд Айлънд, в началото на двайсети век.
Том Хофман забави скоростта и колата спря точно пред двата каменни лъва, където бе застанал икономът. Рап излезе откъм страната на шофьора и погледна огромния мраморен фонтан със статуя на Посейдон, от чийто тризъбец излизаха струите вода. Колко подходящо, помисли си той. Бащата на Орион. Огледа се вляво, където бяха паркирани няколко лимузини. Шофьорите стояха край тях и си говореха. Зад лимузините имаше около дузина спортни коли и луксозни седани. Рап предположи, че са на по- нископоставените гости. После насочи вниманието си към къщата. Джейн Хофман разговаряше с иконома и му показваше удостоверението си за самоличност. Рап се премести зад колата, като оглеждаше прозорците. Вдясно се намираше балната зала. През трите големи прозореца Рап забеляза мъже в смокинги и жени в официални рокли, които отпиваха от чашите си, говореха или пушеха. Улови мелодията на струнен квартет. Не можа да не отбележи в ума си, че това парти ще бъде незабравимо за тях.
Рап пъхна картата си от БКР под носа на иконома и махна на Джейн да го последва. Икономът отчаяно запротестира. Рап тръгна нагоре по стълбите. Не можа да разбере всичко от думите му, но имаше някаква реплика да използват друг вход. Рап не му обърна внимание. Насочи се към терасата с фонтани от двете страни. Джейн Хофман го настигна. Икономът се затича пред тях. Когато стигнаха големите дървени врати на главния вход, той ги спря, разперил ръце като регулировчик. Рап вече го беше огледал за оръжие. Нямаше смисъл да го убива, човекът не беше направил нищо лошо. Ако се наложеше, един бърз удар по брадичката лесно щеше да извади прислужника от строя.
Икономът започна да умолява Джейн Хофман да почакат в кабинета хер Хагенмилер. Тя се съгласи, но го предупреди, че няма да чакат повече от минута и нито секунда повече. Ако хер Хагенмилер не дойде, ще отидат да го разпитват направо пред гостите. Портиерът кимна. Разбираха, че той би дал всичко само да не нахлуват двама агенти от БКР на частното парти на шефа му.
Вратите се отвориха и те влязоха в просторното фоайе на сградата с площ 1 750 квадратни метра. Точно пред тях започваше мраморно стълбище със сърцевидна форма, което водеше към втория етаж. Отдясно имаше две масивни дъбови врати, като пред тях стоеше един също толкова масивен човек. Рап огледа от главата до петите бодигарда. Щеше да му е нужен повече от един удар в брадичката, за да го извади от строя. Той беше забелязал горилите още на фотографиите от наблюдението. Хагенмилер не беше от най-умните, но и не беше пълен идиот. Знаеше как да си осигури добра охрана, докато търгува с несигурни партньори от рода на Саддам Хюсеин.
Портиерът ги упъти с жест наляво, към друг голям френски прозорец. Рап знаеше от плана на етажа, че води към кабинета. Когато влязоха, портиерът ги помоли да почакат и затвори. Рап хвърли поглед към Джейн и се зае да оглежда помещението. Приличаше повече на библиотека, отколкото на кабинет. Спираловидна стълба в срещуположния ъгъл водеше към балкон, който се простираше по трите стени. Стари книги с кожени подвързии изпълваха рафтовете на горното ниво, а и долу книгите не бяха малко. Маслени картини с красиво изработени рамки, някои на височина колкото Рап, а други — колкото човешка длан, покриваха буквално всяко място по стените, незаето от книжните рафтове. В камината гореше огън. Рап не беше експерт, но колекцията от картини сигурно струваше милиони. Огледа мебелировката и килимите. Всичко в стаята, с изключение на няколко лампи, изглеждаше поне на сто години.
„Страхотно — помисли си Рап. — Този се е родил в клуба на щастливците, пилее наследството си, а после, вместо да продаде на търг част от ценното си имущество, продава забранена технология на побъркан психопат-садист, който би дал всичко, за да може да пусне ядрена бомба върху Ню Йорк. Този негодник
