Даниъл ще намери съвсем друга жена, а тя ще го накара да забрави толкова неженственото й поведение в кантората на адвоката.
Бяха й останали няколко крони от парите за домакинството, Хенриета ги пъхна в джоба и реши да излезе. Доркас реши, че в това няма нищо лошо и дори не предложи придружител да я пази. Изглежда Даниъл е бил прекалено уплашен. Освен това Хенриета искаше да отиде само до магазина, който откри тази сутрин и в който продаваха доста евтино парфюми, платове и сушени билки.
Влезе през ниската врата в малко сводесто помещение. Мирис на лавандула, люляк и восък изпълваха въздуха. Хенриета даде с известно чувство за вина поръчката си, защото в имението всички тези неща бяха на разположение във всеки дом. Тя купи сушена лавандула, шишенце розово масло и най-скъпото и най- важното: сапун, но не от този, който си правеха с лута и животинска мазнина, а нежен, с аромат на върбинка и ужасно скъп.
Притиснала към гърди скъпоценната покупка, Хенриета забърза по оживената Патерностер Роу. Пред една месарница шумна тълпа беше образувала полукръг и Хенриета си проби любопитно път. Разбра ужасена причината за това струпване на хора: две момчета бяха вързали за опашката на гурелива, едноока котка подпален парцал, а зяпачите замеряха с кал и камъни подплашеното животно, което напразно се опитваше да избяга.
Хенриета беше израснала на село, където също имаше груби обичаи, но това тук беше безсмислено, жестоко убиване на времето. Разгневена, тя се опита да хване котката, но не успя и тълпата избухна в гръмогласен смях, предизвикан от новото представление. Със сълзи в очите Хенриета изреди всички ругатни, които беше чувала в оборите, докато най-сетне в съседната къща се отвори прозорец и някой изля върху котката кофа мръсна вода. Огънят угасна и тълпата взе да мърмори.
— О, лейди Дръмънд, не бива да стоите тук. — Сякаш изскочил изпод земята, до Хенриета стоеше съпругът на Доркас и я дърпаше за ръкава, за да я измъкне от все по-възбудената тълпа. — Ще кажат, че им разваляте кефа — измърмори той. Знае ли човек какво още могат да измислят.
Хенриета потрепери. Може би Даниъл не беше проявил прекалена предпазливост. Това простолюдие нямаше да се съобрази нито с възрастта, нито с пола, нито с общественото й положение.
Доркас излезе забързана от кухнята, когато Хенриета най-сетне се прибра.
— На улицата няколко момчета измъчваха една котка — обясни Хенриета и сложи покупките на масата. — Направо се ужасих.
— В този град стават и по-лоши неща — каза потиснато Доркас. — Ще убият краля, помнете ми думата.
Хенриета си върна постепенно самообладанието и си спомни защо всъщност беше излязла.
— С удоволствие бих се изкъпала, Доркас. Имате ли вана, която да можете да ми донесете в стаята?
Доркас изглеждаше малко изненадана, но обеща да се погрижи за корито и гореща вода. Хенриета изкачи забързано стълбата, като се надяваше от все сърце Даниъл да се забави достатъчно дълго и тя да успее да осъществи плана си. Когато се прибере, трябва да го очаква радостна и, надяваше се, възбуждаща изненада.
Десет минути по-късно Хенриета стоеше гола пред дървеното корито с вдигаща пара вода. Тя изля шишенцето розово масло във водата и пръсна по повърхността й лавандулови цветове. Чудесният аромат, засилен от топлината и огъня в камината, изпълни стаята. Тя се отпусна бавно в горещата, благодатна вода. Скъпата сапунена пяна беше мека като кадифе и покри кожата й с дъх на вербена. Хенриета затвори очи и се потопи в приказни, чувствени мечти.
— Боже милостиви! Да не би всички аромати на Арабия да са се събрали тук? — Даниъл влезе и примижа от натежалата от парфюми мъгла, която кръжеше и се диплеше в топлия въздух.
Хенриета обърна бавно очи към вратата и се усмихна.
— Прибра се по-рано, отколкото очаквах.
— Какво, по дяволите, става тук?
Даниъл пристъпи към коритото, привлечен от предизвикателния й смях. Погледна Хенриета. Лицето й беше леко зачервено от топлата вода… и от още нещо. Другото проблясваше в замечтаността на големите й кафяви очи, танцуваше около очертанията на усмихнатата й уста. Погледът му се плъзна по тялото й, розово и сякаш цялото покрито с малки перли сред покритата с лавандулов цвят вода. Гърдите с розови пъпки мамеха. На Даниъл му секна дъхът. Струваше му се, че вижда Хенриета за пръв път, сякаш познатото телце се беше преродило и сега пазеше тайни, които той трябваше да открие. А очите й, вперени в лицето му, го подканяха да почне да ги разбулва.
Даниъл поклати глава, за да отпъди странното чувство, но то остана и той се замисли дали не е омагьосан, дали дойката му не е изчезнала, оставила на мястото си някоя магьосница. Хенриета се надигна бавно и водата се стече по тялото й. Тя вдигна ръце, за да си оправи косата и излезе от ваната. Вече без воля, Даниъл я хвана за ръцете и привлече към себе си дъхтящото на лавандула, розово масло и вербена тяло.
— Ако искаш да се изкъпеш и ти, ще ти изтрия гърба — прошепна Хенриета. Тя беше застанала на пръсти и докосваше нежно с устни неговата уста.
— Ако не се избършеш, ще настинеш — изрече тихо и дрезгаво Даниъл. Той се извърна с огромна сила на волята и вдигна ленената кърпа. — Ела, аз ще го направя.
Хенриета стоеше съвсем кротко, докато той попиваше нежно водата от тялото й, проверяваше от време на време с ръка, дали кожата й наистина е суха. Беше нежна като розови листенца, а пъпките на гърдите й бяха корави и щръкнали в очакване. Хенриета се разкрачи леко, за да може Даниъл да ги избърше и отвътре. После той я прегърна през кръста и наведе тялото й напред. Избърса умело прекрасните заоблености, бедрата и не пропусна нито кътче. После отново се изправи.
— Сега ти си наред — каза Хенриета и почна да разкопчава ризата му. — А пък аз съм твоята камериерка.
На Даниъл му се стори, че се е озовал в омагьосан свят, в който всичко беше с главата надолу. Пред него стоеше внезапно коренно променен човек. Движенията на Хенриета бяха толкова сигурни, сякаш имаше голям опит в събличането на мъж. Тя беше предоставила голотата си на очите и на ръцете му, а устните й и връхчетата на пръстите вече галеха всяка частица от тялото му, която оголваше.
Дъхавата мъгла, тихото пращене на огъня и жълтеникавата светлина на свещите засилваше мечтателния унес, в който го потапяха докосванията й. И сред тази омая, за пръв път откакто беше починала Нан, той отново усети как гореща, необуздана наслада покорява властно цялото му същество.
Хенриета беше открила могъществото на въображението. С всяко нежно докосване представите, събудени от желанието, ставаха все по-ярки. Бе обзета от силна възбуда и сега кожата й изглеждаше розова и прозрачна, дишането й се ускори. Тя погали с копнеж мъжественото тяло на Даниъл.
Тя се наведе над него, както беше седнал в плоското корито, притисна устни към неговите и се заигра с езика. Коравите пъпки на гърдите й се притискаха към влажните му гърди. Даниъл простена и обхвана с две ръце коравото й дупе. В отговор Хенриета плъзна ръка по плоския му корем, притисна се към него и усети как желанието му тупти горещо в нейната ръка.
— Не искаш ли да се потопиш отново във водата, елфичке? — измърмори Даниъл с пламнал поглед. Без да изчака отговора й, той я награби и тя се озова отново в коритото, а Даниъл бързо коленичи и я яхна. Тя го пое всеотдайно много дълбоко в себе си, ръцете й се вкопчиха в мускулестите му ръце, когато той ги опря в ръба на коритото.
Бавно и съвсем съзнателно Даниъл почти се отдръпна и замря в изчакване. Наблюдаваше с нарастващо желание реакцията на Хенриета. Когато неспокойните й движения и задъханото й дишане му подсказаха, че тя е на прага на върховното изживяване, той проникна с дълбок тласък отново в нея, облада я докрай и се изля в нея. Хенриета изпита чувството сякаш някой я беше повдигнал, сякаш беше станала съвсем лека и в тази всеотдайна прегръдка изпита почти безкрайна наслада.
Даниъл потрепери, осъзнал насладата от собственото си удовлетворение. Погледна с нежност сърцевидното личице. След миг клепачите й трепнаха, очите се отвориха, изпълнени с любов и благодарност, сякаш Хенриета току-що бе получила скъпоценен подарък. Даниъл знаеше, че тя може да прочете същите чувства и в неговите очи. Хенриета му бе подарила нещо прекрасно, нещо, което не се бе надявал да изпита още веднъж през своя живот.
