И предаван от ръка на ръка, малкият маркиз беше изблъскан до вратата. В този миг Орор го позна и отскочи назад като ужилена.
— Ба! — възкликна доня Крус. — Че какво толкоз, само дето си е пийнал малко! Такава е модата в кралския двор. Ах, обаятелен е, бога ми!
С пиянски жест Шаверни призова към тишина. Всички се умълчаха.
— Госпожици и господа — каза той, — преди всичко обаче държа да ви обясня моето положение.
Думите му бяха посрещнати с гръмки дюдюкания.
— Никакви речи! Или пей, или мълчи!
— Положението ми е много просто, макар че на пръв поглед би могло да ви се стори…
— Долу Шаверни! Предлагам бас! Да окачим Шаверни до Пейрол!
— И знаете ли защо искам да ви обясня положението си? — продължи малкият маркиз с невъзмутимото упорство на пияниците. — Защото моралът…
— Долу моралът!
— И обстоятелствата…
— Долу обстоятелствата!
Сидализ, Дебоа и Фльори се въртяха около него досущ като вълчици. Нивел спеше.
— Щом не искаш да пееш, рецитирай ни стихове от трагедии! — извика Навай.
Разнесоха се бурни протести.
— Попей ни — добави Hoce, — а после ще ти позволим да ни обясниш положението си.
— Заклевате ли се? — попита Шаверни сериозно.
Всеки зае позата на Хораций144 от сцената с клетвата.
— В такъв случай ме оставете по-напред да ви обясня положението си — заяви Шаверни.
Доня Крус се превиваше от смях. В салона обаче започваха да се дразнят. Чуваха се предложения да обесят Шаверни през прозореца за краката. В XVIII век също си правеха много приятни шеги.
— Няма да ви отнема много време — не мирясваше малкият маркиз. — Всъщност положението ми е от ясно — по-ясно. Не познавам жена си, тъй че не мога и да я мразя. И понеже общо взето обичам жените, значи това е брак по любов.
— Пей! Пей! Пей! — нетърпеливо прогърмяха двайсетина гласа. Шаверни взе чинията и ножа от ръцете на Таран.
— Това са няколко кратки стихчета, съчинени от един млад човек — обяви той.
— Пей! Пей! Пей!
— Много са лесни, внимавайте само за припева! — добави маркизът и като си тактуваше с ножа върху чинията, запя:
— Не е зле! Никак даже не е зле! — одобри публиката.
— Ориол знае днешния им курс!
— Припева! Припева!
— Кой ще ми даде да пийна нещо? — сепна се Нивел.
— Как намирате това, чаровнице? — попита Ориол.
— По-глупаво не може и да бъде!
— Браво! Браво!
— Хайде, не се бой! — успокояваше доня Крус клетата Орор, притискайки я в обятията си.
— Вторият куплет! Смелост, Шаверни!
Маркизът послушно подхвана:
При това непочтително начало, Пейрол така отчаяно подскочи, че сам се откачи и се пльосна по корем на пода.
— Господа, господа! — извика той, изправяйки се на крака. — В името на негово височество принц дьо Гонзаг…
Никой обаче не го чуваше.
— Това е лъжа! — викаха едни.
— Истина е! — крещяха други.
— Господин Ло е струпал в мазето си всички съкровища на света!
— Стига политика!
— Точно така!
— И дума да не става!
— Да живее Шаверни!
— Долу Шаверни!
— Затъкнете му устата!
— Препарирайте го!
Дамите усърдно трошаха чинии и чаши.
— Шаверни, ела да ме целунеш! — извика Нивел.
— И таз добра! — възнегодува нисичкият дебел посредник.
— Той вдига курса заради нас — промърмори Нивел и отново затвори очи. — Много е миличко туй маркизче. Каза, че жените в Париж нямали цена, но и това не е достатъчно скъпо. Мъжете до един са изполичари. Усетя ли, че някой мъж е скътал дори един пистол на дъното на кесията си, просто побеснявам!
В будоара, захлупила лице в шепите си, Орор прошепна с неестествен глас:
— Мраз сковава душата ми само при мисълта, че искат да ме тласнат в обятията на такъв човек…
— Ба! — усмихна се доня Крус. — Аз пък на драго сърце бих се заела да го направя кротък като агънце. Но как, нима наистина не ти харесва?
