— За бога, лейди Дръмънд! — възкликна негодуващо Доркас, когато Хенриета влезе в кухнята. — Няма никаква нужда да поемате такива задължения.
— Исках само да помогна — каза Хенриета и й подаде чиниите. В кухнята беше топло и уютно. Джо и съпругът на Доркас се бяха настанили удобно в ъгъла до печката, от която се носеше ароматът на току-що опечени хляб и курабии. — Но не искам да ви преча.
Доркас я изгледа и добре разбра копнежа в големите кафяви очи. Въпреки цялото си достойнство на омъжена жена, Хенриета правеше по-скоро впечатление на изгубено дете и добросърдечната Доркас забрави всички задръжки, възникнали при първите й впечатления от младата лейди Дръмънд. В стаята на втория етаж беше самотно, пък и още беше рано за сън.
— Седнете — каза тя. — Ябълковият пай ей сегичка ще стане. Топъл е най-вкусен.
Гласът на домакинята беше приятелски и гостоприемен. Въпреки крехката си фигурка, тя излъчваше авторитета на човек, стъпил здраво в собствените си владения.
— Не очаквах сър Даниъл да се ожени още веднъж за толкова млада жена.
— Предполагам, че не го е и предвиждал — съгласи се Хенриета. — Но той е толкова мил, а моето положение беше… Тя млъкна. — Не вярвам това да ви интересува. Толкова искам да съм добра съпруга, но се боя, че усилията ми остават без особен резултат.
Доркас присви устни, кимна бързо и заприлича на кълвящо птиче.
— Сър Даниъл никога не е вършил нищо необмислено, дори когато беше малък. Тъй че не се притеснявайте. — Тя отвори вратата на фурната и топъл аромат изпълни помещението.
— Какъв беше като дете? — Хенриета не можеше да се сдържа повече и да не зададе този въпрос. — Лизи и Нан непрекъснато правят бели. Не си представям и той да не е бил същият пакостник.
Доркас се ухили.
— Разбира се, че беше, но всеки път се усмихваше и примигваше, та никой не можеше да му се сърди дълго време.
— Добре си го представям. — Хенриета се облегна с доволна въздишка при мисълта за пресен ябълков пай и гроздов сок в топла кухня. Тези удоволствия бяха, разбира се, за предпочитане пред разходка по тъмните студени лондонски улици в търсене на адвоката Филбърт.
Доркас не се скъпеше на простички разкази за детството на Даниъл, пък и от по-късни години. Когато заразказва за първата му женитба, Хенриета стана сериозна. Младите Дръмъндови са били очевидно двойка, свързана от дълбока любов. Усети инстинктивно, че на собственото й влечение липсва нещо, което е присъствало в любовта на Даниъл и Нан. Може би той приемаше, че човек може да изживее такова щастие само веднъж в живота си? Или вината беше нейна? Или отговорът се криеше в това, че никой не може да изживее върховната наслада в любовта, ако не е истински влюбен?
Хенриета не беше човек, който ще чака бездейно нещо да се случи, убедена беше, че винаги може да се направи нещо, за да настъпи подобрение. Може би й трябваше само време, за да поеме нещата в свои ръце? Не можеше ли и съпруга да омагьоса и съблазни своя съпруг? Даниъл й беше показал какво особено много му харесва, но не очакваше тя да подхване нещо по собствена инициатива. Всичко ставаше когато той реши и както бе решил. Беше толкова неопитна, че досега не се беше усъмнявала, че така трябва да бъде, че така е нормално. Но дали наистина е така?
С тези мисли Хенриета отиде да си легне и сънят й беше изпълнен с объркани и все пак възбуждащи сънища. Когато Даниъл най-сетне се прибра и си легна, капнал, до нея, Хенриета веднага се притисна към гърба му. Даниъл беше твърде уморен, за да го забележи, иначе сигурно щеше да се учуди.
8
Когато Хенриета се събуди, Даниъл още спеше. Изпълнена от снощното си решение, тя се измъкна внимателно от леглото. От огъня в камината беше останала само купчинка пепел. Хенриета се разтрепери в студената сутрин и затова побърза да се облече. Прокара с няколко бързи движения четката през червенорусите си къдрици, после ги вдигна във висока прическа. Върху водата в каната имаше тънка ледена коричка и с нея човек едва ли можеше да прогони съня от очите си. Тя бързо излезе от стаята и изтича по стълбата към кухнята.
— Желая ви добро утро, Доркас — поздрави мило Хенриета, когато влезе с облекчение в топлото помещение. — Горе е студено като в гроб.
— Да. — Доркас стоеше до печката и пържеше яйца за Джо и за мъжа си, които вече седяха край масата. — Не исках да ви попреча, ако вляза да запаля огъня, но щом вече сте будни…
— О, сър Даниъл още спи — прекъсна я Хари. — А пък аз исках да му приготвя любимата му закуска.
— Телешки бъбречета с яйца, нали? — усмихна се Доркас.
— Точно така — потвърди Хенриета. — И ако можехте да ми помогнете малко…
— Първо седнете да закусите — каза мило Доркас. Човек работи по-добре на пълен стомах.
На това правило Хенриета нямаше никакво намерение да възразява, тя се усмихна на двамата мъже и седна и тя край кухненската маса. Стопанинът й отряза филия хляб, а Доркас й сложи в чинията две изпържени с масло яйца.
— На това му казвам пренебрегване!
При това не съвсем шеговито възклицания, Хенриета подскочи на кухненската пейка.
— О, Даниъл, мислех, че си още в леглото.
— Минава седем. А не съм поспаланко, както знаеш. Добро утро на всички. Ако имаш топла вода на печката, Доркас, с удоволствие ще я кача горе…
— Щях да ти я донеса — оправда се Хенриета. — Но исках да те оставя да поспиш и първо да ти приготвя закуската.
Даниъл я изгледа сърдито, но за малко не се разсмя. Хари изглеждаше толкова притеснена, сякаш я бяха обвинили в ужасно занемаряване на задълженията. Нямаше намерение да се заяжда, но, често казано, събуждането в леденостудената стая, в празното легло, а и после, като видя яката закуска, всичко това доста го беше ядосало.
— Надявам се, няма да ми правиш суфле със сирене — закачи я той и излезе с каната за вода от кухнята.
— Джо ще донесе дърва за огъня — извика Доркас подире му. — А в трапезарията ще ви чакат после телешки бъбречета с яйца.
Хенриета си продължи закуската. Собственото й предложение беше отхвърлено, но Даниъл не можеше да знае, че е искала да започне изпълнението на замислите си с проява на новопридобити домакински умения, допълнена с демонстрация на нейната схватливост и в друга, много женствена област.
Тя остави ножа и лъжицата и посегна към дъската.
— Да нарежа ли месото?
— Не, не, оставете на мен. Качете се при сър Даниъл. Може да има нужда от вас.
Не мисля, каза си загрижено Хенриета. Но после се взе в ръце и тръгна. Беше решила да започне този ден отново. Избърза, прихванала поли, нагоре по стълбата и влезе в стаята.
— Успя ли да се срещнеш снощи с адвоката Филбърт?
Даниъл си закопча мълчаливо ризата, после я изгледа внимателно.
— Доста раздърпана ми изглеждаш днес.
Е не, това беше вече прекалено.
— Водата в каната беше заледена, пък и за малко не замръзнах. Съжалявам, ако видът ми те ядосва.
Даниъл се засмя.
— Нищо подобно, елфичке. Изобщо не може да ме ядоса, прекалено си хубава.
Комплиментът, толкова неочакван след като я беше смъмрил, я накара да се изчерви. Затова се залови да лъска усърдно копчетата на жакета му.
— Хайде, разкажи ми за адвоката Филбърт.
— Той е много предпазлив човек, но подписът на баща ти върху брачния договор го убеди, че наистина сме се оженили с негово съгласие. Затова пое ангажимента да замине вместо теб за Оксфордшир при баща
