Даниъл усети как Хенриета изведнъж потрепери и разбра, че действителността нахлува отново в съзнанието й. Бяха отново мъж и жена в корито с хладка вода, огънят догаряше и студеният въздух си търсеше път през пролуките в стената.
— Добре — каза той меко и отметна мокър кичур от лицето й. — Достатъчно дълго се къпа за днес.
Даниъл пръсна малко вода върху гърдите й, хвана я нежно под бедрата и вдигна лекото телце от водата. Хенриета се усмихваше замечтано и не помръдваше. Даниъл я сложи на леглото и яко я разтри със силните си ръце, за да изсъхне и да намери обратния път към себе си и света.
— Сложи си топла дреха, миличко — Даниъл разръшка огъня в камината и пламъците лумнаха високо. — Хайде, по-бързо!
Но Хенриета не помръдваше и се наложи Даниъл да й облече бельото и поръбената с кожи рокля от тъмносин вълнен плат.
— Ти си омагьосана — каза той със смях. — Но не мога да ти се присмивам, защото, както изглежда, съм омагьосан и аз.
— Исках да създам за нас двамата приказна страна. — Хенриета най-сетне си беше възвърнала дар слово. В гласа й звучеше дори малко гордост.
— Хъм. — Даниъл се беше избърсал и сега се обличаше. — Изпълнена с аромати… приказна страна. — Мога ли да попитам кой достави тук всичкия този лукс? Помоли Доркас?
Бузите й пламнаха.
— Не… не направо.
— Хари? — Звучеше учудващо меко.
— Не беше никак далече, Даниъл, само на четвърт миля. И Доркас нямаше нищо против.
Даниъл се хвана за брадичката.
— Поставяш ме в двусмислено положение. — Той привлече Хенриета към себе си. — Ще е много несправедливо да почна да ти се карам. Но трябва да разбереш, че мисля за твоята безопасност, а по този начин и за собственото си спокойствие.
Хенриета си мислеше за преживяното този следобед и мълчеше.
Лицето на Даниъл стана сериозно.
— Послушание е качеството, което се цени най-високо у една жена — обясни той натъртено. — Обещай ми да не излезеш още веднъж сама от тази къща.
Хенриета обгърна шията му с ръце и го целуна нежно по врата.
— Не, това няма да се повтори. Но нали трябваше да е изненада.
Даниъл въздъхна.
— Ще успея ли да те превърна някой ден в разумна жена?
Очите й блестяха хитро.
— Имате много енергична съпруга, нали, сър? Или искате да го докажа още веднъж?
Даниъл се разсмя. Усещаше, че отново владее цялата си мъжка сила и гореща кръв отново тече в жилите му.
— По-късно. Сега имам нужда от добра вечеря. Освен това трябва да оправим стаята. Може би ще ни демонстрираш най-напред своите сравнително скромни умения на домакиня.
— Ще се въздържа, сър, след като моето предложение се отблъсква по такъв начин. — Хенриета се изплъзна от ръцете му, изплези му се и изхвърча, лека и радостна, от стаята.
Даниъл я последва засмян. Колко чудесен можеше да е животът!
9
Близо седмица по-късно, докато влизаше в къщата, Даниъл бе посрещнат от високи гласове и яростна кавга в дневната. Чу жена си, явно бясна от гняв. Надвикваше я все пак още по-висок дрезгав глас, който Даниъл веднага позна.
Той отвори рязко вратата. Малкото помещение изглеждаше претъпкано с хора, но единственият човек, който го интересуваше, беше жена му. Покачена на стол, тя тропаше с крака и крещеше колкото й глас държи.
— Какво правиш, по дяволите? — С две крачки беше до нея, награби я за бедрата и я сложи на пода. — Какво значи всичко това?
— Опитвах се само да го накарам да ме чуе — отговори задъхана Хенриета.
— Да тропаш с крака по масата наистина е нов и при това нечуван начин да се постигне тази цел — заяви сдържано Даниъл. — Освен това си се зачервила и цялата гориш. — Той се огледа бързо. — Освен това занемарила си, изглежда, задълженията си на домакиня и не си предложила на госта нещо освежаващо.
Докачена, Хенриета наведе мълчаливо глава.
— Браво, сър Даниъл, Вече разбрахме от Уил, че сте разумен човек. — Високата дама с внушителни размери и заповедническо държане, която беше застанала до камината, се приближи към него.
Даниъл погледна приятелски Уил.
— Приликата е неоспорима, мадам. — Той се поклони и вдигна ръката й към устните си. — Много се радвам да се запозная с майката на Уил.
— Щом разбрахме от адвокат Филбърт, че сте в Лондон — тя посочи адвоката, на чието лице беше изписано огромното желание да напусне час по-скоро това място — веднага решихме да ви поздравим за сватбата и да ви благодарим за добрината, с която сте се отнесли към Уил.
Даниъл прегърна младежа през рамо.
— Уил ни беше неоценим спътник. Тъй че не ми дължите никаква благодарност.
— О не! — обади се най-сетне и Озбърт-баща. — От Уил разбрах, че вие…
— Но сега изобщо не става дума за това! — възкликна изведнъж Хенриета. — Та те са пристигнали заедно с баща ми и той…
— Стегни се, Хенриета. Нямаш причина да си толкова изнервена. Вече съм тук. Ще се погрижиш ли за нещо освежаващо за нашите гости?
Хенриета поклати енергично глава.
— Не, аз оставам. Да бях тук от самото начало, нямаше да я има цялата тази бъркотия.
— Да не искаш… — Сър Джералд се спусна към дъщеря си, но Даниъл веднага му препречи пътя.
— Много ми е приятно да ви видя пак, сър Джералд — каза той с престорена добросърдечност.
— А на мен, по дяволите, хич не ми е приятно — избоботи сър Джералд Ашби. — Този проклет адвокат ми цъфна с най-безсрамни искания…
— Безсрамие, така ли? — скочи Хенриета. — Как изобщо можеш да го слушаш…
— Престани! — Даниъл се беше разсърдил не на шега. — Няма да постигнем нищо, ако непрекъснато ни прекъсваш.
— Много разумен човек — повтори госпожа Озбърт. — Не бой се, Хенриета, дошли сме да се уверим, че всичко ще стане напълно законосъобразно.
Сър Джералд се изчерви като пуяк и напразно затърси думи. Адвокатът Филбърт пак се изкашля смутено.
— Как мислите, ми харесва всичко това, госпожо Озбърт! И изобщо работа ли ви е да се месите, господин Озбърт! — Бащата на Хенриета направо избухна. — Ами този пребледнял адвокат — обърна се сега към Филбърт. — Няма никакви документи и аз няма да чакам да им докажете противното, само защото някакъв проклет галфон ви е подкупил.
Даниъл с основание допусна, че проклетият галфон е именно той, но реши да се престори, че не е чул обидата.
— Мога ли да ви предложа вино, господа?
— Да, благодаря — На Озбърт явно му олекна. — Трябва да си призная, че преди твърде често си затваряхме очите. — Той се почеса по носа, луничав като този на Уил. — Беше много трудно да решим какво да направим. Но тук става дума за справедливост или несправедливост и аз съм виждал с очите си документите, когато ставаше дума за брак между Хенриета и Уил. Мога да го потвърдя. И адвокат Филбърт също. — Озбърт отпи голяма глътка от чашата, която Даниъл му беше подал, и хвърли изпълнен с
