двамата едновременно се стреснаха, когато някаква врата в другия край на стаята се отвори с трясък и от нея като комета излетя келнер, префуча по пода и изчезна през друга врата на противоположната страна.
Едва след три подобни мълниеносни прелитания търсачите събраха достатъчно кураж и се осмелиха да спрат един келнер. Той се обърна, изгледа ги подозрително, после приближи с меки, котешки стъпки, сякаш готов всеки миг да им обърне гръб и да побегне.
— Чувай — започна Кий. — Да познаваш случайно брат ми? Той е келнер тук.
— Казва се Кий — отбеляза Роуз.
Да, келнерът познаваше Кий. Мислеше, че е горе. Сега в централната зала балът бил в разгара си. Обеща да му каже.
Десет минути по-късно Джордж Кий се появи и с най-голямо подозрение поздрави брат си. Неговата първа и най-естествена мисъл беше, че са дошли да му искат пари.
Джордж беше също висок и мекушав, но приликата с брат му свършваше дотук. Очите на келнера не бяха тъпи, а живи и с огънчета в тях. Маниерите му бяха изискани, салонни и леко надменни. Размениха си обичайните новини. Джордж беше женен и имаше три деца. Той прояви известен интерес, но не беше впечатлен от новината, че Каръл е бил на фронта с армията. Това разочарова Каръл.
— Джордж — каза по-малкият брат след изчерпването на любезностите, — искаме нещо за пиене, а на нас не продават. Можеш ли да ни намериш?
Джордж се замисли.
— Разбира се. Навярно ще мога. Но може да се наложи да почакате половин час.
— Добре — съгласи се Каръл, — ще чакаме.
При тия думи Роуз понечи да седне в едно удобно кресло, но веднага бе приканен да стане от възмутения Джордж.
— Ей! Внимавай, чуваш ли? Тук не може да се сяда. Тази стая е подредена за среднощен банкет.
— Не бой се, няма да го заразя — каза Роуз обидено. — Вече съм минал през обезвъшлителя.
— Няма значение — отвърна строго Джордж, — ако оберкелнерът ме види, че разговарям тук, здравата ще си изпатя.
— О!
Споменаването на оберкелнера изясни напълно положението и на двамата. Те почнаха нервно да мачкат войнишките си кепета в очакване на следващото наставление.
— Вижте какво — заговори Джордж след малка пауза, — знам място, където можете да почакате. Елате с мен.
Те го последваха през далечната врата, минаха през някакъв безлюден килер, изкачиха две тъмни виещи се стълби и накрая влязоха в малка стаичка, натъпкана с камари от кофи и четки за бърсане на пода и осветена от една-единствена мижава електрическа крушка. Джордж ги остави там, след като им изпроси два долара и обеща да се върне след половин час с бутилка уиски.
— Бас държа, че Джордж печели пари — каза мрачно Кий и седна на една обърната кофа. — Басирам се, че прави по петдесет долара на седмица.
Роуз кимна с глава и се изплю.
— И аз също.
— И за кои каза, че е балът!
— За някакви колежани. Йейлския колеж.
И двамата важно кимнаха един към друг.
— Чудя се къде ли е сега оная тълпа войници.
— Не знам. Но знам, че е ужасно далече за мен.
— И за мене. Не мож ме излъга да бия толкоз път.
След десет минути ги обзе безпокойство.
— Ще взема да видя какво има там — каза Роуз и предпазливо тръгна към другата врата.
Вратата беше двукрила, облечена в зелено сукно, и той я открехна на няколко сантиметра.
— Виждаш ли нещо?
Вместо отговор Роуз само шумно си пое дъх.
— По дяволите! Ако щеш вярвай, но тук има пиене.
— Пиене?
Кий отиде при Роуз на вратата и жадно впери поглед.
— Ако ще, нека се разчуе, но това наистина е алкохол — каза той след миг съсредоточено взиране.
Това бе стая, двойно по-голяма от тази, в която се намираха, и в нея бе приготвен блестящ пир от напитки. Имаше дълги стени от редуващи се бутилки, наредени край две застлани с бели покривки маси: уиски, джин, коняк, френски и италиански вермути и портокалов сок, да не споменаваме за внушителното количество сифони и две големи празни купи за пунш. В стаята все още нямаше никой.
— Това е за бала, който току-що започва — прошепна Кий. — Чуваш ли цигулките? Знаеш ли, приятелю, не бих имал нищо против и аз да му ударя един танц.
Те затвориха безшумно вратата и се спогледаха с пълно разбиране. Не беше нужно да се убеждават.
— Иска ми се да докопам няколко от тия бутилки — отсече Роуз категорично.
— Аз също.
— Допускаш ли, че може да ни видят?
Кий замислено преценяваше.
— Май е по-добре да почакаме, докато почнат да ги пият. Както са ги наредили, сигурно знаят броя им.
Няколко минути те обсъждаха този въпрос. Роуз настояваше още сега, преди някой да е влязъл, да вземе една бутилка и да я мушне под палтото си. От своя страна Кий препоръчваше предпазливост. Страхуваше се да не навреди на брат си. Ако изчакат да отворят няколко бутилки и тогава вземат една, всеки щеше да помисли, че ги е задигнал някой от колежаните.
Те все още спореха, когато Джордж прекоси бързо стаята, измърмори им нещо и изчезна зад зелената врата. Минута след това те чуха как изгърмяха няколко тапи, после шум от чупене на лед и плисък на течност. Джордж приготвяше пунша.
Войниците си размениха радостни усмивки.
— О, господи! — прошепна Роуз. Джордж отново се появи.
— Само не вдигайте шум, момчета — каза бързо той. — След пет минути ще ви донеса уискито.
Келнерът пак изчезна през вратата, от която бе дошъл.
Щом стъпките му заглъхнаха по стълбите, Роуз внимателно се огледа и после се втурна в стаята на насладите. Миг след това се показа с бутилка в ръка.
— Чуй какво ще ти кажа — заговори той, когато седяха и сияещи вкусваха първата си глътка. — Ще почакаме, докато се върне, и ще го помолим да изпием тук донесеното от него питие, разбираш, нали? Ще му кажем, че няма къде да го изпием, разбираш, нали? Така че, когато няма никой, ще можем да се вмъкваме в стаята и да пъхаме по една бутилка под палтата си. Ще съберем достатъчно, да ни държат влага за няколко дни. Разбираш, нали?
— Ясно — съгласи се въодушевено Кий. — О, господи! И ако искаме, можем по всяко време да продаваме и на войниците.
За момент притихнаха, унесени от тази розова идея.
После Кий откопча яката на войнишкия си шинел.
— Тук е топло, нали?
Роуз веднага се съгласи.
— Горещо като в ада.
IV
Тя беше все още доста ядосана, когато излезе от тоалетната, прекоси междинната приемна, в която се разменяха любезности и която извеждаше към балната зала, ядосана не толкова от станалото, все пак при
